Велика северна война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 9:
| територия = [[Нищадски договор]]
| резултат = победа на [[Руско царство|Русия]]
| страна1 = {{Флагче|Швеция}} [[Швеция]]</br> {{Флагче|Великобритания}} [[Великобритания]]</br> [[Файл:Prinsenvlag.svg|20px]] [[Съединени провинции]] </br> [[FileФайл:Flag of Hanover (1692).svg|20px]] [[Курфюрство Брауншвайг-Люнебург|Хановер]] (1719 – 1721) </br> [[FileФайл:Chorągiew królewska króla Zygmunta III Wazy.svg|20px]] [[Реч Посполита]] (1705 – 1709) </br> [[FileФайл:Ottoman flag.svg|20px]] [[Османска империя]]
| страна2 = [[Файл:Flag of Tzar of Muscovia.svg|20px]] [[Руско царство]]</br> {{Флагче|Дания}} [[Дания-Норвегия]] </br> [[FileФайл:Chorągiew królewska króla Zygmunta III Wazy.svg|20px]] [[Реч Посполита]] (1701 – 1705 и 1709 – 1720) </br> [[FileФайл:Flag of Electoral Saxony.svg|20px]] [[Курфюрство Саксония|Саксония]]</br> [[FileФайл:Flag of Moldavia.svg|20px]] [[Молдовско княжество]]</br> [[FileФайл:Flag of Prussia (1892-1918).svg|20px]] [[Кралство Прусия]]</br>[[FileФайл:Flag of Hanover (1692).svg|20px]] [[Курфюрство Брауншвайг-Люнебург|Хановер]] (1715 – 1719)
| командир1 = {{Флагче|Швеция}} [[Карл XII]]
| командир2 = [[Файл:Flag of Tzar of Muscovia.svg|20px]] [[Петър I (Русия)|Петър I]]
Ред 16:
| сила2 = Русия – 170 000 </br> Дания – 40 000 </br> Жеч Посполита и Саксония – 170 000
| жертви1 = Швеция – 175 000
| жертви2 = Русия – 30 000 убити, 90 000 ранени </br> Дания – 8 0008000 </br> Жеч Посполита и Саксония – 14 – 20 000
| бележки =
}}
Ред 25:
Причините за Великата северна война се състоят в стремежа на Русия, Дания и Полша да отнемат част от шведските владения. През [[16 век|XVI]] и [[17 век|XVII в.]] шведската корона съумява да постави под свой контрол по-голямата част от бреговете на [[Балтийско море]] – [[Естония]] през 1581 г., [[Ингрия]] и [[Карелия]] през 1617 г., [[Ливония]] през 1621 г., островите [[Готланд]] и [[Йозел]] през 1645 г., [[Западна Померания]] през 1648 г., и накрая [[Сконеланд|Скания]] през 1658 – 1660 г. По този начин Швеция изолира от достъп до морето Русия (мирният [[договор от Столбово]], 1617), орязва драстично обхвата на датското кралство (договорите от [[Договор от Брьомсебру|Брьомсебру]], 1645, и [[Договор от Роскиле|Роскиле]], 1658) и парира всички опити за реванш от страна на Полша ([[договор от Олива|договора от Олива]], 1660) и Русия ([[договор от Кардис|договора от Кардис]], 1661). В резултат управляващата търговска върхушка в Швеция успява да монополизира балтийската търговия с руско дърво (материал за всички европейски флотове) и полско зърно и да натрупа значителни печалби. Русия е поставена в положение да няма нито едно незамръзващо [[пристанище]], а Дания е принудена да наблюдава как нейните съграждани в Скания търпят насилствената шведска власт и нейните опити за културна асимилация.
 
По време на [[Сканска война|Сканската война]] (1675 – 1679) Дания прави отчаян опит не само да си върне Скания, но и да изравни нарушения баланс на силите в Балтийския регион. Мъжествената и&#768;ѝ борба не довежда до успех поради още по-енергичната съпротива на шведите. По същото време обаче шведската власт в [[Померания]] е пометена от пруските войски и само настоятелното застъпничество на [[Франция]] спасява шведите от загуба на тази област. Но тъй като Швеция влиза в тази война именно заради Франция, след мира тя прави завой и се отдалечава от този опасен съюзник. Политиката на шведския крал [[Карл XI]] е мирна и целяща икономическо стабилизиране на бедната и слабо населена монархия. А когато през 1697 г. той умира, оставя на престола 15-годишно момче, което съвсем не мисли за войни.
[[КартинкаФайл:Peter der-Grosse 1838 PR.jpg|thumbмини|150px|leftляво|Руският цар [[Петър I (Русия)|Петър I]], худ. Пол Дьоларош]]
В основата на войната стои мистериозната личност на ливонския аристократ Паткул, личен враг на шведските крале, който започва да обикаля дворовете в [[Москва]] и [[Варшава]] и да убеждава руския цар [[Петър I (Русия)|Петър I]] и полския крал (който е и [[курфюрст]] на [[Саксония]]) [[Август II]] да нападнат Швеция. Когато тя се оказва начело с малолетен крал, този план придобива дълбок смисъл. Много скоро монарсите на Русия, Полша и Дания се насочват към антишведски съюз, който става известен под името [[Северен съюз]]. На 24 август 1699 г. се сключва Саксонско-датски отбранителен договор, към който на 22 ноември се присъединява и Русия. Август II участва само като саксонски владетел, така че формално Полша не участва. В договорите Дания (крал [[Фредерик IV]]) издига претенции към епископствата [[Ферден]] и [[Бремен]] в Северна Германия (шведски) и остров [[Рюген]]; Саксония си запазва, при евентуална победа, Ливония, която някога е била под полска власт, а Русия иска Ингрия и Естония, за да си осигури излаза на Балтийско море. В действителност истинските цели на трите държави са доста по-агресивни. Русия би искала цяла [[Прибалтика]] и Карелия, а Дания – да си върне всичко изгубено след 1645 г. С други думи съюзничките се нуждаят от тотален разгром на Швеция, за да разполагат със земите и&#768;ѝ както пожелаят. Без голяма армия и невоювала от 20 години, управлявана от незрял младеж, Швеция изглежда обречена да рухне при първия натиск.
 
== Надмощие на Швеция (1699 – 1706) ==
Първият етап от войната е характерен с пълното надмощие на Швеция. Младият Карл XII се оказва не само талантлив, но и гениален [[военачалник]], който разбива един по един и тримата си противници и е на път да спечели войната. При това най-често той разполага с по-малко сили и разчита единствено на своята смелост и на отличните качества на шведската армия, макар и новосформирана. Войната е започната от полско-саксонските войски, които през декември 1699 г. нападат Ливония, стигат без съпротива до нейния главен град [[Рига]] и го обсаждат. В средата на следващата година руснаците също се включват, като обсаждат град [[Нарва]] – пристанище на [[Фински залив|Финския залив]]. Настъплението на съюзниците обаче е мудно и дава възможност на шведите да предприемат бързи контра действия. Планът на Карл XII за войната е на принципа на [[блицкриг]] – с максимални сили да атакува един от противниците си и да го извади от войната, след това да атакува втория и т. н. Ето защо той се насочва срещу най-уязвимия си враг – Дания. През [[август]] [[1700]] г. изненадваща шведска атака през [[проток]]а [[Йоресун]] принуждава датчаните да [[Капитулация|капитулират]] по най-безславен начин. Досега шведите никога не са успявали да направят това, въпреки опитите си и датчаните винаги са разчитали на по-силния си [[флот]] като противовес на непобедимата шведска армия. Фредерик IV подписва договора в Травентал, който е извънредно мек за ситуацията. Освен че изисква от Дания да напусне Северния съюз, Карл я принуждава само да освободи от сюзеренитета си херцогството [[Холщайн]] – шведски съюзник.
[[КартинкаФайл:Victory at Narva.jpg|thumbмини|300px|Карл XII приема знамената на победените руски полкове след победата при Нарва. Картина от Густав Седерстрьом, 1910 г.]]
В края на същата година шведите вече са край [[Битка при Нарва (1700)|Нарва]], обсадена от голяма, но тромава и апатична руска армия. На 20 ноември се води паметно сражение, в което малобройните шведи атакуват яростно и упорито и разбиват противника. Данните за числеността на двете армии са доста противоречиви, но изглежда, че 8&nbsp;000 шведи побеждават 40&nbsp;000 руснаци под командата на 18-годишно момче. Тази победа временно изважда Русия от войната, която очевидно трябва да преосмисли цялата си [[военна стратегия]], но Карл не се впуска да преследва руснаците и да напредва към Москва. Разбираемо е, че в момента това е немислимо с ограничените му сили. Вместо това той се обръща против третия си враг. През 1701 г. принуждава поляците да се изтеглят от Ливония и ги последва в самата Полша. Отхвърля всякакви предложения за преговори. Действията му през 1702 са светкавични – обявява Август II за [[узурпатор]], превзема [[Варшава]] (14 май) и [[Краков]] (декември) с нищожни сили, а освен това успява и да победи полската армия при [[Клишов (битка)|Клишов]]. През 1703 г. печели нова победа при [[Пултуск (битка)|Пултуск]] и превзема Торун – укрепен замък, където пленява елитните саксонски пехотни части. Така той става господар на Полша.
 
Карл XII мрази Август II до смърт и е готов да го преследва докрай. През 1704 г. той издига нов полски крал, неговото протеже [[Станислав Лешчински]]. Отчаяните опити на Август да си върне контрола над Полша са разбити през 1705 г. В същото време новата руска армия настъпва в гръб на шведите, но когато се обръща срещу нея, Карл показва, че тя има още много да учи. Той и&#768;ѝ дава бърз и болезнен урок в [[Битка при Фраущат|битката при Фраущат]], но не я преследва, за да приключи преди това с Август II. Той напредва към Саксония, преминава безцеремонно през австрийските владения и го залавя в замъка Алтранщет. Там на 25 септември 1706 той принуждава изтощения си враг да подпише унизителен мирен договор, според който признава властта на Станислав Лешчински, напуска Северния съюз и предава в ръцете на шведите всички руснаци, които се намират на служба при него. Така Карл успява да ликвидира противниковата коалиция и да остане лице в лице с враг, който той напълно и фатално подценява.
 
== Руският поход на Карл XII (1706 – 1709) ==
[[КартинкаФайл:Battle of Lesnaya.jpg|thumbмини|300px|rightдясно|Руската [[Битка при Лесная|победа при Лесная]] през 1708 г. Картина от Жан-Марк Натие, 1717 г.]]
Нарва е урок за Петър I, а той умее да се учи от грешките си. Веднага след поражението започва дълбоки преобразувания в армията по западен образец. Той е впечатлен от ролята на [[артилерия]]та, която шведите използват и започва неистово производство на [[оръдия]]. Въвежда рекрутната система за набор на войници, която комбинира качествата на наборната и професионалната армия. Кани много чужденци на руска служба, включително австриеца Огилви, който командва цялата руска армия през 1705 – 1706 г.
 
Ред 43:
 
Тази руска активност показва на Карл XII, че Петър I е по-силен противник, отколкото са били първоначалните очаквания. Въпреки това той вярва, че може да го победи винаги щом пожелае, стига само да се обърне срещу него с основните си сили. Когато приключва с Август II, Карл събира голяма армия, напълно сформирана през лятото на 1707 г. във Варшава. Тя наброява 44&nbsp;000 души и е най-голямата сила, събирана някога от шведския крал. Вместо да се насочи към изгубените прибалтийски провинции, както го съветват всичките му военни експерти (генерал [[Реншелд]]), той се насочва към Москва. За тази постъпка има солидни аргументи. Най-вече Карл разбира, че Русия е по-скоро потенциална заплаха и че от година на година тя ще става все по-силна. Той лесно може да си върне Прибалтика, но скоро те пак ще бъдат нападнати от руснаците. Ето защо той иска решаване на руския проблем отведнъж – разгром и разрушаване на страната, за да се гарантира спокойствие за шведската империя и за в бъдеще.
[[КартинкаФайл:Marten's Poltava.jpg|thumbмини|300px|[[Битката при Полтава]]. Картина от Денис Мартенс, 1726 г.]]
През януари 1708 г. Карл стига до [[Гродно]], където едва не сварва отстъпващата руска армия. През юли същата година Шереметиев изневерява на стратегията си и му дава сражение край [[Холовцин]], спечелено от шведите. Оттам нататък руснаците избягват всякакъв открит сблъсък. Карл нарежда на армията си в Прибалтика да напредне от север. Свързва се с [[казаци|казашкия]] украински [[хетман]] [[Иван Мазепа]] за общи действия против Русия. Именно затова се отклонява от пътя към Москва и отива в [[Украйна]]. Този ход се оказва грешка, защото прави невъзможно прибалтийската армия да се свърже с него, а тя е натоварена с провизии от жизнено значение. Тази армия, начело с генерал [[Адам Лудвиг фон Левенхаупт|Левенхаупт]], е разбита на 29 септември 1708 г. от Петър I и генерал [[Александър Меншиков (офицер)|Меншиков]] при [[Лесная (битка)|Лесная]]. Оказва се, че надеждите за силна подкрепа от Мазепа не са реалистични, защото още преди идването на шведите Меншиков разорява казашките земи. Така през ноември Мазепа стига до лагера на Карл XII само с 1300 души. Самата шведска армия силно намалява от големия студ през зимата. След това през пролетта тя бездейства поради наводненията. Едва през юни 1709 г. обсажда силната крепост [[Полтава]].
 
Ред 62:
Още през 1718 – 1719 г. в [[Льофьо]], град на същите Аландски острови, се водят преговори между шведски и руски дипломати. Русия иска цяла Прибалтика и [[Виборг]], а Швеция иска руска помощ да си върне владенията в Германия, ако даде тези области. Постигнато е известно споразумение, но Карл XII не го одобрява, а когато по-късно Англия подкрепя Швеция, тя прекъсва преговорите. Нови разговори започват през 1721 г. в [[Нищат]] и на 30 август довеждат до окончателния мирен договор между Швеция и Русия. Русия получава всичко, което е искала – Ливония, Естония, Карелия с [[Виборг]] и Ингрия, а Финландия е върната на Швеция. Срещу това тя плаща компенсация от 2 милиона [[талер]]а и гарантира свободата на търговията в Балтийско море.
 
С поражението си във Великата северна война Швеция изгубва своята империя, макар още да не се превръща в еднонационална държава. През този и следващия век тя води още три войни с Русия в опит да си върне част от изгубеното. За Русия тази война е големият старт в европейската политика и начало на модернизацията и&#768;ѝ. Не е случайно, че именно през 1721 г. Петър I се самообявява за [[император]]. Войната дава тласък и в развитието на Прусия и Хановер, а Полша и Дания, които жертват толкова много, остават без никакви осезаеми придобивки.
 
== Вижте също ==