Уикипедия

Вакарел: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м н. е. ---> н.е.
м пр. н.е. --->пр.н.е.
Ред 45:
== История ==
=== През древността ===
На територията на Вакарелската покрайнина съществуват данни за наличие на уседнал живот от каменно-медната епоха (V–IV хилядолетие пр. н.е.) В близост до м. Кутрахци (дн.с. [[Пауново]]) на десния бряг на р. Баба върху предната, надвесена над реката присойна част на един малък рид, наречен Язовина, са намерени останки от малко праисторическо селище. Открити са отделните късове от глинени съдове, обгоряла глинена мазилка от жилища, кости, останки от храна, дебелостенно керамично съдче (пота) за топене на метал, каменно приспособление за точене на каменни оръдия на труда, каменен хромел за смилане на брашно. В долината на р. Суха в близост до м. Селянин (дн.с. Селянин) са намерени каменни брадвички, тесли, длета, клинове, прешлени за вретено. Следи от древно рударство са открити в местността Милчовец, в близост до м. Бузяковци, Язовина, и Тесни рът до м. Бърдо (дн. с.[[Бърдо]]). В околностите на Бузяковци и в долината на р. Баба са открити стари шахти за добив на кварцова руда, от която чрез стриване, промиване и стопяване древните са извличали злато. В селището при Язовина са открити фрагмент от дръжка на бронзов меч и керамични фрагменти с черна гланцирана декорация от бронзовата епоха, което показва съществуването му и в този исторически период.
 
През късната [[бронзова епоха|бронзова]] и [[желязна епоха|желязната епоха]] покрайнината е обитавана от тракийските племена трери и тилатеи, споменати от [[Тукидид]], а по късно от [[серди]]те, които са обитавали територията на Софийското поле и Вакарелската планина, и [[одриси]]те. На югоизток са граничели с бесите. Във Вакарелския район са отбелязани повече от тридесет тракийски надгробни могили. В разкопаните могили са намерени урни, вътре с пепел и овъглени кости, обиколени наоколо със суха зидария или затрупани с чакълест материал. Най-големите могили имат 20 м диаметър като например тази при Байкьовските гробища под м. Ръжана. Най-висока, 4 м, е тази, която е северно от м. Пановци. Повечето от могилите са с диаметър, по-малък от 15 м.<ref>Гунчо Гунчев „Вакарел – антропо-географски проучвания“ София 1933 г.</ref><ref>Веселка Гълъбова „История на Ихтиман, том I“, София 2007 г.</ref><br />
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вакарел“.