Уикипедия

Бурятия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м °C
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 25:
 
=== Релеф ===
Република Бурятия е предимно планинска страна, равнинните участъци са малко и са разположени на на около 500 – 700 m н.в. (най-ниската точка на Бурятия е крайбрежието на езерото [[Байкал]], намиращо се на 455 m н.в.). Ката цяло планините превишават четири пъти площта на равнините. По характера на релефа Бурятия се дели на няколко региона. Цевтралната и южната част на страната е заета от '''Селенгинските планини''' с хребетите Цаган-Дабан, Цаган-Хуртей, Загански и др. с височини до 1200 – 1700 m. На запад се простират крайните източни хребети на планината '''[[Саян|Източен Саян]]''', като тук се намира най-високата точка на Бурятия – връх ''Мунку-Сардък 3491 m.''. Източно от езерото [[Байкал]] в пределите на Бурятия попада западната и северна част на '''Байкалската планинска област''' с хребетите Хамар-Дабан, Улан-Бургаси, Баргузински, Байкалски, Икатски и Морски с височини до 2000 – 2500 m. В североизточната част се простират краните западни хребети (Южномуйски, Северомуйски, Удокан и Калар) на '''Становата планинска земя'''. Крайните северни части на републиката попадат в източната периферия на '''Витимското плато''' с преобладаващи височини 1000 – 1200 m. В пределите на тези планински системи се намират обширни междупланински котловини: Гусиноозерска, Удинска, Баргузинска, Горноангарска, Муйско-Куандинска, Тункинска, Окинска и др. В някои от тях са разположени степни, лесостепни и алувиални участъци, явяващи се основни селскостопански райони на Бурятия. Страната попада в иглолистната, лесостепната и степната зона, а в крайните ѝ северни части е разпространена зоната на вечно замръзналата почва.<ref name="bse"></ref>
 
=== Полезни изкопаеми ===
Най-известните находища са Джидинско (волфрам, молибден и злато); Озерно и Холодинско (полиметали); Гусиноозерско, Тунгуско и Ахаликско (кафяви въглища); Ошурковско (апатити); Молодежно (азбест). Освен това има още находища на желязна руда, нефелинови сиенити, боксит, графит, химически чист мрамор и др.<ref name="bse"></ref>
 
=== Климат ===
Страната се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Зимата е продължителна, мразовита, без ветрове и малко снегове. Лятото е кратко и топло. Средна януарска температура -25,5 &nbsp;°C, средна юлска +17,6 &nbsp;°C. За селскостопанските култури са опасни ранните есенни слени, които се появяват през втората половина на месец август. Средното годишно количество на валежите в повечето селскостопански райони на Бурятия (в долините на реките [[Селенга]], Уда, Баргузин и др.) са около 250 – 300 mm, а в планините – от 300 до 500 mm. В основните земеделски райони (основно по долините на реките) броят на дните с температера над 5 &nbsp;°C е 150 – 160.<ref name="bse"></ref>
 
=== Води ===
Ред 40:
Към Ленския водосборен басейн принадлежат реките: [[Витим]], [[Чуя]] и Чая, вливащи се директно в [[Лена]], Конда, [[Ципа (река)|Ципа]] и Мама (притоци на [[Витим]]) и Амалат (приток на Ципа).<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2570/Республика_Бурятия «Вода России» – Република Бурятия</ref>
 
На територията на Бурятия се намират над 35 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1795 km<sup>2</sup> (без акваторията на езерото [[Байкал]]), а заедно с него – около 23 хил.km<sup>2</sup>. На територията на страната попада по-голямата част от площта на езерото [[Байкал]] и около 60% от бреговата му линия. Блатата и заблатените територии заемат значителни пространства в големите медупланински котловини, в делтата на река [[Селенга]] и на Витимското плато.<ref name="water"></ref>
 
=== Почви, растителност ===
Най-разпространените почви в страната са подзолистите. В лесостепните и степни райони на Централна и Южна Бурятия, по долината на река Баргузин и в Тункинската котловина – тъмно сивите горски почви и разновидности на кафявите горски и черноземни почви.
 
Северните и западните райони на Бурятия са покрити с гъсти иглолистни гори, а южните и централни части – със степна и лесостепна растителност. По северните склонове на хребетите в [[Задбайкалие]]то расте предимно лиственица с примеси от кедрови и смърчово-кедрови гори. По южните склонове – бор и сухолюбиви храсти. Степната растителност се простира до 900 – 1000 m н.в., след това следва горския пояс и в зависимост от изложението на склоновете достига до 1500 – 1600 m по северните и до 2200 m по южните. В северната и северозападна част на Бурятия нагоре от горския пояс следва субалпийския пояс представен от клек и мъхово-лишейна тундра. Широколистни гори (бреза, осика, топола, елша и др.) се срещат на отделни места като малки горички, основно по долините на реките.<ref name="bse"></ref>
 
== Население ==
Ред 58:
 
== Административно-териториално деление ==
[[Файл:Map of Buriatia (Areas).png|thumbмини|450px|Административно-териториално деление на Република Бурятия]]
В административно-териториално отношение Република Бурятия се дели на: 2 републикански градски окръга, 21 муниципални района (аймаци), 6 града, в т.ч. 2 града с републиканско подчинение ([[Улан Уде]] и [[Северобайкалск]]) и 4 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.
 
Ред 79:
| '''Муниципални райони''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | ||
|-
| 1.Баргузински || align="right" | 18 533 || align="right" | 22 294 || с. Баргузин || align="right" | 5 7025702 || align="right" | 315 || ''Уст Баргузин''
|-
| 2.Баунтовски || align="right" | 66 816 || align="right" | 8 7438743 || с. Багдарин || align="right" | 4 7354735 || align="right" | 593 ||
|-
| 3.Бичурски || align="right" | 4 4914491 || align="right" | 23 233 || с. Бичура || align="right" | 9 1459145 || align="right" | 201 ||
|-
| 4.Джидински || align="right" | 8 6288628 || align="right" | 24 611 || с. Петропавловка || align="right" | 7 3467346 || align="right" | 240 || ''Джида''
|-
| 5.Еравнински || align="right" | 25 600 || align="right" | 17 211 || с. Сосново-Озерско || align="right" | 6 1286128 || align="right" | 296 ||
|-
| 6.Заиграевски || align="right" | 6 6026602 || align="right" | 51 251 || сгт ''Заиграево'' || align="right" | 5 3625362 || align="right" | 65 || ''Онохой''
|-
| 7.Закаменски || align="right" | 15 345 || align="right" | 26 091 || гр. [[Закаменск]] || align="right" | 11 249 || align="right" | 420 ||
|-
| 8.Иволгински || align="right" | 2 0682068 || align="right" | 52 227 || с. Иволгинск || align="right" | 7 3827382 || align="right" | 29 ||
|-
| 9.Кабански || align="right" | 13 537 || align="right" | 57 094 || с. Кабанск || align="right" | 6 0386038 || align="right" | 113 || гр. [[Бабушкин]], ''Каменск'', ''Селенгинск''
|-
| 10.Кижингински || align="right" | 7 8717871 || align="right" | 15 112 || с. Кижинга || align="right" | 6 3736373 || align="right" | 197 ||
|-
| 11.Курумкански || align="right" | 12 491 || align="right" | 13 852 || с. Курумкан || align="right" | 5 4655465 || align="right" | 411 ||
|-
| 12.Кяхтински || align="right" | 4 6634663 || align="right" | 37 465 || гр. [[Кяхта]] || align="right" | 20 013 || align="right" | 235 || ''Наушки''
|-
| 13.Муйски || align="right" | 25 164 || align="right" | 10 264 || сгт ''Таксимо'' || align="right" | 8 1148114 || align="right" | 1434 || ''Северомуйск''
|-
| 14.Мухоршибирски || align="right" | 4 5324532 || align="right" | 23 413 || с. Мухоршибир || align="right" | 5 1625162 || align="right" | 120 ||
|-
| 15.Окински || align="right" | 25 594 || align="right" | 5 4705470 || с. Орлик || align="right" | 2 5552555 || align="right" | 770 ||
|-
| 16.Прибайкалски || align="right" | 15 472 || align="right" | 26 756 || с. Турунтауво || align="right" | 5 9015901 || align="right" | 57 ||
|-
| 17.Северобайкалски || align="right" | 53 991 || align="right" | 12 262 || сгт ''Нижнеангарск'' || align="right" | 4 5204520 || align="right" | 1028 || ''Кичера'', ''Новий Уоян'', ''Янчукан''
|-
| 18.Селенгински || align="right" | 8 2698269 || align="right" | 42 605 || гр. [[Гусиноозерск]] || align="right" | 23 280 || align="right" | 110 ||
|-
| 19.Тарбагатайски || align="right" | 3 3043304 || align="right" | 20 509 || с. Тарбагатай || align="right" | 4 3084308 || align="right" | 50 ||
|-
| 20.Тункински || align="right" | 11 800 || align="right" | 20 795 || с. Кирен || align="right" | 5 2755275 || align="right" | 490 ||
|-
| 21.Хорински || align="right" | 13 431 || align="right" | 17 281 || с. Хоринск || align="right" | 8 1388138 || align="right" | 165 ||
|}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бурятия“.