Разлика между версии на „Бяла (област Русе)“

м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м (Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг)
м (] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени)
 
| екатте = 7603
| население-нси ={{Понижение}} 7 7057705
| надм-височина = 55
| пощ-код = 7100
| площ = 86,862
}}
'''Бя̀лаБя̀ла''' е [[град]] по поречието на [[река]] [[Янтра]] в [[област Русе]], Централна Северна [[България]]. Той е административен и стопански център на едноименната [[Бяла (община в област Русе)|община Бяла]].
 
Населението на града е 8661 жители по настоящ адрес (15.03.2017) <ref name="ЕСГРАОН">[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2017.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], ГРАО, 15.03.2017.</ref><ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол Население по градове и пол в България], НСИ.</ref><ref name="population">[http://www.citypopulation.de/php/bulgaria-ruse.php Население – градове в България], WorldCityPopulation.</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България], pop-stat.mashke.org.</ref>, което го прави второто по големина населено място в областта.
== Население ==
<!-- Моля, не променяйте. Таблицата за населението се унифицира и поставя при всички градове в България. -->
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след [[Втората световна война]] (1946 – 2016):<ref name="statistika"></ref><ref name="population" /><ref name="pop-stat"></ref>
{|width="60%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%" colspan="13"
|-
 
Преди Средновековието югоизточно от града на около 7 km в Беленската гора е имало селище Пуста Бяла, наречено така по-късно след като опустява заради чумна епидемия. Оцелелите хора се заселват в същото направление на 1 – 2 km от сегашния град, където основават селището Нова Бяла (Ени Беле).<ref name="Споделена памет">[http://vltclassroom.weebly.com/class-management/3 Споделена памет – миналото на моя роден град], My virtual classroom, 21.10.2015. Посетена на 24.05.2017 г.</ref>
 
Според един от изводите на сегашното си място Бяла съществува поне от края на [[15 век|XV век]] и населението му е над 100 души, без [[войнигани]]те. Съществува легенда, че на човек от Нова Бяла се изгубила свинята с прасенцата. Той тръгнал да я търси и я открива близо до брега на река Янтра. Мястото му харесва и се преселва там. След това споделя с други хора от Нова Бяла, които го последват и така постепенно селището се премества на днешното си място.
 
Селището се споменава за пръв път в [[Турция|турски]] регистър на ленните владения в [[Никопол]]ския [[санджак]] през [[1544]] – [[1545]] г. Записано е, че селото се владее от началника на [[мулетар]]ите Хазър Балъ заедно с [[черибашия]]та на войниганите. Поименно са описани жителите на Бяла – 17 [[християни|християнски]] и 2 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] домакинства. Поради непосилните данъци, налагани от [[Българските земи под османско владичество|турската власт]] 5 от християнските семейства са напуснали домовете си, когато е наближило времето за регистрация на данъкоплатците. Писарят отбелязва, че са били „укрити“ и ги присъединява към [[рая]]та на селото. Записани са имената на 5 нови войнигани. От първата половина на XVI век тук живеят и мюсюлмани. Общият брой на населението е 250 – 300 души, от които повечето са българи. <ref name="Споделена памет"></ref>
 
В друг турски регистър от 22 август [[1618]] година, наречен „Кратък регистър на [[джизие]]то от неверниците във [[вилает]]а Търново", е записано, че Бяла е само 5 къщи. Не е известно защо българското население е намаляло толкова бързо. След [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]] през [[1688]] година в северната и северозападна част на Бяла се заселват за постоянно [[турци]]. Близо до мегдана и беленската рекичка, в долния район на днешната гимназия, до [[20 век|XX век]] те са имали [[джамия]], превърната впоследствие в турско училище. <ref name="Споделена памет"></ref>
 
В [[Никопол]]ски регистър за данъка „[[джизие]]“ от първата половина на [[19 век|XIX в.]] село Бяла е описано с около 146 къщи българско население. През 1831 – 37 г. е обхванато от [[чума|чумна]] [[епидемия]]. През 1845 г. тук е учителствал [[Петко Славейков]]. [[Феликс Каниц]] описва града през 1871 г. като средище на разнообразни [[занаят]]и – [[абаджийство]], [[мутафчийство]], [[кожухарство]] и др., с [[чаршия]] и много [[дюкян]]и. В края на османското владичество Бяла наброява 258 български къщи със 773 души и 50 мюсюлмански къщи със 131 души.<ref name="Споделена памет"></ref>
 
Бяла е свързан с [[Априлското въстание]]. След неуспешния му край от тук минават на път за Румъния апостолите [[Панайот Волов]], [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]] и въстаникът Стоян Ангелов. Те са открити в западните покрайнини на Бяла случайно от срещнал ги турчин. Укриват се в една колиба, когато са нападнати от турска потеря. Влизат в престрелка, при която Волов е ранен. Отстъпват към придошлата река Янтра, опитват се да я преплуват и се удавят в нея на [[23 май]] [[1876]] г. Днес на това място близо до [[Беленският мост|Беленския мост]] се издига паметник с бюста на Панайот Волов. <ref name="Споделена памет"></ref>
 
=== Бяла през Руско-турската освободителна война ===
Важното стратегическо положение на Бяла на кръстопът между градовете Русе, Търново, Свищов и Попово е оценено от руското командване. От [[29 юли]] до [[13 август]] [[1877]] г. в днешния Музей на Руско-турската освободителна война в Бяла е главната щабквартира на [[Русия|руския]] император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Преди това сградата е била харем на Мехмед бей. Александър II е посрещнат тържествено от местното население на [[Беленският мост|Беленския мост]]. Пребиваващите в Бяла руски войници се построяват в шпалир заедно с коменданта на селото полковник Дорошенко. Учителят Стефан Маринов произнася приветствие на руски език. Кметът Гено Пометков поднася на гостите хляб и сол. Шествието се отправя към центъра на селото. Улицата, по която е минало, днес се нарича „Цар Освободител“.
 
Отслужен е молебен в църквата от свещеника Иван Попстефанов. Главната щаб квартира се настанява в двора на голямата полуразрушена къща на Мехмед бей и в някои други къщи. По случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II по предложение на учителя Стефан Маринов е организирано тържествено посрещане от местното население с музика от [[гъдулка|гъдулки]], [[гайда|гайди]] и [[тъпан]]и. На мегдана до щаб-квартирата пред руския император и командването играят заедно на хорото българи от Бяла и околните села, руски офицери и войници. Александър II е настанен на своеобразен [[трон]] на [[каруца]] с дълги [[ритла|ритли]], постлани с пъстри [[черга|черги]]. Беленските моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска [[ръченица]] и той ги дарява с по една [[жълтица]]. Този празник с руския император е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На него българският поет и писател [[Иван Вазов]] посвещава стихотворението „Царят в Бяла“.<ref name="Споделена памет"></ref>
 
Императорът напуска Бяла по здравословни причини на 2 август след съвета и се установява в село [[Горна Студена]], Великотърновско, а на 13.08.1877 година Главната квартира се премества там. Преди заминаването си той подарява за спомен на църквата в Бяла 6 камбани с различна големина, два комплекта свещенически одежди и други вещи.
 
В Бяла са направени 2 военновременни болници: 48-а болница – в къщата на Мехмед бей след оттеглянето на Главната квартира и в 30 палатки с покрив от кожа (юрти), 16 големи и 10 малки палатки недалеч от Ханищата в близост до левия бряг на река Янтра; 56-а болница – в големия сайвант на Иван Узунтонев, вдясно от дерето под хълма Бабина патка. На 22 август 1877 г. в нея са настанени 800 ранени от битката при [[Горно Абланово|Абланово]]. При болницата има 10 сестри, 5 студенти от медицинската академия и целия останал състав на полевата болница. Тук се лекува от раните си руският писател-демократ [[Всеволод Гаршин]], който тогава е 22-годишен студент, записан в армията като доброволец. Ранен е при село [[Светлен (област Търговище)|Светлен]] (Аязлар) на 23.08.1877 година.
[[ImageФайл:Vrevskaya-u.jpg|мини|250px|ляво|Баронеса [[Юлия Вревская|Юлия Петровна Вревская]]]]
По време на лечението в Бяла той пише разказа „Четири дни", очерка „Аязларското сражение" и „Из спомените на редника Иванов". С тези произведения той влиза в руската литература. <ref name="Бяла"></ref>
 
Известният лекар Сергей Боткин казва, че „населението на Бяла не познава медицината и няма навик да се лекува, а използва само знахари и отлежава болестта“. По негов съвет потапят тифусно болните заедно с носилките в река Янтра за понижаване на температурата на телата им, което дава добри резултати.
 
През есента на 1877 г. военновременните болници в Бяла са инспектирани от известния руски [[хирург]] академик [[Николай Пирогов]]. Той ги оценява много високо и смята, че „двете болници изпълняват дейността на четири такива“.
 
=== Бяла след Освобождението ===
По предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков на [[7 септември]] [[1891]] година [[Народното събрание]] обявява Бяла за [[град]].
 
За икономиката на града след [[Освобождение на България|Освобождението]] важна роля играят Беленските ханища. Това е квартал, намиращ се западно от [[Беленският мост|Беленския мост]], в който са построени 9 хана и една [[гостилница]]. С изграждането на железопътната линия Русе – Търново значението им постепенно намалява.
 
Местният [[пазар]] в началото се е правел в неделя, след това в [[четвъртък]], което е запазено и досега.
 
Направена е [[казарма]] извън града (сега там се намира психоболница), изградени са [[сиропиталище|сиропиталищно]] училище и [[ветеринар]]на лечебница (която съществува и до наши дни).<ref name="Бяла"></ref>
 
=== Бяла при социализма ===
Градът се променя след [[1944]] година. Построени са сградите на пощата, универсалния магазин, болницата, [[читалище]]то, хотел-ресторант „Янтра", Държавна спестовна каса, Автогарата, МВР, административната сграда на Градския народен съвет. Надграждат се съществуващите сгради на [[Българска народна банка]] и Народния [[Съд (право)|съд]]. За кратко време градът е електрифициран и е изградена навсякъде водопроводна мрежа.
 
Прокарва се нов главен път край Беленската река. Улиците са асфалтирани. Открита е градска автобусна линия между града и ж. п. гарата.
 
Изградени са бетонни стълби до високите квартали [[Банка махала]], Турската [[махала]], [[Катараето]] и Освобождение. <ref name="Бяла"></ref>
 
=== Бяла при демокрацията ===
Бяла е център на обширна плодородна [[селско стопанство|селскостопанска]] област. Градът е с удобно географско разположение на пътищата [[Москва]] – [[Букурещ]] – [[Русе]] – [[Велико Търново]] – [[Истанбул]] и [[София]] – [[Плевен]] – [[Шумен]] – [[Варна]]. До 1990 г. е с много добре развита [[лека промишленост]], най-вече по отношение на хранително-вкусовата, шивашката и дървопреработвателната, както и [[електроника]]та – завод за печатни платки. [[Химическа промишленост|Химическото производство]] и [[машиностроене]]то са осигурявали работа на голяма част от населението в региона.
 
Днес по-голямата част от бизнеса е наследник на предприятията от социализма. Сред тях са 2 [[Винарство|винпромвинпрома]]а, [[мандра]], месодобивни фирми, машиностроителен завод „Модул АД“ (производител на редуктори, съединители, зъбни колела, улични фенери) и др.
 
В промишлената зона между града и гарата функционират месокомбинат „Надежда М“ ООД, хотел, мотел, автосервизи, бензиностанции на „Петрол“, „OMV“ и „Лукойл“, цех за брезентови покривала „Белсистемс“.
 
В квартал Гара Бяла са разположени редица фирми, обслужващи града и произвеждащи продукция за износ. В миналото е функционирал завод за латексови продукти „Латекс“ АД, който в днешно време е разделен на малки халета, отдадени под наем на фирми като „Булмаркет ДМ“, Русе (склад за петролни продукти), „Стедия“ ООД, Русе (магазин за строителни материали), „СФК Инструмент“ ООД (металообработващ цех).
 
В периода след 2005 г. в Бяла се наблюдава развитие на строителната дейност на жилищни сгради и съоръжения от частни строителни фирми. От тях по-известни са „Бяластрой“ ООД и Строителна група към „БЕСКУ“ ООД.
 
* Целодневни детски градини с детски ясли „Стадиона“, „Пролет“ и „Първи юни“ – град Бяла
* Народно читалище „Трудолюбие 1884“ :
** Любителски състави:
*** Група за автентичен фолклор „Янтра“
*** Група за шлагерни и стари градски песни „Нежни звуци“
 
== Забележителности ==
[[FileФайл:Бяла - мостът на Кольо Фичето през нощта.jpg|мини|250px|[[Беленският мост]] на [[Кольо Фичето]] през нощта]]
 
=== Беленският мост ===
=== Музей на Освободителната руско-турска война ===
{{основна|Музей на Освободителната руско-турска война (Бяла)}}
[[FileФайл:Byala-Rousse-district-Museum-of-Liberation-War.jpg|мини|250px|Музеят на Освободителната руско-турска война]]
На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на [[Александър II (Русия)|Цар Освободител]] Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател [[Стоян Заимов]] свиква на 18 септември 1899 г. първото заседание на комитета. Взето е решение комитетът да се нарича „Цар Освободител Александър II“. Дружество на комитета в Бяла се създава на 18 февруари 1901 година.
 
Музеят е открит през [[1907]] г. от [[Стоян Заимов]]. В двора му е и гробът на баронеса [[Юлия Вревская]] и медицинската сестра Мария Неелова.
 
[[ImageФайл:Byala-Rousse-district-clock-tower.jpg|мини|170px|дясно|Градската часовникова кула]]
[[FileФайл:Stgeorgebyala.jpg|мини|250px|Православна църква „[[Георги Победоносец|Свети Георги]]"]]
 
=== Градска часовникова кула ===