Българи в Узбекистан: Разлика между версии

| изображение_описание =

| надпис =

 

| място1 = [[Ташкент]]

|}}

 

 

 

Първите документирани български следи на територията на съвременен Узбекистан, са от средата на [[19 век]]. Тогава, анексирайки тези земи, Русия създава Туркестанското генералгубернаторство. През [[1876]] година е завършен и строежът на Закаспийската ж.п. линия, свързваща Русия със [[Самарканд]]. В него като млад дипломант на Петербургската военна академия участва капитан [[Владимир Вазов]] (по-късно генерал), брат на народния поет [[Иван Вазов]]. Тогава започват и географски, етнографски и др. научни изследвания, в които са привлечени доста българи. Така, в научната експедиция на Н. А. Северчов, описала достойнствата на азиатските земи, участва и българинът полковник Матев, автор на серия публикации и научни съобщения в руския печат.

Малко по-късно тук се появяват и първите български заселници. Неблагоприятните природни условия не ги спират. В покритите си каруци те возят най-скъпото си – семействата с децата, а също и лозови разсади и зеленчукови семена. Въпреки първоначалните ограничения, само за няколко години успяват да наложат редица нови земеделски култури. Оттогава до днес задължителен компонент на традиционната узбекска кухня са българските чушки и червени домати. Някои български сортове грозде пък са в основата на популярните местни вина "Белое столовое" и "Кагор".

 

 

До [[Първа световна война|Първата световна война]] общността на българските преселници укрепва и печели все по-голям авторитет и признание. С влизането на [[България]] във военния съюз против [[Антанта]]та положението се променя. Много българи са мобилизирани в Трудовата армия на Империята и използвани като безплатна работна ръка на най-трудните военно-строителни обекти. Населението в българските селища намалява значително и заради разразилата се гражданска война.

 

 

Годините на [[Втора световна война|Втората световна война]] се превръщат в ново изпитание за българите които, за да не бъдат обявени за "врагове на народа", трябвало да крият своя произход и да говорят само [[руски език|руски]].

След обявяване независимостта на Узбекистан през [[1991]], българските строители от фирмата "Вено Азия" с ръководител Димо Петров първи започват строителство на модерни сгради в Ташкент. Българската фирма "Подем инвест", заедно с БОДК на узбекското Външно министерство, изгражда новия дипломатически хотелски комплекс. Усвояването на хотелската дейност изисква добри, опитни специалисти и в ръководствата на представителните хотели на Ташкент от веригите "Интерконтинентал" и "Шератон" вече има доста хора, командировани от България. Има и други наши сънародници, които работят в банки, в смесени предприятия от хранително-вкусовата промишленост, козметиката, фармацията и др<ref>http://members.tripod.com/nie_monthly/nie5_00/tashkent.htm</ref><ref>http://historybg.esmartweb.com/tashkent.htm</ref>.

 

 

Българска организация е Обединеният клуб "Българи и приятели на България", към който от 29 юни 2005 година се числят Българският културен център и Клубът на българската колония. От 2004 година към Клуба на българската колония в [[Ташкент]] има неделно училище.

== Външни препратки ==

 

 

<references />