Древногръцка скулптура: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м I. в--->I век; козметични промени
м н. е. ---> н.е.
Ред 8:
 
== Обществена и религиозна роля ==
Всяко едно от произведенията на древноелинската скулптура е създадено с определена цел и е подчинено на религиозен [[култ]]. Целта на скулптора е да даде образ на божества, израсли във въображението; да показва човешки образи – познати или непознати; да изобразява такива образи, събития, подвизи и случки, които заслужават почитта на следващите поколения; да илюстрира [[мит]]овете, които изпълват въображението на млади и стари. Нерелигиозни теми започват да се появяват В скулптурата едва от началото на IV в. пр. н. е. Още през ранната [[Архаична Гърция|архаическа епоха]] релефната и триизмерната скулптура се оформят като самостоятелни видове. Най-старите паметници на кръглата скулптура датират от края на VII в. Те продължават една много стара традиция, представена от дървените култови статуи, наричани [[ксоанон]] (ξόανον). Приблизителна представа за тези първи скулптури дават най-древните каменни произведения, в които още личи техниката на дърворезбата. Религиозната роля на скулптурните произведения се вписва в свързване между божеството и представата за него, т. е. между бога и образа му. В изображенията на боговете древните елини въплъщават идеята за самите божества. Строят им [[храм]]ове – жилища, принасят им [[жертвоприношение|жертви]] и дарове ([[оброк|оброци]]).
 
Обикновено скулптурните фигури в Древна Елада са не по-големи от човешки ръст, често са дори по-малки. Най-големите са били хризелефантинните статуи [[Статуя на Зевс Олимпийски|на Зевс]] в [[Олимпия (град)|Олимпия]] и на [[Атина (митология)]] в [[Партенон]]а на [[Фидий]], а най-малките са дребните теракоти. Най-често срещани са глинените, бронзовите и мраморните статуетки. По-редки са статуетките от мек варовик, поради нетрайността на материала. Освен главните богове, постоянни теми са въображаемите фантастични същества, обитаващи пространствата между света на небесните боговете и хората, или [[Хадес|подземния свят]]. Многобройните изображения на същества като [[сфинкс]]ове, [[горгона|горгони]], [[грифон]]и и др., имат за цел да задържат в себе си злата сила. Например, вярва се, че образът на мъртвия върху надгробния паметник задържа тази сила и не ѝ позволява да смущава живите.
Ред 32:
 
== Представители ==
[[Мирон]] е древногръцки скулптор от средата на V в. пр. н. е. Негови най-известни творби са бегачът Ладас, който пада мъртъв в момента на победата, статуя на крава и „Дискохвъргач“.
 
[[Фидий]] е скулптор и архитект от V в. пр. н. е. Негови са внушителните скулптури на Атина в Партенона и на Зевс в Олимпия. На височина са достигали 13 метра и са били покрити със слонова кост и злато.
 
[[Праксител]] е един от най-известните елински ваятели от IV в. пр. н. е. Създал е знаменитата статуя „Хермес с младия Дионис“, която се намира в Олимпийския музей и „Момчето от Маратон“. Другите творби на Праксител са известни като римски реплики.
 
[[Лизип]] е скулптор от IV век пр. н. е. Известни негови произведения са „Ерос опъващ лък“ и „Агиас“ в Делфи. Всичките му творбите са били бронзови.
 
== Литература ==