Нике от Самотраки: Разлика между версии

'''''Нике от Самотраки''''' ({{lang-el|Νίκη της Σαμοθράκης}}) е древногръцка статуя, намерена на остров [[Самотраки]] и изобразяваща богинята на победата [[Нике]].

Между 3 и 2 век пр. н. е статуя на Нике е поставена върху стръмна скала на остров Самотраки на входа на пристанището върху пиедестал с формата на корабен нос. През [[1863]] г. много фрагменти от тази статуя са намерени от френския консул и любител археолог [[Шарл Шампоазо]], но главата и ръцете ѝѝ така и не са открити. Сега статуята на Нике от Самотраки се намира в [[Лувър]]а, докато гипсова реплика стои в музея на първоначалното място в Светилището на великите богове в Самотраки. Многобройни копия съществуват в музеи и галерии по света; едно от най-добре познатите стои до казиното „Сизърс Палас“ в [[Лас Вегас]]. Фигурката над радиатора „[[Spirit of Ecstasy]]“ (Духът на Екстаза) на Ролс-Ройс е базирана на Нике от Самотраки.

„Победата” е една от великите оцелели шедьоври на скулптурата от елинистичния период, въпреки факта, че фигурата е значително повредена, а главата и ръцете ѝѝ липсват. От непознат творец (вероятно от остров [[Родос]]), и се датира към периода 220 – 190 г. пр.н.е. (въпреки че според някои учени е по-ранна - от 250 пр. н.е. или по-късна - от 180 г. пр.н.е.). Несъмнено паралелите с фигурите и драпериите от Пергамския олтар (датиран към 170 пр.н.е.) изглеждат очевидни.

Първоначално намираща се в нишата на открития [[амфитеатър]], скулптурата вероятно служи като олтар, с гледка към запазения кораб на Деметрий I Полиоркет и неговата сложна защитна сграда. Статуята е стояла на носа на кораб и представяла слизащата от небето към флотата богиня. Направена от бял [[пароски мрамор]], фигурата (висока 3,28 m, включително крилата) първоначално формирала част от Светилището на великите богове. Преди да загуби ръцете си, Нике вероятно е свирила хвалебствен химн на тръба, както е показано на монети. Постаментът е направен от сив мрамор от [[Лартос]]. Статуята е била събирана на части от първоначалното ѝѝ откриване през [[1863]] г. Носът бил открит от [[Шампоазо]] през 1879 г. и реконструиран на място, преди да бъде откаран с кораб до Париж. Дясното крило е симетрична гипсова отливка на оригиналното ляво. Оттогава са били открити различни други фрагменти: през 1950 г. една от ръцете на статуята била открита на Самотраки и сега е в стъклен сандък в [[Лувър]]а, близо до подиума, на който е статуята. Ръцете от китката надолу и главата не са намерени.

Статуята показва майсторство на форма и движение, което е вдъхновявало критици и творци от откриването ѝѝ – особено се възхищават на естествената поза и изразяването на драпираните дрехи на фигурата, които все едно се веят от силен морски бриз. Скоро тя станала културна икона, на която творците отговаряли по различни начини. Когато [[Филипо Томазо Маринети]] издал своя „Футуристичен манифест” през 1908 г., той избрал да контрастира своето движение със статичните артистични сантименталности на Крилата Виктория: „Ревящ автомобил, който ще потегли като куршум, е по-красив от Крилатата Виктория от Самотраки”.

„Виктория” е едно от най-великите съкровища на Лувъра, а днес е показана по по-драматичен начин, на „Daru staircase”. Много хора смятат, че липсата на главата и ръцете повишава стойността на статуята като свръхестествена. Различното завършване на страните ѝѝ е довело до мнението, че тя е трябвало да бъде гледана от ляво в 3/4.