Отваря главното меню

Промени

м
н. е. ---> н.е.; козметични промени
| портрет = Mommsen p265.jpg
| портрет-описание = Скулптурен портрет, за който се предполага, че изобразява Ханибал
| дата на раждане = 247 г. пр. н. е.
| място на раждане = [[Картаген]]
| дата на смърт = 183 или 181 г. пр. н. е.
| място на смърт = [[Гебзе|Либиса]], [[Витиния]]
| войни = [[Втора пуническа война]]<br>[[Римско-сирийска война]]
}}
 
'''Ханибал Барка''' е [[картаген]]ски пълководец, главният противник на [[Древен Рим|Рим]] в борбата за надмощие в Западното [[Средиземноморие]] през последните десетилетия на III век пр. н. е. Заради многобройните си победи над римските легиони във [[Втората пуническа война]] е смятан за един от най-добрите военни стратези от [[Древност]]та до наши дни.
 
== Произход и младини ==
 
Роден към 247 година пр. н. е., Ханибал е най-възрастният син на военачалника [[Хамилкар Барка]], който предвожда картагенските войски в [[Сицилия]] в края на [[Първата пуническа война]] и по-късно, при завладяването на южна [[Пиренейски полуостров|Иберия]]. Израства в Иберия, където заминава още 9–годишен заедно с баща си.<ref name="smith-2-333">{{cite book | last = Smith | first = William (ред.) | title = Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology | location = Boston | publisher = Little, Brown & Co. | year = 1867 | pages = [http://quod.lib.umich.edu/m/moa/acl3129.0002.001/343 333] | url = http://quod.lib.umich.edu/m/moa/acl3129.0002.001/5 | accessdate = 21.11.2016 }}</ref> Освен военно обучение, получава отлично образование на пунически и гръцки език.{{hrf|Smith|1867|[http://quod.lib.umich.edu/m/moa/acl3129.0002.001/351 341]}} Участва в сражението от 229 пр. н. е., в което иберите убиват Хамилкар. При управлението на зетя и наследник на Хамилкар – [[Хасдрубал Красивия|Хасдрубал]], Ханибал се отличава като способен командир.<ref name="smith-2-333"/> Един от основните източници за живота и делата му – римският летописец [[Тит Ливий]] – го описва като неуморим, смел и вдъхновяващ водач с голям тактически талант, но, може би тенденциозно, добавя към качествата му жестокост, безчестие и нечестивост.<ref>Foulkes, Martin. [http://research.ncl.ac.uk/histos/documents/1999.04FoulkesCharacterisationinLivy7076.pdf Livy's Characterisation of Individuals and Races in Book 21], с. 71-72. Във: [http://research.ncl.ac.uk/histos/Histos_BackIssues1999.html Histos. The On-line Journal of Ancient Historiography], Newcastle University / Stanford University, т. 3 (1999). Посетен на 21.11.2016.</ref> Също Ливий, наред с [[Полибий]], [[Апиан]] и други древни автори, записва преданието, че още като момче Ханибал се заклева във вечна вражда с Рим.<ref name="smith-2-333"/>
 
== Командване в Иберия ==
 
След убийството на Хасдрубал през 221 г. пр. н. е. картагенските воини в Иберия избират единодушно Ханибал за свой предводител, а народното събрание в Картаген потвърждава избора им.<ref name="smith-2-333"/> В поредица от походи през следващите две години той покорява Централна Иберия, побеждавайки обединеното опълчение на племената карпесии, олкади и [[вакцеи|ваккеи]] в битката на река [[Тахо (река)|Тагус]].<ref>{{ cite book | last = Кораблев | first = И. Ш | title = Ганнибал | location = Москва | publisher = „Наука“ | year = 1976 | url = http://www.sno.pro1.ru/lib/korab/index.htm | accessdate = 21.11.2016 | pages = [http://www.sno.pro1.ru/lib/korab/2-2.htm 61–63]}}</ref><ref>Полибий. Всеобща история (превод Валерий Русинов). [https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/15/pgh03/ Книга 3], гл. 13-14. Посетен на 21.11.2016.</ref> През 219 г. пр. н. е. напада съюзения с римляните град [[Сагунт]]. В боевете за овладяването му е тежко ранен, но се възстановява и превзема града след 8–месечна обсада, с което дава повод на Рим да започне [[Втората пуническа война]].{{hrf|Кораблев|1976|[http://www.sno.pro1.ru/lib/korab/2-2.htm 67-68, 71-74]}}
 
== Поход в Италия ==
{{Вижте също|Втора пуническа война}}
[[FileФайл:Joseph Mallord William Turner 081.jpg|дясно|мини|300п|Ханибал и воините му в Алпите (картина на Дж. М. У. Търнър от 1810 година)]]
 
Без да дочака нападението на римляните, през пролетта на 218 година пр. н. е. Ханибал повежда армията си от Нови Картаген (днешна [[Картахена]]) през река Ибер ([[Ебро]]) и [[Пиринеи]]те към южна [[Галия]]. Преодолявайки [[Алпи]]те, през есента на същата година той слиза в долината на река Пад ([[По]]). В битките с местните племена и изпитанията на трудния преход през тези месеци армията му се стопява от 102 000 на 26 000 души.{{hrf|Smith|1867|334}}<ref>{{cite book | last = Mommsen | first = Theodor | authorlink = Теодор Момзен | title = The History of Rome. Том 2 | location = London | publisher = Richard Bentley | year = 1868 | url = https://books.google.bg/books?id=aEA9AAAAYAAJ | accessdate = 21.11.2016 | pages = 105–115}}</ref>
 
[[FileФайл:Hannibal route of invasion.gif|ляво|мини|300п|Пътят на Ханибал до Италия]]
 
Пресрещнат от римляните още в подножието на [[Алпи]]те, Ханибал преодолява съпротивата им и за две години прекосява [[Италия]] надлъж и нашир, печелейки три големи сражения благодарение на отличната си кавалерия и на тактиката си, основана на особеностите на терена и на познанията за психологията на противника. След [[Битка при Требия|победата при Требия]] през декември 218 г. пр. н. е. той вдига на оръжие срещу Рим всички галски племена в Северна Италия.{{hrf|Mommsen|1868|121-124}} На следващата пролет Ханибал преминава Апенините, примамва в засада и [[Битка при Тразименското езеро|избива]] войската на [[Консул (Древен Рим)|консула]] [[Гай Фламиний]] на брега на [[Тразименско езеро|Тразименското езеро]]. Възпаление, получено при тежкия преход през блатистата равнина на [[Арно]] малко по-рано, му струва зрението на едното око.{{hrf|Mommsen|1868|126-128}} След поражението на Фламиний римляните за известно време избягват мащабни стълкновения, но през 216 г. пр. н. е. дават най-голямата битка от началото на войната. В равнината край крепостта Кана в областта [[Апулия]] Ханибал обкръжава армията им, която със своите над 80 000 бойци надвишава близо два пъти броя на собствените му воини, и я унищожава.{{hrf|Mommsen|1868|135-138}}
 
[[FileФайл:Hannibal Slodtz Louvre MR2093.jpg|мини|дясно|200п|Ханибал с пръстените на римските конници, паднали при Кана (френска скулптура от началото на XVIII век)]]
 
Сочена от военни теоретици през ХХ век като идеалния образец на битка за унищожение на врага<ref>Holmes, Terence M. [https://muse.jhu.edu/article/44269/pdf Classical Blitzkrieg: The Untimely Modernity of Schlieffen's Cannae Programme.] Във: The Journal of Military History, т. 67, кн. 3 (2003), с. 745</ref>, [[Битка при Кана|победата на Ханибал при Кана]] има за непосредствена последица разпадането на италийската конфедерация. От съюза си с Рим се отмятат повечето племена и градове на Южна Италия. На страната на Ханибал се обявяват и мощни противници в [[Сицилия]] и на [[Балкани]]те – градът-държава [[Сиракуза]] и [[Древна Македония|Македонското царство]].{{hrf|Mommsen|1868|140-142}} Въпреки това и въпреки победите в още няколко сражения, той не получава адекватна подкрепа от Картаген и през следващите години започва да губи съюзниците си един след друг. За да спаси един от тях – [[Капуа]] (главния град на областта [[Кампания]]), през 211 г. пр. н. е. Ханибал напада самия Рим, но безрезултатно. През 209 г. пр. н. е. той губи и най-големия от гръцките градове в Италия – [[Тарент]].{{hrf|Mommsen|1868|178-182}}<ref>{{cite book | last = Cook | first = S. A. (ред.) | title = The Cambridge Ancient History. Том VIII | year = 1930 | location = Cambridge | publisher = | url = https://ia601406.us.archive.org/29/items/cambridgeancient015569mbp/cambridgeancient015569mbp.pdf | accessdate = 21.11.2016 | pages = 79–82}}</ref> С отмятането на италийците и [[Битка при Метавър|поражението при Метавър]] на брат му [[Хасдрубал Барка|Хасдрубал]], дошъл на помощ с войска от Иберия, през 207 г. пр. н. е. Ханибал е принуден да се оттегли в най-южната част на Апенините – областта [[Брутиум|Брутий]].{{hrf|Cook|1930|95}}
 
== Поражение ==
 
През 203 г. пр. н. е. – година след като [[Сципион Африкански|Сципион]] нахлува в коренните територии на Картаген в днешен [[Тунис]] – Ханибал напуска Италия и по море се прехвърля с ветераните си в Африка, за да защити родния си град. Решителният сблъсък между двамата пълководци се състои през есента на следващата година. [[Битката при Зама]] завършва с пълен разгром на Ханибаловата армия от римските легиони и конницата на [[Нумидия|нумидийския]] вожд [[Масиниса]].{{hrf|Cook|1930|103–106}}<ref>{{cite book | last = Lazenby | first = John Francis | title = Hannibal's War: A Miltary History of the Second Punic War | publisher = University of Oklahoma Press | year = 1998 | isbn = 9780806130040 | url = https://books.google.bg/books?id=VTart9CwmMsC | accessdate = 21.11.2016 | pages = 221–225 }}</ref> Ханибал успява да се измъкне от бойното поле и убеждава сънародниците си да приемат мирните условия на Сципион, пресичайки гласовете за съпротива до край.{{hrf|Lazenby|1998|229}}
 
След сключването на мирния договор Ханибал се заема да възстанови и укрепи финансово картагенската държава, задължена да изплаща значителна ежегодна контрибуция на Рим. Избран за [[суфет]] през 196 г. пр. н. е., той възпрепятства въвеждането на допълнителни данъци, а недостигащите за контрибуцията средства намира чрез събиране на стари задължения и борба с паричните злоупотреби на богаташите. За да елиминира съпротивата срещу тази политика, Ханибал прокарва и важна конституционна реформа – премахва пожизнения статут на така наречените „съдии“ от управляващия Съвет на 104–мата и го заменя с едногодишен мандат. Тъй като тези действия намират подкрепа сред мнозинството от гражданите, противниците на Ханибал се заемат да го отстранят, като го набеждават в Рим, че готви нова война с подкрепата на сирийския цар [[Антиох III]]. Когато римски делегати пристигат в Картаген, Ханибал не дочаква официалното искане за екстрадирането му в Рим и бяга с кораб на изток.{{hrf|Кораблев|1976|[http://www.sno.pro1.ru/lib/korab/6-2.htm 306–311]}}
 
== Изгнание ==
 
Първото място, където Ханибал намира убежище, е [[Финикия|финикийският]] град [[Тир (град)|Тир]] във владенията на Антиох. През 193 г. пр. н. е., в навечерието на конфликта между [[Селевкиди]]те и Рим, той вече е сред военните съветници на сирийския цар в [[Ефес]], но съветът му за нахлуване в Италия остава нечут. В последвалата [[Римско-сирийска война]] Ханибал командва финикийска флота, която е [[битка при Сиде|разбита]] от римските съюзници – [[родос]]ците, при [[Сиде]], край югозападните брегове на [[Мала Азия]]. Войната е решена в полза на Рим в [[битка при Магнезия|битката при Магнезия]], а едно от мирните условия на победителите е да им бъде предаден Ханибал.{{hrf|Smith|1867|[http://quod.lib.umich.edu/m/moa/acl3129.0002.001/350 340]}}
 
Принуден да бяга отново, Ханибал се спасява в [[Велика Армения|Армения]], където помага на местния владетел да изгради столицата си [[Арташат|Артаксата]]. По-късно се установява във [[Витиния]], която враждува с римския съюзник [[Пергам]]. Начело на флотата на витинския цар [[Прусий I|Прусий]], Ханибал нанася поражение на пергамците. Въпреки това царят се съгласява да го предаде на римските пратеници. За да не попадне в ръцете им, Ханибал се самоубива с отрова. Това става в град [[Гебзе|Либиса]], според някои автори през 183, а според други през 182 или 181 г. пр. н. е.{{hrf|Smith|1867|[http://quod.lib.umich.edu/m/moa/acl3129.0002.001/350 340]}}
 
== Източници ==