|
В Мадиам, Мойсей преживява – твърди преданието – около 60 години, които Аарон, от своя страна, прекарва в Египет. В края на този период, Мойсей се среща, с Йехова, който му се разкрива, като божеството, почитано от праотците му [[Авраам]], [[Исаак]] и [[Иаков (Библия)|Иаков]].
От последния, от тях го делят вече около 500 години, по-голямата част от които потомците на Израил преживяват, в [[Древен Египет|Египет]](този период грубо отговаря на XIX-XV век пр. н.е.). На Мойсей бива наредено да се върне, в Египет за да осигури завръщането на евреите, в Ханаан, а на Аарон – да се срещне с него, в „Божията планина“ [[Хорив]] (според друга версия – [[Синай (Библия)|Синай]] (Изх 4:27) и да го свърже, с „„народа““ – израз, с който се визират, както старейшините, така и някаква неопределена тълпа, а също и широките маси изобщо. След завръщането им, двамата заедно подхващат агитация на идеята, че еврейските племена трябва да се консолидират, около култа към Йехова и въз основа на този култ да се стремят, към независимост и към обособяване, върху една определена собствена територия, известна като Обетованата земя или Ханаан([[Палестина]]). Мойсей е идеологът на борбата и пророк на Йехова, а Аарон – връзката, с народа и с египетските власти (което се обяснява, с това, че Мойсей имал говорни дефекти). След съответната подготовка братята застават начело на делегация от „надзорници“ и влизат, в непосредствен контакт, с фараона.
Известна е славата на Аарон, като магьосник, което майсторство той демонстрира (според Библията) не само в Египет.
|
