Мо Дзъ: Разлика между версии

'''Мо Дзъ''' (на [[китайски език|китайски]] 墨子; на [[пинин]] ''Mòzǐ'') е [[китай]]ски [[философ]]. Той се противопоставя на [[конфуцианство]]то и [[даоизъм|даоизма]] и става основоположник на школата на [[моизъм|моизма]], изчезнала още при династията [[Цин (3 век пр.н.е.)|Цин]].

 

 

Повечето историци смятат, че Mo Дзъ е принадлежал към по-нисшата занаятчийска класа, който е успял да се издигне в обществото и да заеме държавна служба. Знае се, че родителите му не били много обичливи или поне не му показвали обичта си. Роден в Лу, днешна провинция Шандонг, Тенгшу, той служи като държавен чиновник в провинция Сонг. Той бил дърводелец и изобретявал какви ли не уреди и механизми — механични птици, „подвижни" стълби към облаците, машини за обсада на крепостни стени. Въпреки че нямал висок пост, Mo Дзъ бил търсен от различни владетели като експерт по военна техника. С учението си той успял да привлече доста последователи в съперничество с Конфуций. Неговите следовници — повечето техници и занаятчии – били организирани в дисциплиниран орден и изучавали както философските му трудове, така и специалните му трудове в областта на техниката.

 

Въпреки че учението на Mo Дзъ отслабнало след периода на воюващите провинции, две хилядолетия след неговата смърт то отново предизвиква интерес:особено сред републиканското движение в Китай и днешен Тайван от 1911 г. и комунистите, които виждат в него изненадващо съвременен мислител, твърде рано зачеркнат в китайската история.

 

За разлика от философията на Конфуций, моралните учения на Mo Дзъ подчертали само отражение и достоверност, а не покорство на ритуала. Той видял, че хората тълкували често света чрез нещастието. Мо Дзъ смятал, че чрез анализиране на успехите и провалите си, човек добивал истинско себепознание, вместо сляпо да следва ритуалите.

 

защото неспособните на това ще бъдат подложени на наказание. За Мо Дзъ Тиан не била аморалната, мистична природа на Таоистите.. Вместо това, то било благосклонна, морална сила, която награждава доброто, наказа лошото, подобно на идеята на християнския Бог. Затова той написва, че „Bo- ai е начинът на рая (Шиан)“ откакто „раят поддържа и подкрепя живота на всеки независимо от положението му“. Идеалът на Mo Дзъ за правителство, който препоръча, че заслужеността е базиран на таланта, а не като фон.

 

Mo Дзъ е името на философския текст, който е компилиран от Моаистите, от мислите на Mo Дзъ. Защото Моаизмът е изчезнал като жива традиция от Китай, неговите учебници не са добре поддържани, много глави липсват или са в различни провинции. Например от трите глави "Срещу Конфуцианството", само една е останала.

 

отколкото конфуцианците със своето убеждение че не всичко е полезно пренебрегвайки цивилизованите дейности на музиката и изкуството. Зуангзи, който критикувал и конфуцианците и моаистите, имал предвид в неговите притчи "безполезността на полезното". Естествено, тази настоятелност на полезността идва от времето, когато войната и гладът били широко разпространени и можели лесно да накарат всички културни дейности да изглеждат лекомислено.

 

Според Йосиф Нидхам, Mo Дзъ съдържа следващото изречение :спирането на движението е равно на противоположната сила... ако няма никаква противопоставяща се сила... движението никога няма да спре, което, той твърди, е предтеча на Първия закон на Нютон за силата. Mo Дзъ също така съдържа спекулации в оптиката и механиката, които са поразително оригинални, въпреки че техните идеи не са приети от следващите китайски философи. Традицията на Моаизма е също така изключително необичайна в китайска мисъл с това което е посветил време за доразвиване на принципите на логиката. Отново, от тук те спечелиха важни нововъведения.

 

* 1. Очаквало се Mo Дзъ да бъде свален от владетеля на Гузху (孤竹君), който самият паднал от легендарния император Шенонг. Потомците на владетеля на Гузху били наричани Мотаи (墨胎), което по-късно било скъсено на Мо.

* 2.Съвременната ерудиция смята, че "Мо" не е всъщност името на фамилията на Мо Дзъ, а че "Мо" било просто името на самото моистко учение, получено от името на наказание за престъпник с татуировка на челото. То показва идентификацията на моаитите с обикновените хора. Актуалното наследствено име на Mo Дзъ не е известно . Предполага се,че е Мо понеже той самият е бил низш. През китайска античност, голямото мнозинство от китайците, които не били свързани с аристократични семейства, не притежавали имена на фамилията.