Кавалерия: Разлика между версии

 

== Кавалерията в древността ==

Кавалерията първоначално се е появила като нерегулярна конница в страните от Древния свят. До появяването на кавалерия, в армиите на [[Древен Египет]], [[Индия]], [[Китай]] и други страни са се използвали [[Колесница|бойни колесници]]. Като род нерегулярни войски кавалерията първо възниква в [[Асирия]] и [[Урарту]] (IX век пр.н.е.), след това в Персия (VI в. пр.н.е.) и други държави. В персийската армия кавалерията се явява главен род войска и се дели на [[Тежка кавалерия|тежка]], въоръжена с мечове и пики, и [[Лека кавалерия|лека]], въоръжена с лъкове и копия.

 

За първи път регулярна кавалерия се създава в [[Древна Гърция]]. Поради земеделската култура на Елинските полиси, конните отряди са били малочислени – около хиляда ездача в най-големия град Атина. Конница са имали и другите градове, но в битките тя не е имала решаващо значение.

 

=== Рицарство ===

С изобретяването на [[стреме]]ната примерно в края на [[V век|V]] – средата на [[VI век]] кавалерията става главна ударна сила на бойното поле в средните векове. В [[Западна Европа]] ([[VIII век|VIII]]—[[IX век]]) главно значение в боя придобива [[рицар]]ската кавалерия. Въоръжени с тежко копие и меч, облечените в броня рицари (но все още не и конете), са атакували противника построявайки се в линия или клин. Любима форма на бойния ред става пресечения клин („свиня“), предните редове на който са от отбрани рицари. Движещата се след главния клин [[пехота]] е прикривана по фланговете и тила от 2 – 3 редици тежки рицари. Пехотата довършвала разгрома на противника, разбит от удара на плътната маса рицари<ref>Кавалерия // Советская военная энциклопедия. – Т. 4. – С. 11 </ref>.