Български земеделски народен съюз: Разлика между версии

Първоначално организацията има професионално-просветителски характер и си поставя за задача борбата против навлизането на спекулативен капитал в селското стопанство, подобряване икономическото положение на селяните и др. Засилващите се социални проблеми в българското общество в края на 19-ти и началото на 20 в. оказват силно влияние върху идейния облик на БЗНС. Негови привърженици участват в [[Селски бунтове в България (1900)|селските вълнения и бунтове]] през [[1900]] г., а самата организация се включва в парламентарните избори за [[Народно събрание]] през 1901 г. Свиканият през същата година '''Трети конгрес''' обявява съюза за политическа организация.

 

 

До избухването на [[Балканската война]] 1912 – 1913 г. в неговите редове влизат предимно безимотни и малоимотни селски маси – обстоятелство, което придава твърде демократичен характер на съюза. Той се бори против [[личния режим]] на монарха и милитаристичния курс на българските правителства. По-късно в него започват да членуват средни и богати селяни и това нарушава хомогенния му характер. В него се очертават две течения. Едното под ръководството на Ал. Стамболийски продължава да отстоява демократичните традиции на организацията. То се противопоставя на въвличането на България в [[Първата световна война]] 1914 -1918 г. Другото, възглавявано от Д. [[Драгиев]], изразява интересите на по-заможните селяни и провежда курс на съглашателство с буржоазните и дребнобуржоазните политически партии. Разнородният социален състав на съюза обуславя и по-нататъшното съществуване на различни политически течения в него. БЗНС посреща с одобрение победата на [[Великата октомврийска социалистическа революция|Октомврийската революция]]. Той не одобрява някои мерки на съветското правителство (напр. декрета за земята и др.), но в същото време подкрепя издигнатия от съветската власт лозунг за мир без анексии и контрибуции. Докато Ал. Стамболийски и Р. [[Райко Даскалов|Даскалов]] застават начело на [[Войнишкото въстание]] 1918 г., Д. Драгиев подкрепя действията на правителството за неговото потушаване. Противоречията вземат особено остър характер на '''Петнадесетия конгрес''' (1919 г.), когато преобладаващо влияние придобива левицата, а Д. Драгиев и неговите сподвижници са изключени от съюза. Те се обособяват в отделна политическа организация – [[БЗНС Стара Загора]] (Драгиевисти). По същото време от БЗНС се откъсва и една малка групичка около в. „''Земеделска правда''" начело с Й.[[Пекарев]]. Тези отцепвания обаче не се отразяват съществено върху числения ръст на организацията.