Бяла река (приток на Луда река): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
м интервал след запетая; козметични промени
Ред 8:
| басейн = 594
| отток = 7,53
| начало-място = рида [[Мъгленик]],{{Br}} [[Източни Родопи]],{{Br}}, на 2,2 km южно от с. [[Черничево (Област Кърджали)|Черничево]]
| начало-гео-ширина = 41.3247
| начало-гео-дължина = 25.7717
Ред 21:
| карта-описание =
}}
[[FileФайл:Byala-reka.jpg|thumbмини|250px|Бяла река, снимана от крепостта [[Бяло кале|Бял град]]]]
[[FileФайл:Byala reka, Meden buk 1.jpg|thumbмини|250px|Бяла река в близост до село [[Меден бук]]]]
'''Бяла река''' (до 1942: ''Акче хисар''<ref>{{наименования|37}}</ref>) е [[река]] в [[Южна България]], [[област Кърджали]], община [[Община Крумовград|Крумовград]] и [[област Хасково]], община [[Община Ивайловград|Ивайловград]], ляв приток на [[Луда река]] от басейна на [[Марица]]. Дължината и&#768;ѝ е 69,6 km, която и&#768;ѝ отрежда 52-ро място сред реките на [[България]]. Тя е най-големият приток на [[Луда река]]. Отводнява големи части от ридовете [[Мъгленик]], [[Ирантепе]] и [[Сърта]] в [[Източните Родопи]].
 
Бяла река извира под името Коджадере на 660 м н.в. от планинския рид [[Мъгленик]] в [[Източните Родопи]], на 2,2 km южно от село [[Черничево (Област Кърджали)|Черничево]], [[община Крумовград]]. Първите около 15 km тече в северна посока в дълбока и гъсто залесена долина между рида [[Ирантепе]] на запад и [[Черна планина]] (северно разклонения на рида [[Мъгленик]]) на изток. На 3,6 km североизточно от село [[Тинтява (село)|Тинтява]], [[община Крумовград]] прави остър завой на югоизток и долината и&#768;ѝ става асиметрична – със стръмни десни склонове и полегати леви. В района на село [[Гугутка (село)|Гугутка]] има малко долинно разширение, след което долината и&#768;ѝ отново се стеснява и започват красивите [[меандри на Бяла река]] със стръмни скалисти брегове. Те са част от едноимената защитена територия с площ от 1532 ха<ref name="EB">Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 232</ref>. След село [[Долно Луково]] реката завива на североизток, като меандрите и&#768;ѝ стават по редки и с по-голям радиус. Северно от село [[Мандрица]] долината на реката значително се разширява, при село [[Одринци (Област Хасково)|Одринци]] завива на изток и на 2,7 km източно от селото се влива отляво в Луда река на 52,5 m н.в.
 
Реката има широк водосборен басейн с по дълги леви и по-къси десни притоци, като площта му е 594 km<sup>2</sup>. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
Ред 56:
Реката е известна е с красотата и чистата си вода и е един от най-незасегнатите от промишлени замърсявания райони в България. През 90-те години на [[20 век]] в нея е открит българският [[ендемит]] [[родопски щипок]]<ref>[http://www.bg.seecorridors.com/?w_p=46&w_l=1&w_id=1123 Меандрите на Бяла река]</ref>.
 
В близкото минало, когато в района през който протича реката е имало поминак и се е развивало земеделие, макар и екстензивно, водите и&#768;ѝ са се използвали за напояване.
 
На протежение от 16 km между селата [[Одринци (Област Хасково)|Одринци]] и [[Мандрица]] преминава участък от [[Републикански път III-598]] от Държавната пътна мрежа [[Ивайловград]] – [[Мандрица]], а след това нагоре по течението и&#768;ѝ, до село [[Меден бук]], на протежение от 11,5 km участък от [[Републикански път III-5908]].
 
== Вижте още ==