|
Ок. 2400 г. пр.н.е.
Възползвайки се от вътрешните междуособици в Лагаш и подкрепен от недоволната от реформите аристокрация шумерският владетел Ума Лугал-Загиси, завладява Лагаш. Покорява и Урук, Ур и Ларса. Установява столицата на обединената държава в град Урук. Около 2350 г. пр. н.е. Лугал-Загиси е победен от Саргон I Велики, владетел на Акад. Шумерито изнамират цветното стъкло; издигат на високо ниво златарското изкуство. Посредством търговските си контакти, влиянието им достига до Мала Азия и Египет. Шумерите създават правни кодекси; в литературата особено значение имат епосите с митологично съдържание (епоса за Гилгамеш).
Ок. 2300 г. пр.н.е.
Края на XV—XII в. пр.н.е.
Господство на каситите във Вавилон, които основават т. нар. „каситска династия“ (период на т. нар. „Средновавилонска държава“). Налагайки властта си, касигите приемат вавилонската култура, и език. Вавилон загубва политическото си значение, води непрекъснати войни с растящата мощ на Асирия и Елам и към XII в. пр. н.е. претърпява окончателно поражение.
1115 – 1077 г. пр.н.е.
705 – 681 г. пр.н.е.
На власт е Синахериб, наследник на Саргон II. Синахериб разрушава Вавилон (689 г. пр. н.е.) и избива жителите му. Построена е нова столица на Асирия – Ниневия (последна столица на асирийското царство).
681 – 669 г. пр. н.е.
Приемник на Синахериб става неговият син Асархадон. Той потушава бунта в Садон и покорява Финикия. През периода 673 – 670 г. пр. н.е. завзема Долен Египет, който до 663 г. пр. н.е. остава под господството на Асирия. Смазва въстанието в Урарту, воюва със скитските и мидийски племена. По негово време е построен дворец в Ниневия и възстановен разрушения Вавилон.
669 – 626 г. пр. н.е.
Ашурбанипал, третия син на Асархадон, определен от баща си за наследник – последния велик владетел на Асирия. Управлява държава, която се простира от Персийския залив до Средиземно море. Разгромява въстанието, организирано от брат му, цар на Вавилон и разрушава превзетия Вавилон (648 г. пр. н.е.); след дълга война побеждава Елам и покорява столицата ѝ Суза (639 г. п.р. н.е.). В огромната държава избухват чести бунтове, които водят до отслабване силите на Ашур-банипал (възползувайки се от това, Псаметик I, владетелят на Египет, провъзгласява независимостта си). По време на Ашурбанипал асирийската култура и архитектура достигат своя разцвет. В намерената знаменита библиотека на Ашурбанипал се съхраняват писмени паметници на вавилонците, акадите и асирийците. През този период Асирия води завоевателни войни и разполага с многобройна армия и чиновници. Започва масово преселничество и стичане в страната на огромен брой роби, което довежда в значителна степен до обедняване на народа. Трудът на робите измества труда на свободните занаятчии. Асирийските владетели ограбват покорените страни, трупат огромни богатства, които използват за нуждите на двора, армията и за изграждането на нови строежи.
625 – 605 г. пр. н.е.
Набопаласар, основоположник на новата [[халдейска династия]]. Възстановява вавилонската държава и отхвърля асирийското иго. Съвместно с царя на Мидия, чиито племена населяват Северозападен Иран, напада Асирия и в 612 г. пр. н.е. превзема столицата ѝ Ниневия (разкопана едва в XIX в.).
605 – 562 г. пр. н.е.
Навуходоносор II. През 605 г. пр. н.е. в битката край Кархемъш спечелва победа над съюзилия се с Асирия египетски фараон Нехо II и унищожава асирийската държава. Територията на Асирия се поделя между Мидия и Вавилон. Възниква т. нар. „[[Нововавилонско царство]]" (или халдейско), наречена така по наименованието на семитското племе – [[Калду|халдеи]], което се появява в началото на I хилядолетие във Вавилон. При Новуходоносор II Нововавилонското царство става могъща сила. Границата ѝ на запад достига чак до Средиземно море. Вавилонците превземат Палестина (през 586 г. пр. н.е.), завладяват и разрушават Ерусалим, отвеждат населението му във Вавилон. Това е началото на т. нар. вавилонско иго над евреите, установяват господство над Финикия (а точно тогава основаната финикийска колония в Африка – [[Картаген]], става независима от своята основателка) и Сирия. Столицата на държавата град Вавилон е значително разширена и обградена с яки стени; превръща се в търговски център на Азия. Строят се красиви дворци и храмове.
538 г. пр. н.е.
Битка край Опис, в която персийският цар [[Кир II (Персия)|Кир ІІ Велики]] побеждава последния вавилонски владетел [[Балтазар]] – известен от легендарния пир в навечерието пред падането на Вавилон, когато тайнствена ръка изписва на стената на двореца думите: „[[Мене, текел, фарес]]“ (пресметнато, претеглено, разнесено), което се приема като поличба за упадъка на Вавилон. Кир II Велики слага край на краткотрайното господство на Нововавилонското царство и го включва в пределите на великата [[Персийска империя]].
|
