Бяла (област Русе): Разлика между версии

| население-нси ={{Понижение}} 7 7057705

'''Бя̀лаБя̀ла''' е [[град]] по поречието на [[река]] [[Янтра]] в [[област Русе]], Централна Северна [[България]]. Той е административен и стопански център на едноименната [[Бяла (община в област Русе)|община Бяла]].

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след [[Втората световна война]] (1946 – 2016):<ref name="statistika"></ref><ref name="population" /><ref name="pop-stat"></ref>

Селището се споменава за пръв път в [[Турция|турски]] регистър на ленните владения в [[Никопол]]ския [[санджак]] през [[1544]] – [[1545]] г. Записано е, че селото се владее от началника на [[мулетар]]ите Хазър Балъ заедно с [[черибашия]]та на войниганите. Поименно са описани жителите на Бяла – 17 [[християни|християнски]] и 2 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] домакинства. Поради непосилните данъци, налагани от [[Българските земи под османско владичество|турската власт]] 5 от християнските семейства са напуснали домовете си, когато е наближило времето за регистрация на данъкоплатците. Писарят отбелязва, че са били „укрити“ и ги присъединява към [[рая]]та на селото. Записани са имената на 5 нови войнигани. От първата половина на XVI век тук живеят и мюсюлмани. Общият брой на населението е 250 – 300 души, от които повечето са българи. <ref name="Споделена памет"></ref>

В друг турски регистър от 22 август [[1618]] година, наречен „Кратък регистър на [[джизие]]то от неверниците във [[вилает]]а Търново", е записано, че Бяла е само 5 къщи. Не е известно защо българското население е намаляло толкова бързо. След [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]] през [[1688]] година в северната и северозападна част на Бяла се заселват за постоянно [[турци]]. Близо до мегдана и беленската рекичка, в долния район на днешната гимназия, до [[20 век|XX век]] те са имали [[джамия]], превърната впоследствие в турско училище. <ref name="Споделена памет"></ref>

В [[Никопол]]ски регистър за данъка „[[джизие]]“ от първата половина на [[19 век|XIX в.]] село Бяла е описано с около 146 къщи българско население. През 1831 – 37 г. е обхванато от [[чума|чумна]] [[епидемия]]. През 1845 г. тук е учителствал [[Петко Славейков]]. [[Феликс Каниц]] описва града през 1871 г. като средище на разнообразни [[занаят]]и – [[абаджийство]], [[мутафчийство]], [[кожухарство]] и др., с [[чаршия]] и много [[дюкян]]и. В края на османското владичество Бяла наброява 258 български къщи със 773 души и 50 мюсюлмански къщи със 131 души.<ref name="Споделена памет"></ref>

Бяла е свързан с [[Априлското въстание]]. След неуспешния му край от тук минават на път за Румъния апостолите [[Панайот Волов]], [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]] и въстаникът Стоян Ангелов. Те са открити в западните покрайнини на Бяла случайно от срещнал ги турчин. Укриват се в една колиба, когато са нападнати от турска потеря. Влизат в престрелка, при която Волов е ранен. Отстъпват към придошлата река Янтра, опитват се да я преплуват и се удавят в нея на [[23 май]] [[1876]] г. Днес на това място близо до [[Беленският мост|Беленския мост]] се издига паметник с бюста на Панайот Волов. <ref name="Споделена памет"></ref>

Отслужен е молебен в църквата от свещеника Иван Попстефанов. Главната щаб квартира се настанява в двора на голямата полуразрушена къща на Мехмед бей и в някои други къщи. По случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II по предложение на учителя Стефан Маринов е организирано тържествено посрещане от местното население с музика от [[гъдулка|гъдулки]], [[гайда|гайди]] и [[тъпан]]и. На мегдана до щаб-квартирата пред руския император и командването играят заедно на хорото българи от Бяла и околните села, руски офицери и войници. Александър II е настанен на своеобразен [[трон]] на [[каруца]] с дълги [[ритла|ритли]], постлани с пъстри [[черга|черги]]. Беленските моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска [[ръченица]] и той ги дарява с по една [[жълтица]]. Този празник с руския император е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На него българският поет и писател [[Иван Вазов]] посвещава стихотворението „Царят в Бяла“.<ref name="Споделена памет"></ref>

[[ImageФайл:Vrevskaya-u.jpg|мини|250px|ляво|Баронеса [[Юлия Вревская|Юлия Петровна Вревская]]]]

По време на лечението в Бяла той пише разказа „Четири дни", очерка „Аязларското сражение" и „Из спомените на редника Иванов". С тези произведения той влиза в руската литература. <ref name="Бяла"></ref>

Направена е [[казарма]] извън града (сега там се намира психоболница), изградени са [[сиропиталище|сиропиталищно]] училище и [[ветеринар]]на лечебница (която съществува и до наши дни).<ref name="Бяла"></ref>

Изградени са бетонни стълби до високите квартали [[Банка махала]], Турската [[махала]], [[Катараето]] и Освобождение. <ref name="Бяла"></ref>

Днес по-голямата част от бизнеса е наследник на предприятията от социализма. Сред тях са 2 [[Винарство|винпромвинпрома]]а, [[мандра]], месодобивни фирми, машиностроителен завод „Модул АД“ (производител на редуктори, съединители, зъбни колела, улични фенери) и др.

** Любителски състави:

[[FileФайл:Бяла - мостът на Кольо Фичето през нощта.jpg|мини|250px|[[Беленският мост]] на [[Кольо Фичето]] през нощта]]

[[FileФайл:Byala-Rousse-district-Museum-of-Liberation-War.jpg|мини|250px|Музеят на Освободителната руско-турска война]]

[[ImageФайл:Byala-Rousse-district-clock-tower.jpg|мини|170px|дясно|Градската часовникова кула]]

[[FileФайл:Stgeorgebyala.jpg|мини|250px|Православна църква „[[Георги Победоносец|Свети Георги]]"]]