Българска академия на науките: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 3:
{{друго значение|Българската академия на науките|други значения|Бан}}
[[
'''Българската академия на науките''' ('''БАН''') е най-голямата [[наука|научна]] организация в [[България]]. Тя е [[автономия|автономна]] държавна структура, която обхваща научни институти и други самостоятелни звена.<ref>Чл. 1. от [http://www.math.bas.bg/new/site/resources/zban.pdf Закона за БАН]: „Българската академия на науките (БАН) е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена.“</ref> Нейни членове са [[академик|академиците]] (действителните членове), [[член-кореспондент на БАН|член-кореспондентите]] (дописните членове) и чуждестранните членове. Научните институти и самостоятелните звена на БАН извършват фундаментални научни изследвания, подготовка на кадри, приложна и технологична дейност.
Ред 9:
Академията е основана първоначално като ''Българско книжовно дружество'' (''БКД'') в град [[Браила]], [[Румъния]] ([[1869]]). През [[1878]] г. дружеството премества седалището си в [[София]] и на [[13 февруари]] [[1911]] се преименува на Българска академия на науките. През [[1940]] г. академията е преименувана на ''Българска академия на науките и изкуствата'' (БАНИ), като запазва това име до [[1947]], след което отново се преименува на БАН.<ref name="bas.bg"/>
Към 2009 г. БАН включва 69 научни института и централни лаборатории, както и 11 специализирани звена и централна администрация (около 70 души) с общ брой на служителите около
/160909__Акад.+Никола+Съботинов%2C+председател+на+БАН%3A+Очакваме+финансирането+на+академията+да+се+подобри в-к „Класа“, 2.3.2011]</ref> чрез сливане на такива с ниска международна оценка <ref name="ЕС одит">[http://web.archive.org/web/20110907003811/http://www.bas.bg/fce/001/0079/files/Dokladparvachastprevod.pdf Доклад на комисията за оценяване на научното ниво на институтите на Българската академия на науките]</ref>(вж. по-долу) с институти с по-висока оценка.
Ред 16:
=== Българско книжовно дружество: 1869 ===
[[Файл:Добродетелни vs. Млади.jpg|дясно|мини|Карикатура във [[Тъпан (вестник)|вестник „Тъпан“]]. Рисува борбите между [[Русофилство|
Основаването на Българското книжовно дружество (БКД) става в рамките на четири дни, между [[8 октомври]] и [[12 октомври]] [[1869]] <ref>26 – 30 септември стар стил</ref><ref name="bas.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес=http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0018&g= | заглавие=История на БАН | издател=БАН / уеб сайт bas.bg | достъп_дата =11 март 2008 | архив_уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20080322053326/http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0018&g= | архив_дата=11 април 2010 }}</ref><ref name="enc">Ани Гергова, ''[http://books.google.co.uk/books?id=7RmqzPpmegEC&source=gbs_navlinks_s Българска книга: енциклопедия]'', Пенсофт, 2004, стр. 102</ref> в къщата на Варвара Хадживелева, [[Браила]], [[Румъния]]; БКД е учредено като научно и литературно дружество<ref name="enc"/>, т.е. има смисъла на просветна организация. {{източник|За обсъждане устава на дружеството в Браила са избрани упълномощени представители на българите от Букурещ, Браила, Гюргево, Галац, Болград, Кишинев, Одеса, Виена и други градове. Под съответното пълномощно писмо на българите от Букурещ от 23 септември 1869 г. е и подписът на Васил Левски, който дарява на Българското книжовно дружество сумата от 22 франги и 70 бама, видно от запазената разписка.|2018|07|31}} Конкретно по стар стил датите са 26 – 30 септември <ref name="bas.bg"/><ref name="enc"/> и за официална дата на честване е избран [[1 октомври]]<ref>[http://www.events.bg/bg/holidays/date_2009-10-01/On_This_Data_50/ На тази дата, 01 октомври 2009], events.bg, 1 октомври 2009</ref>.
Ред 25:
След [[Освобождение на България|Освобождението]], с усилията на [[Министерство на народното просвещение на България|Министерството на народното просвещение]], Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на три различни клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни<ref name="enc"/>. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове.
[[
Периодичното списание на БКД започва да се издава отново (1882 – 1910) в [[София]].<ref name="jas"/> Дружеството възстановява своята материална среда и активизира дейността си след [[1884]], когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и [[Софийска община]] му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“.<ref name="bas.bg"/>
Ред 37:
=== БАН след 1944 ===
Скоро след [[Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] някои членове на академията, начело с председателя
==== Изследвания и разработки ====
Ред 46:
=== БАН след 1989 ===
{{основна|БАН след 1989}}
С приетите през [[1989]] г. временни правила и последвалия нов Закон за БАН от [[15 октомври]] [[1991]] г. Академията получава пълна [[автономия]], като ръководните органи се избират от служителите на всички научни институти (няколко десетки). <ref name="bas.bg"/> В същото време се поставя въпросът за ефективността на научната
== Структура ==
Ред 57:
== Институти и лаборатории ==
{{основна|Институти на БАН}}
[[
БАН развива научна дейност в практически всички области на човешкото [[познание]]: математически, физически, геоложки, химически, биологически, инженерни, хуманитарни и обществени науки. Създаването на отделни институти, които са самостоятелни подразделения на академията, започва след [[1945]].<ref name="bas.bg"/> Академията разполага и със собствено издателство – академичното издателство „Проф. Марин Дринов“.
| |||