|
Акрополът, възвишението, което украсява Атина със своя съвършен ансамбъл от строежи, е известен в целия свят. Гръцката дума „Akropolis“ означава „град върху хълм“. Възвишението от синкаво-жълт варовик, издигащо се 60 – 70 метра над околния терен, с дължина около 300 метра и двойно по-малка ширина, е било най-високият хълм в околността. Още през [[неолит]]а възвишението било населено, за което съдим по откритите останки на жилища и гробове.
През [[микена|микенската епоха]], върху Акропола се е издигал укрепен дворец, седалище на най-старите владетели на Атина, които в по-късните епохи са почитани с култ на [[герой|герои]]. В края на II хил. пр. н.е. микенската култура е унищожена от [[дорийци]]те, нахлули от север, но те не успяват да превземат Акропола. Това което не успяват да сторят дорийците, се удава на [[перси]]те през 480 г. пр.н.е., които превземат Акропола (макар и за кратко) и унищожават намиращите се там сгради и паметници.
Възстановяването на Акропола при управлението на [[Перикъл]] (444 – 429 г. пр. н.е.) през втората половина на [[5 век пр.н.е.|5 век пр. н.е.]], когато Атина е в апогея на своята мощ, е най-амбициозното начинание в историята на гръцката [[архитектура]]. Перикъл замисля и превръща крепостта на града, където се помещава главното светилище на [[полис]]а, в паметник на славата и величието на Атина. Сградите, скулптурите и релефите на Акропола са били оцветени (както навсякъде в древна Елада). Дори гръцкият мрамор е бил полихромиран, както и по-старите скулптори и постройки от порос.
Повечето строителни работи за украсата на атинския Акропол са извършени през годините след 448 г. пр. н.е., когато е създадена специална строителна комисия. В състава на комисията влизат изтъкнати архитекти, живописци, скулптори, сред които се откроява [[Фидий]], спечелил си вече името на голям майстор. От неговите скулптури правени преди [[Партенон]]а, не е запазено нищо. За този период от творчеството му се знае от писмени източници и предания на неговите съвременници. Той създава статуята на [[Атина (митология)|Атина]] Промахос (закрилница в битки), дванадесетметровата статуя на Атина Партенос (девойка) и други статуи на богинята – Атина [[Лемнос]]ка, Атина Арейя. Фидий посвещава на Акропола шестнадесет години от своя живот. Под неговото ръководство израства прекрасен архитектурно–скулптурен ансамбъл.
Акрополът е [[светилище]] с [[храм]]ове и [[олтар]]и, укрепление и обществен център. Тук се е пазила държавната хазна (от 454 г. пр. н.е.), помещавали са се библиотека и картинна галерия. На празненствата в чест на Атина ([[Панатенеи]]) всенародно шествие се е отправяло към Акропола. То е носело дар на богинята-покровителка на града – [[пеплос]] (дреха-покривало), изтъкан от ръцете на атински девойки. Младежите са премервали гимнастическите си умения в състезания в чест на Атина. Празненството завършвало с общ пир на Акропола. Процесията се е изкачвала по каменната пътека към главния западен вход на Акропола – Пропилеите. Те са построени от архитекта Мнесикъл през 437 – 432 г. пр. н.е. Главният вход към пропилеите е бил увенчан с шест величествени, високи близо девет метра колони, от които сега е запазена само една. Пропилеите се състоят от две крила – южно, по-голямо, и северно, значително по-малко. От ляво към портика на Пропилеите е била прилепена прочутата атинска [[Пинакотека]] – първата в света картинна галерия, в която са се съхранявали картините на прочути атински художници от класическия период на древногръцкото изкуство. Тези картини са имали [[митология|митологични]] сюжети, рисувани са върху дъска и са представлявали в повечето случаи дар за богинята. От дясната страна на Пропилеите е изградена една издатина от мраморни блокове – Пиргос, върху която се издига изящен храм на Атина [[Нике|Нике Аптерос]] (Безкрилата Победа). Строителството на този храм, което се приписва на архитекта [[Каликрат]], е завършено през 427 – 424 г. пр. н.е. в чест на победата над персийските нашественици. Вътрешните размери на храма са невероятно малки – 4,19 x 3,78 м. В това пространство някога е била поставена статуята на богинята. В замяна на това, външното въздействие на почти квадратната сграда с [[йонийски стил|йонийски колони]] е необикновено силно.
Изкачвайки се по стъпалата на Пропилеите, процесията се е озовавала на голям площад. Пред нея се е издигала осемметровата бронзова статуя на [[Атина Промахос]] (защитаваща в битка), излята от Фидий. Тя е била символичен център на целия ансамбъл – блясъкът на отразените от нея слънчеви лъчи, се е виждал далеч от морето и е бил първият сигнал за корабите, че приближават Атинското пристанище. В дълбочина отдясно, влизащите виждат [[Партенон]]а – най-големия храм на Акропола, посветен на [[Атина Партенос]] (Атина Дева). Негови архитекти са [[Иктин]] и Каликрат (448 до 432 г. пр. н.е.). Партенонът съчетава белезите на два древногръцки стила – [[дорийски|дорийски стил]] и [[йонийски стил|йонийски]]. Външните [[колона|колони]] и [[фриз]] са изпълнени в дорийски стил (с [[триглиф]]и и [[метопа|метопи]]); вътрешният фриз е в непрекъснат йонийски стил; в йонийски стил са и вътрешните колони). От естетическа гледна точка основният недостатък на дорийския ордер е неговата масивност и строгост, но Партенонът, макар да е най-големият храм в Гърция, изглежда много по-малко масивен. Този ефект е постигнат чрез олекотяване и преразглеждане на [[пропорция|пропорциите]]. Партенонът увенчава най-високата част на Акропола и се вижда от всяка част на Атина по времето на Перикъл. Построен е от светъл [[мрамор]]. Скулптурната му украса принадлежи към най-големите шедьоври на гръцката класика. Голяма част от тези творби са пренесени в Лондон ([[Британски музей]]) от лорд [[Томас Елгин]] в началото на XIX век. В храма е била съхранявана статуята на [[Атина Партенос]] от злато и слонова кост, висока дванадесет метра, дело на [[Фидий]], от която днес са запазени само [[Древен Рим|римски]] копия.
Минавайки край Партенона, шествието се е насочвало към [[Ерехтейон]]а – храмът, в който се извършват основните [[религия|религиозни]] обреди в полисния [[култ]] на Атина Полиас (Атина на полиса). Главният [[олтар]] на Акропола е бил разположен именно пред този храм. [[Олтар]]ът пред Ерехтейона е бил крайната цел на прочутото [[панатенейско шествие]] – там е бил извършван основният религиозен обред – [[жертвоприношение]]то за богинята Атина.
Ерехтейонът е изящен образец на йонийския ордер. Разположен в северния край на Акропола, срещу Партенона, той е построен от мрамор между 421 и 405 г. пр. н.е., вероятно от Мнесикъл. Подобно на Пропилеите, и той е чудесно пригоден към неравния и стръмен терен: източната половина на зданието е с 3 м. по-високо от западната. Планът му е по-особен и единствен по рода си, тъй като има три фасади ([[портик|портици]]) – източна, северна и южна. Всичките са на различни нива, както поради различните нива на скалата, така и защото храмът е посветен на много божества – Атина, [[Посейдон]], [[Хефест]], както и на атинските митични герои [[Ерехтей]] (чието име носи храмът) и брат му [[Бутес]]. Главният вход, който е от източната страна, води за [[целата]] (стая) на Атина Полиас. Там се е съхранявала дървена статуя ([[ксоанон]]) на богинята, която е била обект на култова почит – всяка година са я преобличали с новоизтъкания от девойките пеплос. През един по-ниско разположен портик от север се влиза в помещенията, посветени на Посейдон и Ерехтей. Третият вход, от южната страна, представлява друг, по-малък портик към същата цела. Според легендата, Ерехтейонът е разположен на мястото, където Посейдон, брат на [[Зевс]], предявил пръв властта си над града. Той забил тризъбеца си в скалите на Акропола и оттам бликнал извор. По-късно Зевс дал предимство на Атина, защото тя подарила [[маслина|маслиненото]] дръвче в града, преди да бликне изворът. В Ерхетейона са се намирали свещеното маслинено дърво на Атина, скално изсичане (приемано като „следата от тризъбеца на Посейдон“) и свещения извор, около които обекти се е зародил полисния култ. Атиняни са вярвали, че там живее героят-основател на града Ерехтей, във формата на змия.
Трите портици на Ерхетейона са различни. Два от тях се крепят на стройни йонийски колони, а покривът на южния портик почива върху шест [[кариатида|кариатиди]] (скулптурни женски фигури изпълняващи конструктивна функция на колони), малко по-големи от човешки ръст, съчетаващи силата и красотата, характерни за произведение от [[класически гръцки стил|класическия период]]. Статуите органично са свързани с архитектурата: освен че изпълняват конструктивна роля на колони, те ярко изпъкват върху фона на гладката мраморна стена на храма. Девойките са представени в свободни пози, облеклата им се стелят надолу на богати дипли. Създава се впечатление, че те бавно шестват напред. С лявата си ръка всяка от девойките е придържала леко края на дрехата си, а с дясната е държала [[фиала]] – съд за възлияния при жертвоприношение.
Днес, за да бъдат спасени от въздействието на индустриалния дим, останалите в Атина оригинални кариатиди са пренесени в [[музей на Акропола|музея на Акропола]], а на тяхно място са поставени копия (атинска кариатида има и в [[Британски музей|Британския музей]]).
Освен кариатидите, скулптурната декорация на Ерехтейона е ограничена до фриза, от който е оцелял съвсем малка част. [[Фронтон]]ите остават неукрасени, вероятно поради липсата на средства в края на Пелпонеската война (431 – 404 г. пр. н.е.). Резбите върху основите и [[капител]]ите на колоните, както и на рамките на входовете и прозорците, са невероятно изтънчени и богати.
Ерхетейонът в контраст с простия и строг Партенон изглежда почти чудноват. Според някои изследователи в откритата през 1939 г. гробница на северния склон е гробът на Ерехтей.
Акрополът е място, което е имало голямо религиозно и обществено значение в културата на древна Елада, и което играе особена роля за развитието на [[европа|европейската]] култура до съвременността – паметниците на Акропола въплъщават от една страна [[демокрация|демократичното]] устройство на държавата, а от друга – [[хуманизъм|хуманизма]] и антропоцентризма като белег на културата. Пропилеите, Партенонът, Ерхетейонът, датиращи от епохата на най-големия разцвет на гръцката архитектура (V век пр. н.е.), са заплашени днес от пълно разрушение, в резултат на влиянието на индустриалното замърсяване на въздуха в съвременна Атина. Тези процеси оказват въздействие не само върху мрамора, но и върху варовика, основната скала, влизаща в състава на това възвишение. През 2001 – 2006 г. са проведени основни укрепващи и реставрационни дейности на Акропола, като опит да се съхрани безценното културно наследство на древногръцката класика. От 1987 г. Акрополът се намира под закрилата на [[ЮНЕСКО]].
== Галерия ==
|
