Уикипедия

Месопотамия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м н. е. ---> н.е.; козметични промени
Ред 1:
{{към пояснение|Месопотамия|Месопотамия (пояснение)}}
[[FileФайл:Tigr-euph.png|thumbмини|400px|Тигър и Ефрат (карта)]]
{{Месопотамски цивилизации}}
'''Месопотамия''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ''Μεσοποταμία'' – ''„междуречие“''), също '''Двуречие''' или '''Междуречие''', се наричат земите, разположени между реките [[Тигър (река)|Тигър]] и [[Ефрат]]. На север граничи с планините на [[Армения]], на юг достига [[Персийски залив|Персийския залив]]. На запад граничи със Сирийската степ, а на изток – с планинските възвишения на Западен [[Иран]]. В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на [[Нил]] в [[Египет]], възникват едни от най-древните цивилизации като [[Шумер]], [[Акад]] и [[Асирия]], а в началото на II-то хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата област около град [[Вавилон]].
Ред 33:
Ок. 2400 г. пр.н.е.
 
Възползвайки се от вътрешните междуособици в Лагаш и подкрепен от недоволната от реформите аристокрация шумерският владетел Ума Лугал-Загиси, завладява Лагаш. Покорява и Урук, Ур и Ларса. Установява столицата на обединената държава в град Урук. Около 2350 г. пр. н. е. Лугал-Загиси е победен от Саргон I Велики, владетел на Акад. Шумерито изнамират цветното стъкло; издигат на високо ниво златарското изкуство. Посредством търговските си контакти, влиянието им достига до Мала Азия и Египет. Шумерите създават правни кодекси; в литературата особено значение имат епосите с митологично съдържание (епоса за Гилгамеш).
 
Ок. 2300 г. пр.н.е.
Ред 89:
745 – 727 г. пр.н.е.
 
Тиглатпаласар III, издигнат на трона от армията, създава могъща асирийска империя, със силна държавна организация. Покорява цял Вавилон, превзема Сирия и град Дамаск. Води победоносни борби срещу Урарту, силна държава на територията на Армения и заплашва с обсада столицата ѝѝ Тушпа (на брега на езерото Ван). За да предотврати бунтовете, масово преселва покорените народи.
 
722 – 705 г. пр.н.е.
 
Управлението на Саргон II е връх в мощта на Асирия, която завладява Израел, Самария и [[Хетско царство|хетската държава]] северно от Сирия, покорява Урарту и превзема столицата ѝѝ Тушпа. Саргон II успява да усмири постоянните бунтове във Вавилон.
 
705 – 681 г. пр.н.е.
 
На власт е Синахериб, наследник на Саргон II. Синахериб разрушава Вавилон (689 г. пр. н. е.) и избива жителите му. Построена е нова столица на Асирия – Ниневия (последна столица на асирийското царство).
 
681 – 669 г. пр. н. е.
 
Приемник на Синахериб става неговият син Асархадон. Той потушава бунта в Садон и покорява Финикия. През периода 673 – 670 г. пр. н. е. завзема Долен Египет, който до 663 г. пр. н. е. остава под господството на Асирия. Смазва въстанието в Урарту, воюва със скитските и мидийски племена. По негово време е построен дворец в Ниневия и възстановен разрушения Вавилон.
 
669 – 626 г. пр. н. е.
 
Ашурбанипал, третия син на Асархадон, определен от баща си за наследник – последния велик владетел на Асирия. Управлява държава, която се простира от Персийския залив до Средиземно море. Разгромява въстанието, организирано от брат му, цар на Вавилон и разрушава превзетия Вавилон (648 г. пр. н. е.); след дълга война побеждава Елам и покорява столицата ѝѝ Суза (639 г. п.р. н. е.). В огромната държава избухват чести бунтове, които водят до отслабване силите на Ашур-банипал (възползувайки се от това, Псаметик I, владетелят на Египет, провъзгласява независимостта си). По време на Ашурбанипал асирийската култура и архитектура достигат своя разцвет. В намерената знаменита библиотека на Ашурбанипал се съхраняват писмени паметници на вавилонците, акадите и асирийците. През този период Асирия води завоевателни войни и разполага с многобройна армия и чиновници. Започва масово преселничество и стичане в страната на огромен брой роби, което довежда в значителна степен до обедняване на народа. Трудът на робите измества труда на свободните занаятчии. Асирийските владетели ограбват покорените страни, трупат огромни богатства, които използват за нуждите на двора, армията и за изграждането на нови строежи.
 
625 – 605 г. пр. н. е.
 
Набопаласар, основоположник на новата [[халдейска династия]]. Възстановява вавилонската държава и отхвърля асирийското иго. Съвместно с царя на Мидия, чиито племена населяват Северозападен Иран, напада Асирия и в 612 г. пр. н. е. превзема столицата ѝѝ Ниневия (разкопана едва в XIX в.).
 
605 – 562 г. пр. н. е.
 
Навуходоносор II. През 605 г. пр. н. е. в битката край Кархемъш спечелва победа над съюзилия се с Асирия египетски фараон Нехо II и унищожава асирийската държава. Територията на Асирия се поделя между Мидия и Вавилон. Възниква т. нар. „[[Нововавилонско царство]]" (или халдейско), наречена така по наименованието на семитското племе – [[Калду|халдеи]], което се появява в началото на I хилядолетие във Вавилон. При Новуходоносор II Нововавилонското царство става могъща сила. Границата ѝѝ на запад достига чак до Средиземно море. Вавилонците превземат Палестина (през 586 г. пр. н. е.), завладяват и разрушават Ерусалим, отвеждат населението му във Вавилон. Това е началото на т. нар. вавилонско иго над евреите, установяват господство над Финикия (а точно тогава основаната финикийска колония в Африка – [[Картаген]], става независима от своята основателка) и Сирия. Столицата на държавата град Вавилон е значително разширена и обградена с яки стени; превръща се в търговски център на Азия. Строят се красиви дворци и храмове.
 
538 г. пр. н. е.
 
Битка край Опис, в която персийският цар [[Кир II (Персия)|Кир ІІ Велики]] побеждава последния вавилонски владетел [[Балтазар]] – известен от легендарния пир в навечерието пред падането на Вавилон, когато тайнствена ръка изписва на стената на двореца думите: „[[Мене, текел, фарес]]“ (пресметнато, претеглено, разнесено), което се приема като поличба за упадъка на Вавилон. Кир II Велики слага край на краткотрайното господство на Нововавилонското царство и го включва в пределите на великата [[Персийска империя]].
 
=== Периодизация ===
[[FileФайл:Mesopotamia.PNG|thumbмини|300px|Карта на древна Месопотамия]]
* [[Праистория]]
** Докерамичен неолитен период А (10 000 – 8700 г. пр.н.е.)
Ред 159:
 
== Езици и писменост ==
[[Файл:Nimrud ivory lion eating a man.jpg|мини|вдяснодясно|Гравирана плочка от слонова кост от асирийския град Нимруд, [[Британски музей]]]]
Най-ранният записан език в Месопотамия е [[шумерски език|шумерският]] – [[Аглутинативен език|аглутинативен]] [[Изолирани езици|изолиран език]]. Заедно с шумерския, в ранна Месопотамия се говорят и [[семити|семитски]] диалекти. [[Акадски език|Акадският език]] доминира по време на Акадското и Асирийското царство, но шумерският се запазва в администрацията, религията, литературата и науката. Различни разновидности на акадския се използват чак до края на нововавилонския период. [[Арамейски език|Арамейският]], който вече е станал общ в Месопотамия, става официалния местен език на администрацията – първо на Новоасирийското царство, след това и на Персийската империя на Ахеменидите. Акадският език запада, но заедно със шумерския, продължава да се използва в храмовете още няколко века. Последните текстове на акадски датират от края на 1 век.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Месопотамия“.