Камено поле: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м н. е. ---> н.е.
м пр. н.е. --->пр.н.е.
Ред 28:
По техниката на изработката на някои характерни белези във формите кремъчните оръдия от района на Камено поле могат да бъдат отнесени към Мустерската и Мадленската култури, отговарящи на средният и късния палеолит. Намерените тук изделия от кремък представляват научен интерес – още повече, че те могат да се свържат с известните находища от палеолита в близките райони. Това са пещерите Самуилица при с. Кунино, пещерата Пещ при с. Старо село, пещерата Темната дупка до с. Карлуково и пещерата Пешкето край с. Лиляче. Тези палеолитни находища са важно доказателство за обитаването на този край от първобитният човек преди повече от 40 000 г. Човекът ловец от старокаменната епоха е кръстосвал тези места, богати на гори и разнообразен дивеч.
 
След края на мезолитната епоха (12 000 – 8 000 г. пр. н.е.) настъпили важни икономически и обществени промени. Племената населяващи този край, започнали да водят уседнал живот, да опитомяват животни, да обработват земята и засаждат семена. Създава се първото произвеждащо стопанство, поставя се началото на първите земеделски култури. От скитник ловец и събирач на диви плодове, първобитният човек се превръща постепенно в земеделец и скотовъдец. Започва новокаменната епоха, известна още с името неолит.
 
В землището на Камено поле са разкрити три селища от неолитната епоха. Останките на първото селище се намират в м. Челковица, на 4 км. североизточно от селото. Местността представлява полегат слънчев склон с плодородна и лесно обработваема почва, а наблизо има голям извор. Селището обхваща площ около 20 декара. При оран с машини на повърхността се изравят късове от глинени съдове, опожарена мазилка от жилища, кремъчни, костени и каменни оръдия на труда. Върху опожарената глинена мазилка има отпечатъци от колове и пръти, показващи, че жилищата са имали дървена конструкция. Събраните на повърхността находки определят селището в м. Челковица от средния неолит-петото хилядолетие пр. н.е.
 
Останки от друго селище от неолитната епоха са проучени в м. Селището на 3 км. южно от днешното село. Местнотта е полегат склон, обърнат на юг, а наблизо са изворите Въбел, Кошето и Стублата. След оран на повърхността се очертават десетки петна от останки на опожарени жилища. Намират се късове глинена мазилка от жилища, хромелни камъни, използвани за ръчна мелница, части от глинени съдове и голям брой кремъчни и каменни оръдия на труда. Сред кремъчните оръдия преобладават ножове, резци за сърпове и различни видове стъргалки. Каменните оръдия са чукалки, брадви, тесли и длета.
 
Прави впечатление, че останките на това селище заемат доста голяма площ – повече от 30 декара. Жилищата са били разположени в редици от изток на запад на разстояние 10 – 20 м. едно от друго. Конструкцията им е била от дървета със стени от плет, измазани отвътре и отвън с дебел слой глина, примесена с плява. Намират се много кости от диви и опитомени животни: тур, елен, сърна, глиган, домашно говедо, овца, свиня и куче. Това показва, че обитателите на селището са били изкусни ловци и добри животновъди. Ръчните мелнички, остатъците от овъглено зърно и най-вече опитоменото говедо са свидетелство, че тези праисторически заселници са имали развито примитивно земеделие и са използвали тегловната сила на добитъка. Селището е загинало от стихиен пожар и жителите му са го напуснали завинаги. Археологическите материали го датират от епохата на средния неолит – петото хилядолетие пр. н.е.
 
На 2 км. източно оттук са останките на трето селище от тази епоха. Местността се нарича Осен и представлява малка падина с извор и поток. Върху слънчевия склон северно от извора при оран се намират различни находки, които показват, че това селище е обитавано от праисторическия човек през стария и през средния неолит-края на шестото и петото хилядолетие пр. н.е.
 
През втория период на каменно. медната епоха, наричана халколит, праисторическите обитататели в нашия край избирали за селища естествено защитени и трудно достъпни височини, които са близо до реки и извори. От същия тип е халколитното селище в м. Голям Целгов, което се намира на 1 км. североизточно от Камено поле. Тук р. Ръчене прави голям завой и огражда от три страни една висока скалиста тераса, наречена Чукат. Терасата има дължина 80 м. и ширина 30 м. Отгоре върху равната площ са напластяванията на халколитното селище. На много места тук се намират хромелни камъни, части от глинени съдове, кремъчни и каменни оръдия на труда. Глинените съдове са украсени с врязани геометрични орнаменти, а други са рисувани с графит, една декоративна техника, характерна за каменно-медната епоха. Характерни са биконичните форми с две хоризонтални или вертикални дръжки. Оръдията на труда са представени от кремъчни ножове и стъргалки, от каменни брадви, тесли, длета и пробити бойни чукове.
 
Археологическите находки от м. Голям Целгов определят селището от края на каменно-медната епоха, която за западната половина на България е известна с името култура Криводол. Подобни по форма оръдия на труда и глинени съдове са разкрити вече в голям брой селища от Северозападна България и Софийско поле, разположени на естесвено защитени височини и обитавани през четвъртото хилядолетие пр. н.е.
 
=== Тракийски период ===
През желязната епоха-първото хилядолетие пр. н.е., околностите на Камено поле са обитавани от траките. Богати останки от интересни тракийски селища са разкрити на няколко места. Най-близко до Камено поле е тракийското селище над извора Краловец в м. Кралова поляна, където днес са оборите Земеделската кооперация. При изкопни работи тук са намерени останки от жилища, битови предмети, железни върхове за копия и глинени съдове, които определят селището от ранно-желязната епоха (осми-шести в. пр. н.е.). В югозападния край на Кралова поляна се издигат четири тракийски надгробни могили. Разкопани и разграбени от иманяри.
 
На 5 км. източно от Камено поле на граница със с. Кунино, в местноста Могилките, има останки от друго тракийско селище и могилен некропол. Тук са намерени бронзови украси за оглавник на кон, бронзова двупримчества фибула, множество златни накити и предмети датиращи от шести век пр. н.е.
 
Местноста Осен, за която стана дума по горе, е обитавана продължително време и от траките. На една обширна площ около извора Осенска стубла, от двете страни на Осенски дол и на юг до м. Ръженик се намират останки от голямо тракийско селище. Разкритата керамика и битови предмети показват, че селището е съществувало през цялото първо хилядолетие пр. н.е. и през римската епоха-от първи до към четвърти век от н.е.
 
Преди години тук имаше малка надгробна могила, която беше разорана. Под могилния насип е открито тракийско погребение с трупоизгаряне. От погребалните дарове е запазена само една бронзова дъговидна фибула и бронзова вотивна брадвичка с украсена пета. Брадвички с подобна форма и украса са изключителна рядкост и винаги предизвикват оправдан научен интерес. Брадвичката от погребението в м. Осен е пробита в средата, което показва, че тя е носена като амулет. На двата свободни края са представени животински глави, които са третирани в характерния за траките ходожествен стил. Находките датират погребението от шести век пр. н.е.
 
Също в м. Осен е открито тракийско погребение от края на желязната епоха-първи век пр. н.е. Погребението е с трупоизгаряне и от него е запазена горната част от железен двуосър меч и тракийска желязна юзда на лостове с двуделен зъблец. Юздата има интересно устройство и ни предлага един рядко срещан вариант на този тип юзди, при който вместо осморки за окачване ремъците на оглавника са изработени железни куки.
 
=== Римски период ===
Ред 60:
Находката съдържа сребърни тетрадрахми от Първа македонска област и сребърни драхми, сечени в град Дирахион на Адриатическото крайбрежие. Монетите са от втори и първи в. пн.е. и по всичко изглежда са били съкровище на богат тракиец в м. Осен. Върху лицевата страна на монетите, в средата на македонски щит, е изобразена главата на богиня Артемида. На обратната страна на монетите е представен кривакът на Херкулес, когото македонците почитали като свой митически родоначалник. Над кривака и под кривака има надпис на старогръцки – „Македонон протес“ (Първа македонска област).
 
Този вид монети са сечени след ликвидиране на македонската самостоятелност от Рим (втори век пр. н.е.). Заравянето на тези монети в земята е свързано с бедствие или събитие в края на първи век пр. н.е., когато римляните нападнали земите на траките. Притежателят на монетите не имал възможност да ги вземе обратно (вероятно убит) и те останали в земята до наши дни.
 
Въпреки всичко това животът в тракийското селище в м. Осен продължил и по време на римското господсво. Това се потвърждава и от многобройните находки, намерени тук при полска работа: върхове на копия и стрели от желязо, римски тухли и покривен материал, глинени съдове и много монети с образите на римски императори от първи до четвърти век на н.е. Намерени са и няколко плочи с латински надпис. Върху каменна плоча от третия век е запазено името на римския войник Муциан у името на тракиеца Дуразис.