Левски (област Пазарджик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м вр. --> връх
м н. е. ---> н.е.
Ред 130:
* О<small>РМАНОВА ЧУКАРА</small>(Дудова чукара).През 1906 г. Милуш и Илия Дудови попадат на интересна находка. Ралото им се запънало в един голям камък, който двамата с големи усилия измъкват. Под него веднага се открила дълбока дупка. През нощта Милуш продължил работата и пръв успял да влезе в напълно запазената куполна тракийска гробница. Сутринта му се притекална помощ и зет му Лазар Бейков – Кацаров.Какво са намерили в гробницата не е известно напълно, но след тази случка Милуш се преселва в с. Цар Асен, а Лазар сам си признал, чебил продал на един евреин златна кокарда. Може да са открили и други скъпи накити и предмети, но следите им се губят. Ямата била засипана до 1974 г. когато тя била наново разкрита и проучена – основите ѝ били запазени : кръг с диаметър от 3 м.,на височина 0,8 м. Иззидана от големи дялани камъни с четириъгълна форма, чиято вътрешна страна е така обработена, че слагането им един върху друг дава идеален завършек на купола. Камъните в основата са свързани със сплав, която в течение на времето добила якостта на цимента, а по горните редове са свързани с железни скоби. По средата на гробницата е открит голям ромбоиден камък, вероятно за полагане на саркофага на мъртвеца. При първото влизане тук са намерени и човешки кости. Посведения на хора от селото, които влизали в гробницата преди разрушаването ѝ,тя била висока повече от човешки бой и имала коридор, изработен също от дялани камъни – коридорът сочел на изток.
 
Прави впечатление фактът, че гранит в околността и цялото землище на с.Левски няма, и по всичко личи, че камъните са доставени от по-далечно място. Това може да подскаже, че погребаният тук е бил затен човек и властта му се е простирала надалече. Близо до гробницата, на двадесетина метра западно от нея се е намирала друга могила, направена от камъни. В нея, както отбелязва Д. Цончев, са намерени меч, микенски тип, и връх на копие, датирани от XIV в. пр. н. е., които се намират в Археологическия музей – София под № 616 и 617. Голямата гробница е проучвана и е направена консервация<ref>Д. Цончев, Археологическа находка в южните склонове на Средна гора, с. 17 Група :В.Колчаков, Ст.Гергов, Д.Костов, Ив. Гергов и Ив.Кожухаров под ръководството на Н. Гиздова – директор на ОИМ в Пазарджик и В.Мецанова през март 1977 г. наново разкриха гробницата.</ref>.
* Г<small>ОЛЯМАТА ЧУКАРА</small> – на около 700 м. от Куполната гробница. Тя е продълговата, с дължина около 300 м. и височина по хребета откъм източната страна – до 4 м.,а отвесно – към 8 – 10 м. По западните ѝ склонове, които са откъм селото, се намират камъни и цяла скална маса, придаващи ѝ естествен вид. Обратната ѝ страна е останала откъм реката вследствие натрупване на глинеста пръст. Тук при оран са намерени камъни и други материали, а и предание нашепва, че вероятно тук е имало черква.
 
==== Могили ====
В землището на с. Левски има много [[могили]] и по броя им селото е на първо място в Пазарджишки окръг. Този въпрос е най-добре проучен от Д.Цончев, който в своя труд от 1948 г. пише: "От землището на с.Калагларе (с. Левски) ни са известни един бронзов връх на копие и един бронзов меч – „микенски тип“, намерен в могилната гробница, образувана с натрупани и пръст: могилата се намира в местността Дъбака, в съседство с местността Гяур (Кавур) алан. Там имало четири могили, от които сега са запазени три: четвъртата Дудовата чукара, била разкопана в 1906 г. В нея била открита куполна гробница иззидана с камъни скрепени с телени скоби, вероятно от 4 в.пр. н. е. Според В. Друмски тя имала малък коридор и куполовидно отделение. (Вж „Тракомакедонски отнощения“, обр.на проф. Ив.Шишманов. с., 1944 г.) " Могили ю. з. от селото в местността среща – 1 бр. и от местността Караджови ливади – 2 могили, с. и. върху десния бряг на р. Луда Яна, в местността Оряхово, личат следи от селище с три могили. То е съществувало главно през римско време. Оттук произхожда 1 бронзова колониална монета на Каракала, сечена в Сердика.На десния бряг на Сарп дере (Стръмно дере), близо до устието му, има две могили. Около потока Кюп дере също са на мерени следи от селище, а на височината югозападно от него – една могила. Друта се издига северно от селото на връх Избека. Непосредствено и южно от мина „Радка“ на десния бряг на Луда Яна са запазени 12 могили, някои от които са изградени с камъни. Изглежда, че са били повече, но са унищожени.
 
Вдясно от шосето с.Левски – Попинци, в местността Стойкова чукара, се издигат пет, в Долна Скачковица – три, в местността Грамадата – две, близко до селото се виждат тримогили, а в местността Вонтьо и Манчови ливади – осем. Навярно те са част от некропола на селището, което се намирало по на юг, в местността Стражерака. Именно в нея са открити железни върхове на стрели и оръдия на труда – железни чукове, наковалня, клещи, широка мотика, сърп и четири палешника, запазени в Пазарджишкия музей. По на север, в местността Ливадата, има две могили, в Куршум тепе – 11, а по на север В Русалски гробища – 29. На северозапад личат още две магили, а в Пилиджовица – 21, също и следи от тракийско селище. Всички тези могили са оградени с камъни и отстоят една от друга на 0,4 m. Повечето са ниски и малки, с диаметър 5 – 6 m."