Уикипедия

Виктория: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 5:
| наставка = а
| описание = Кралица на Обединеното кралство, Индийската империя и другите английски колонии
| изображение за личността = [[FileФайл:Queen Victoria by Bassano.jpg|270px]]
| описание на изображението = Портрет на Кралица Виктория от Александър Басано, 1887 г.
| управление = [[20 юни]] [[1837]] г. —{{Br}} [[22 януари]] [[1901]] г.
Ред 29:
'''Кралица Виктория''' (пълно име ''Александрина Виктория''; 24 май 1819 г. -22 януари 1901 г.) е [[кралица]] на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство Великобритания и Ирландия]] от [[20 юни]] [[1837]] г. до своята смърт. Освен кралица на Обединеното кралство, тя е първият монарх, използвал титлата [[императрица на Индия]] от 1 май 1876 г.
 
Виктория е дъщеря на принц Едуард, четвърти син на крал Джордж III. През 1820 г. умират и баща и&#768;ѝ, и дядо и&#768;ѝ и тя расте възпитавана от майка си [[Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд]], която е с немско потекло. Наследява трона на осемнадесетгодишна възраст след като и тримата и&#768;ѝ чичовци умират без да оставят наследници. Обединеното кралство вече е установена [[конституционна монархия]], в която монархът има относително малка директна политическа власт. Виктория се опитва неявно да влияе върху политиката и назначенията на правителството, но с променлив успех. Министър-председатели по нейно време са [[Уилям Ламб|лорд Мелбърн]], [[Едуард Смит-Стенли|лорд Дарби]], [[Джон Ръсел|лорд Ръсел]], [[Джордж Хамилтън Гордън|лорд Абърдийн]], [[Хенри Джон Темпъл|лорд Палмерстън]], [[Бенджамин Дизраели]], [[Уилям Гладстон]], [[Робърт Гаскойн-Сесил|лорд Солсбъри]] и [[Арчибалд Роузбъри|лорд Роузбъри]]. Макар и да играе малка роля в политиката, тя става олицетворение на английската нация, на [[Британска империя|Британската империя]], на сдържаното и образцово поведение и личния морал.<ref>Walter L. Arnstein, ''Queen Victoria'' (2003)<!-- ISBN needed --></ref> Успехът и&#768;ѝ като владетел се дължи на последователно заеманите от нея роли на невинна млада жена, образцова майка и съпруга, страдаща и търпелива вдовица и матриарх на голямо семейство.<ref>Lynne Vallone. „Victoria“, ''History Today'', 2002 52(6): 46 – 53</ref>
 
Виктория се омъжва за свой първи братовчед, принц Алберт Сакс-Кобург Гота, през 1840 г. Бракът им е щастлив и техните девет деца се женят в кралски и благороднически семейства из цяла Европа, като роднинските им връзки носят на майка им прозвището „бабата на Европа“. След преждевременната смърт на Алберт през 1861 г. кралицата води затворен живот в пълен траур продължение на години. В резултат на тази изолация временно се засилват републиканските настроения в кралството, но по-късно монархията възвръща популярността си. Празненствата по повод златния (50 години) и диамантения (60 години) юбилеи от възкачването на трона на Виктория се запомнят като големи събития.
 
Управлението и&#768;ѝ продължава 63 години и седем месеца, най-дългото в света на жена-монарх до октомври 2016, когато кралица Елизабет II я надминава, и носи името [[Викторианска епоха]]. Това е период на дълбоки обществени, икономически, военни и технологични промени в Обединеното кралство и териториална експанзия на [[Британската империя]].
 
Първата половина на Викторианската епоха съвпада с разцвета на [[Индустриална революция|Индустриалната революция]], която е свързана не само с началото на масовото използване на машини, но и с промяна на цялата структура на обществото и икономиката. Виктория е последният монарх от [[Хановерска династия|Хановерската династия]], нейният наследник [[Едуард VII]] е вече от династията на баща си [[Сакс-Кобург и Гота]] (по-късно преименувала се на [[Уиндзор (династия)|Уиндзорска]]).
Ред 40:
Бащата на Виктория, принц [[Едуард Огъстъс (херцог на Кент и Стратърн)|Едуард Огъстъс]], [[херцог на Кент]], е четвърти син на [[Джордж III (Обединено кралство)|Джордж III]]. Той се жени късно, на петдесетгодишна възраст, за германката [[Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд]], вдовица на [[Карл фон Лайнинген]]. Тя е сестра на [[Леополд I (Белгия)|Леополд]], бъдещ [[крал на Белгия]] и също наскоро овдовял съпруг на принцеса Шарлота Августа (Шарлота, принцеса на Уелс), единствената дъщеря на Джордж, принц на Уелс (най-възрастният брат на Едуард).
 
Виктория, единственото дете на двойката, е родена в [[Кенсингтън (дворец)|двореца Кенсингтън]] в [[Лондон]] на [[24 май]] [[1819]] г. Макар и кръстена Александрина Виктория, още от своето раждане тя е известна официално като принцеса Виктория Кентска, а в семейството я наричат Дрина.<ref>Queen Victoria by Giles St. Aubyn, p. 11.</ref> Баща и&#768;ѝ умира от [[пневмония]] през [[1820]] г., когато тя само на осем месеца; седмица по-късно умира и дядо и&#768;ѝ, крал Джордж III. Овдовялата херцогиня на Кент, която не говори добре английски и притежава дворец в [[Кобург]], където би могла да живее с издръжката от първия си съпруг, няма много причини да остане в [[Англия]]. По това време обаче наследяването на британския престол не е много сигурно, защото тримата по-големи братя на Едуард Огъстъс: Джордж (бъдещият крал [[Джордж IV (Обединено кралство)|Джордж IV]]), Фредерик, [[херцог на Йорк]] и Уилям, [[херцог на Кларънс]] (бъдещият крал [[Уилям IV (Обединено кралство)|Уилям IV]]) нямат деца, вече са на възраст, а Виктория е четвърта по ред в линията на наследяване на короната. Майката решава, че е по-добре да остане в Англия, където да се бори един ден дъщеря и&#768;ѝ да заеме английския престол. Тя иска помощ от британското правителство за дълговете на покойния Едуард Огъстъс, но не среща голяма подкрепа. Получава обаче разрешение да заеме няколко стаи в разнебитения Кенсингтънски дворец, в който живеят и други разорени членове на кралското семейство, и там отглежда малката Виктория. Главна морална и финансова опора на херцогинята е брат и&#768;ѝ Леополд, който като вдовец на принцеса Шарлота Августа получава доживотна издръжка от пет хиляди британски паунда.
 
[[КартинкаФайл:Duchknt.jpg|мини|leftляво|200px|Херцогинята на Кент с дъщеря си Виктория. 1821 г.]]
 
През 1820 г. чичото на принцеса Виктория Джордж става крал Джордж IV. Въпреки че тя е вече трета в реда на наследяване на короната, отначало Виктория учи само [[немски език|немски]], родният език на майка и&#768;ѝ и на гувернантката и&#768;ѝ. След като става на три години, започват да и&#768;ѝ преподават [[английски език|английски]]. По-късно тя научава още [[италиански език|италиански]], [[гръцки език|гръцки]], [[латински език|латински]] и [[френски език]]<ref>[http://womenshistory.about.com/library/etext/ls/bl_lsqv_02.htm Lytton Strachey: ''Кралица Виктория'']</ref><ref>Victoria: A Biography by Christopher Hibbert, pp. 13 – 15.</ref>.
 
[[FileФайл:Princess Victoria and Dash by George Hayter.jpg|thumbмини|Виктория с кученцето си Даш, 1833 г.<br />худ. Джордж Хейтер]]
По-късно Виктория описва детството си като „доста меланхолично“.<ref>Hibbert, p. 19; Marshall, p. 25</ref> Майка и&#768;ѝ е твърде властна натура и момичето е отгледано изолирано от други деца по т.нар. „''Кенсигтънска система''“, съставена от сложни правила и протоколи, творение на херцогинята и нейния амбициозен и властен секретар сър Джон Конрой, за когото се мълви, че е неин любовник.<ref>Hibbert, p. 27; Longford, pp. 35 – 38, 118 – 119; St Aubyn, pp. 21 – 22; Woodham-Smith, pp. 70 – 72. Според тези автори слуховете не са верни.</ref> Херцогинята отбягва кралския двор, защото е скандализирана от незаконнородените деца на краля <ref>Hibbert, pp. 32 – 33; Longford, pp. 38 – 39, 55; Marshall, p. 19</ref> и може би предвестява появата на [[викториански морал]], като настоява да предпази дъщеря си от всякакви прояви на неприличие.<ref>Robert Lacey (2006) ''Great Tales from English History, Volume 3'', London: Little, Brown, and Company, ISBN 0-316-11459-6, pp. 133 – 136</ref> Виктория спи в една спалня с майка си, учи с частни учители и прекарва часовете за игра с куклите си и спаниела Даш.<ref>Waller, pp. 338 – 341; Woodham-Smith, pp. 68 – 69, 91</ref>
 
Когато принцеса Виктория навършва единадесет, крал Джордж IV умира бездетен, оставяйки трона на своя брат Уилям. Тъй като новият крал има две деца, но те умират невръстни, младата принцеса Виктория става [[престолонаследник|престолонаследничка]]. По това време няма специални предписания за деца-монарси и Парламентът гласува [[Закон за регентството (1831)]], според който положението на Виктория като наследник на короната е затвърдено, майка и&#768;ѝ е избрана за [[регент]], докато тя навърши пълнолетие, а тяхното материално състояние се подобрява. Ключов фактор за това решение било избирането на Леополд за крал на [[Белгия]] през юни същата година, защото не бивало да се допуска претендентката за престола да бъде финансово зависима от чуждестранен владетел.
 
Принцеса Виктория среща бъдещия си съпруг принц [[Алберт фон Сакс-Кобург и Гота]] още когато е на шестнадесет години. Той е неин първи братовчед по майчина линия. Чичото на принцеса Виктория, крал Уилям IV, не одобрява връзката им, защото предпочита за съпруг на Виктория принц Александър Нидерландски, но съпротивата му не успява да разубеди Виктория, която харесва Алберт. Тогава тя е още твърде млада за женитба, но и двамата обмислят това да стане в бъдеще.
 
== Начало на управлението ==
[[FileФайл:Victoriatothrone.jpg|thumbмини|leftляво|Виктория научава, че става кралица, пред нея са коленичили лорд Конингам (ляво) и [[Архиепископ на Кентърбъри|архиепископът на Кентърбъри]]]]
 
Крал Уилям IV умира на [[20 юни]] [[1837]] г. на 67-годишна възраст и Виктория поема короната на кралството, което към онзи момент е [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия]], в [[лична уния]] с [[кралство Хановер]]. Тъй като месец преди това младата кралица е навършила осемнадесет години, регентство не е необходимо. Не така стои въпросът обаче с кралство Хановер, имащо общ монарх с Великобритания от [[1714]] г. По [[Салически закон|Салическия закон]] при наличието на мъжки наследник жена не може да управлява кралство Хановер. Така тронът на Хановер се наследява от чичото на Виктория [[Ернст Август I (Хановер)|Ернст Август I]]. Тъй като кралицата е още неомъжена и бездетна, той става временно и престолонаследник на британската корона, докато тя роди дете<ref>{{cite book |title=Victoria's Daughters |last=Packard |first= Jerrold M.|year= 1998|publisher= St. Martin's Press|location=New York |isbn= 0-312-24496-7|pages= 14 – 15}}</ref>.
[[FileФайл:Dronning victoria.jpg|thumbмини|200px|Портрет от коронацията на кралица Виктория,{{Br}} худ. Джордж Хейтер]]
Когато Виктория се възкачва на трона, английското правителство е контролирано от партията на [[виги]]те, която е на власт от [[1830]] г. Министър-председателят [[Уилям Ламб|лорд Мелбърн]] става ментор и основен източник на влияние за неопитната кралица, разчитаща на неговите съвети<ref>Hibbert, pp. 66 – 69; St Aubyn, p. 76; Woodham-Smith, pp. 143 – 147</ref>. Коронацията е на 28 юни 1838 и тя е първият суверен, който се нанася да живее в Бъкингамския дворец <ref>St Aubyn, p. 69; Waller, p. 353</ref>. Тя наследява доходите от двете херцогства – Ланкастър и Корнуол, и получава [[цивилна листа]] от 385 000 лири годишно. С разумно разпореждане с финансите тя успява да изплати дълговете на баща си<ref>Hibbert, p. 58; Longford, pp. 73 – 74; Woodham-Smith, p. 152</ref>.
 
Ред 64:
Кралицата натоварва [[Робърт Пийл]] от партията на [[тори]]те да състави ново правителство, но е изправена пред т.нар. ''криза на спалнята'' ({{lang-en|bedchamber question}}). По това време е обичайно министър-председателят да назначава членовете на кралското домакинство и най-често това се прави според партийни предпочитания. Много от ''дамите на спалнята'' на кралицата са съпруги на виги и сър Робърт Пийл иска да ги замени със съпруги на свои привърженици. Виктория силно се противопоставя на отстраняването на тези дами, които счита за свои приятелки, а не за членове на церемониална институция. Сър Робърт Пийл решава, че не може да управлява при тези обстоятелства и подава оставка, оставяйки Мелбърн да се върне на власт<ref>Hibbert, pp. 94 – 96; Marshall, pp. 53 – 57; St Aubyn, pp. 109 – 112; Waller, pp. 359 – 361; Woodham-Smith, pp. 170 – 174</ref>.
 
[[КартинкаФайл:Albert of Saxe-Coburg-Gotha.jpg|мини|180px|Принц Алберт]]
 
== Женитба ==
[[FileФайл:Victoria Marriage01.jpg|thumbмини|280px|leftляво|Сватбата на Виктория и Алберт<br />худ. Джордж Хейтер]]
Макар и вече да е кралица, като неомъжена млада жена приличието изисква Виктория да живее с майка си, въпреки техните различия по „''Кенсигтънската система''“ и ролята на Конрой.<ref>Longford, p. 84; Marshall, p. 52</ref> Майка и&#768;ѝ заема далечен апартамент в Бъкингамския дворец и Виктория често отказва да я среща.<ref>Longford, p. 72; Waller, p. 353</ref> Младата кралица се жалва на Мелбърн от майка си, той и&#768;ѝ съчувства и предлага като изход женитба, което Виктория нарича „шокираща алтернатива“.<ref>Woodham-Smith, p. 175</ref>
 
През октомври 1839 г. Алберт пристига отново на гости в [[Уиндзорски замък|Уиндзор]]. Двамата са двадесетгодишни, изпитват взаимна обич и само пет дни след пристигането му кралицата му прави предложение за женитба.<ref>Hibbert, pp. 107 – 110; St Aubyn, pp. 129 – 132; Weintraub, pp. 77 – 81; Woodham-Smith, pp. 182 – 184, 187</ref> Бракът е сключен на [[10 февруари]] [[1840]] г. в параклиса на двореца Сейнт Джеймс. Алберт обикновено е наричан принц-консорт, въпреки че официално получава титлата едва през [[1857]] г. Той става важен политически съветник и компаньон на кралицата, измествайки Мелбърн като водеща фигура в живота и&#768;ѝ.<ref>St Aubyn, p. 151</ref> Намерила нов партньор, Виктория вече не разчита на дамите-виги в двора си. Така, когато вигите на Мелбърн губят изборите през [[1841]] г. и са заменени от торите на Пийл, ''Кризата на спалнята'' не се повтаря. Виктория продължава да кореспондира с лорд Мелбърн, но влиянието му постепенно намалява с нарастването на това на принц Алберт. Майката на Виктория напуска двореца, но по-късно отношенията майка-дъщеря се подобряват с посредничеството на Алберт. <ref>Marshall, p. 152; St Aubyn, pp. 174 – 175; Woodham-Smith, p. 412</ref>
 
[[FileФайл:Edward Oxford shoots at H. M. the Queen, 1840.jpg|thumbмини|[[Литография]] на първия опит за убийство, 1840]]
 
По време на първата бременност на Виктория осемнадесетгодишният Едуард Оксфорд се опитва да я убие, докато заедно с принц Алберт пътуват с карета в Лондон. Оксфорд стреля два пъти, но не успява да я улучи. Той е съден за [[държавна измяна]], но е оправдан поради невменяемост<ref>Hibbert, pp. 421 – 422; St Aubyn, pp. 160 – 161</ref>. Лудостта на Оксфорд е оспорвана, възможно е просто да е търсил популярност. Според мнозина зад атентата стои [[Чартистко движение|чартистка]] конспирация, а според други той е организиран от привърженици на престолонаследника, краля на Хановер. Тези конспиративни теории предизвикват вълна от патриотизъм и лоялност из цялата страна.
Ред 79:
 
== 1842 – 1860 ==
На [[13 юни]] [[1842]] г. Виктория прави първото си пътуване с [[влак]], изминавайки разстоянието от [[Слау]] (близо до замъка [[Уиндзор]]) до [[Падингтън]] в Лондон със специален кралски вагон, предоставен от [[Голяма западна железница|Голямата западна железница]]. Заедно с нея са съпругът и&#768;ѝ, принц Алберт и инженерът на Голямата западна железница [[Айзъмбард Кингдъм Брунел]].
 
Преди това, на [[29 май]], [[Джон Френсис]], най-вероятно търсещ известност, насочва пистолет срещу нея, но не успява да стреля. На следващия ден той отново се опитва да стреля по нея, но не улучва. Той е осъден за измяна, но [[смъртна присъда|смъртната му присъда]] е заменена с доживотна [[каторга]]. Според принц Алберт тези опити са окуражени от оправдаването на Оксфорд през 1840 г. На [[3 юли]], дни след присъдата срещу Френсис, друго момче, [[Джон Уилям Бийн]], се опитва да стреля по кралицата. Въпреки че оръжието му е заредено само с хартия и тютюн, престъплението му подлежи на смъртна присъда. Според принц Алберт такова наказание е твърде тежко, и окуражава Парламента да приеме закон, според който насочването на оръжие срещу кралицата, удрянето и&#768;ѝ, хвърлянето на предмет по нея или демонстрирането на оръжие в нейно присъствие с цел да бъде сплашена, се наказват със седем години затвор и бой с камшик. Така Бийн е осъден на осемнадесет месеца затвор. Нито той, нито други, нарушавали закона по-късно, не са наказвани с бой.
 
През 1845 г. картофената реколта в Ирландия е унищожена от болест и настъпва [[големия картофен глад]].<ref>Woodham-Smith, p. 281</ref> В следващите четири години умират над 1 милион ирландци и още толкова емигрират от страната.<ref>Longford, p. 359</ref> Кралицата дарява в помощ на гладуващите 2 0002000 лири, най-голямото индивидуално дарение <ref>{{citation|url=http://multitext.ucc.ie/d/Private_Responses_to_the_Famine3344361812|title=Private Responses to the Famine|publisher=University College Cork|author=Kinealy, Christine|accessdate=29 March 2013}}</ref>
 
{| class="toc" style="float:left; border:2px solid #fefefe; font-size:95%;"
Ред 157:
През 1846 г. правителството на Пийл се изправя пред криза, свързана с отмяната на [[Житни закони|Житните закони]]. Много тори (известни вече като консерватори) се противопоставят на отмяната, но някои от тях (''пийлитите''), както и повечето виги, я подкрепят. Пийл се оттегля след като отмяната е гласувана с малко мнозинство, и е заменен от лорд [[Джон Ръсел]]<ref>St Aubyn, p. 215</ref>. Неговото правителство, макар и съставено от виги, не се харесва на кралицата. Особено неприятен за Виктория е [[министър на външните работи|външният министър]] [[Хенри Джон Темпъл|лорд Палмерстън]], който често действа без консултации с кабинета, министър-председателя или кралицата<ref>Hibbert, pp. 196 – 198; St Aubyn, p. 244; Woodham-Smith, pp. 298 – 307</ref>. През [[1849]] г. Виктория подава оплакване до Ръсел, твърдейки, че Палмерстън е изпратил официални съобщения до чужди лидери без нейно знание. Тя повтаря протеста си през [[1850]] г., но без успех. Едва през [[1851]] г. лорд Палмерстън е отстранен от служба. В този случай той без консултации с министър-председателя обявява подкрепата на британското правителство за държавния преврат във [[Франция]], извършен от [[Наполеон III]]<ref>Hibbert, pp. 204 – 209; Marshall, pp. 108 – 109; St Aubyn, pp. 244 – 254; Woodham-Smith, pp. 298 – 307</ref>.
 
Периодът, в който Ръсел е министър-председател, се оказва и лично неуспешен за кралица Виктория. През 1849 г. Уилям Хамилтън, безработен и недоволен [[ирландци|ирландец]], стреля със зареден с барут пистолет в присъствието на кралицата. Той е съден по закона от 1842 г., признава се за виновен и получава максимална присъда от 7 години каторга. През 1850 г. кралицата е ранена от може би лудия бивш офицер Робърт Пейт. Докато пътува с карета, Пейт замахва с бастуна си и успява да я удари, смачквайки бонето и&#768;ѝ. Пейт е съден, не успява да докаже своята невменяемост и получава същата присъда като Хамилтън.
 
В международен план Виктория е силно заинтересована от подобряване на отношенията с Франция.<ref>St Aubyn, p. 238</ref> Тя разменя визити с представители на [[Орлеанска династия|Орлеанската династия]], които са свързани с Кобургите чрез бракове. През 1843 и 1845 г. тя и Алберт посещават крал [[Луи Филип]] в замъка му в Нормандия, като така става първият (от времето на [[Хенри VIII]]) английски монарх, посетил френски крал.<ref>Longford, pp. 175, 187; St Aubyn, pp. 238, 241; Woodham-Smith, pp. 242, 250</ref> Когато Луи Филип връща визитата през 1844 г., той пък е първият френски крал, посетил английски суверен.<ref>Woodham-Smith, p. 248</ref> След свалянето на монархията от революциите от 1848 г. той намира убежище в Англия.<ref>Hibbert, p. 198; Longford, p. 194; St Aubyn, p. 243; Woodham-Smith, pp. 282 – 284</ref> В разгара на страха от революция в Англия през април 1848 г., британското кралско семейство напуска Лондон и живее в по-безопасната [[Осбърн хаус]],<ref>Hibbert, pp. 201 – 202; Marshall, p. 139; St Aubyn, pp. 222 – 223; Woodham-Smith, pp. 287 – 290</ref> частно имение на [[Уайт|остров Уайт]], закупено и преустроено от тях през 1845 г..<ref>Hibbert, pp. 161 – 164; Marshall, p. 129; St Aubyn, pp. 186 – 190; Woodham-Smith, pp. 274 – 276</ref> Демонстрациите на [[чартистко движение|чартистите]] и [[ирландски национализъм|ирландските националисти]] обаче не получават значителна подкрепа и Англия остава сравнително спокойна.<ref>Longford, pp. 196 – 197; St Aubyn, p. 223; Woodham-Smith, pp. 287 – 290</ref> Първото посещение на Виктория в Ирландия през 1849 г. е успешно, но няма някакъв особен ефект върху ирландския национализъм.<ref>Longford, p. 191; Woodham-Smith, p. 297</ref>
 
[[FileФайл:The allies.jpg|thumbмини|Съюзници: султан [[Абдул Меджид]] на [[Османската империя]], кралица Виктория и президентът на [[Втора френска република|Франция]] [[Наполеон III]].]]
 
През [[1851]] г. се провежда [[Голямото изложение]] – първото [[световно изложение]]. Организирано от принц Алберт, то е официално открито от кралицата на [[1 май]] [[1851]] г. Въпреки страховете на мнозина, начинанието жъне успех и приходите от него са използвани за създаването на редица музеи в лондонския район Южен Кенсингтън; сред тях е и музеят, наречен по-късно [[Музей Виктория и Алберт]].
 
Правителството на Ръсел пада през [[1852]] г., когато министър-председател става консерваторът лорд Дарби. Дарби не остава дълго на власт, тъй като партията му не успява да запази мнозинство в Парламента. Той подава оставка след по-малко от година. Виктория вече няма търпение да приключи този период на слаби кабинети. И кралицата, и съпругът и&#768;ѝ енергично насърчават създаването на коалиция между виги и пийлити. В крайна сметка е съставено такова правителство, водено от пийлита [[Джордж Хамилтън Гордън|лорд Абърдийн]].
 
Един от най-значимите актове на новото правителство е включването на Обединеното кралство в [[Кримска война|Кримската война]] през [[1854]] г. на страната на [[Османска империя|Османската империя]] срещу [[Русия]]. Точно преди влизането на Великобритания във войната плъзват слухове, че кралицата и принц Алберт предпочитат страната на руснаците, и намаляват популярността на кралската двойка. Въпреки това Виктория публично обявява недвусмислена подкрепа за войските. След края на войната тя създава [[кръст Виктория|кръста Виктория]], награда за храброст.
Ред 174:
 
== Вдовство ==
[[FileФайл:Queen Victoria by JJE Mayall, 1860.png|thumbмини|upright|Виктория, снимана от Джон Мейол, 1860]]
През март 1861 г. умира майката на Виктория. Преглеждайки книжата и&#768;ѝ, кралицата разбира, че майка и&#768;ѝ я е обичала силно. <ref>Hibbert, p. 267; Longford, pp. 118, 290; St Aubyn, p. 319; Woodham-Smith, p. 412</ref> За да утеши съпругата си в нейната силна скръб, Алберт поема голяма част от задълженията и&#768;ѝ, макар той самият да не се чувства добре.<ref>Waller, p. 393; Weintraub, p. 401</ref> През август двамата правят визита в Ирландия, където големият им син е на военни маневри край Дъблин. През ноември до ушите на Алберт достигат сплетни за ирландска авантюра на принца на Уелс с артистка.<ref>Hibbert, p. 274; Longford, p. 293; St Aubyn, p. 324; Woodham-Smith, p. 417</ref> Ужасен, Алберт заминава за Кеймбридж за да му търси сметка.<ref>Longford, p. 293; Marshall, p. 153; Strachey, p. 214</ref> В началото на декември здравето на Алберт се влошава.<ref>Hibbert, pp. 276 – 279; St Aubyn, p. 325; Woodham-Smith, pp. 422 – 423</ref> Поставена му е диагноза [[коремен тиф]] и той умира на 14 декември 1861 г.. Виктория е отчаяна и хвърля вината за случилото се върху сина си.<ref>Hibbert, p. 299; St Aubyn, p. 346</ref> Тя започва дълъг [[траур]], продължава да носи черно до края на живота си, избягва публични прояви и рядко стъпва в Лондон през следващите години<ref>St Aubyn, p. 343</ref>, което и&#768;ѝ спечелва прякора ''вдовицата от Уиндзор'' <ref>e.g. Strachey, p. 306</ref>
 
Самоизолацията на Виктория силно намалява популярността на монархията и дори окуражава засилването на републиканското движение<ref>Marshall, pp. 170 – 172; St Aubyn, p. 385</ref>. Въпреки че изпълнява официалните си задължения, тя не участва активно в управлението, оставайки уединена в кралските си резиденции в Уиндзор, остров Уайт и Балморал. През 60-те години тя започва да разчита все повече на своя [[Шотландия|шотландски]] слуга [[Джон Браун]]. Въпреки твърденията за романтична връзка или дори таен брак между двамата, те никога не са решително доказани. Слуховете за това донасят на Виктория прякора ''госпожа Браун''<ref>Hibbert, pp. 321 – 322; Longford, pp. 327 – 328; Marshall, p. 170</ref>.
Ред 188:
През [[1872]] г. Виктория претърпява шестия си инцидент с оръжие. Докато тя слиза от каретата, седемнадесетгодишният ирландец Артър О'Конър се втурва срещу нея с пистолет в едната ръка и петиция за освобождаване на ирландски затворници в другата. Пистолетът не е зареден. Намерението на младежа вероятно е да принуди Виктория да приеме петицията. Джон Браун, намиращ се до нея, събаря момчето на земята, преди тя да успее да види пистолета. Той е награден със златен медал за смелостта си. О'Конър е осъден на каторга и телесно наказание според закона от 1842 г., но Виктория отменя втората част от присъдата. След инцидента нейната популярност нараства .<ref>Hibbert, p. 427; Marshall, p. 176; St Aubyn, p. 389</ref>
 
[[КартинкаФайл:Victoria Disraeli cartoon.jpg|мини|180px|Тази карикатура, ''Нови корони за стари'' (по известна арабска приказка) показва Дизраели като амбулантен търговец, предлагащ на Виктория императорска корона.]]
 
Дизраели се връща на власт през [[1874]] г., когато мнозина в страната са обхванати от империалистически чувства, включително самият той и кралицата. През [[1876]] г., окуражена от Дизраели, кралицата приема титлата ''императрица на Индия'', официално призната с ''[[Акт за кралските титли (1876)|Акта за кралските титли]]''. На свой ред Виктория възнаграждава министър-председателя с титлата [[граф на Биконсфилд]].
Ред 194:
На 14 декември 1878 г., годишнината от смъртта на Алберт, в [[Дармщат]] от [[дифтерия]] умира втората дъщеря на Виктория, [[Алиса Сакс-Кобург-Готска|Алис]]. Кралицата нарича съвпадението в датите „почти невероятно и много мистериозно“.<ref>дневникът и писмата на Виктория са цитирани в Longford, p. 425</ref> През май 1879 г. тя навършва 60 години и за първи път става баба.
 
По време на [[Руско-турската война]] между април 1877 г. и февруари 1878 г. тя за пети пъти заплашва Дизраели с [[абдикация]], като го подтиква да действа срещу Русия, но заплахите и&#768;ѝ не се отразяват нито на хода на войната, нито на сключения след това [[Берлински договор]].<ref>Longford, pp. 412 – 413</ref> Експанзионистичната външна политика на Дизраели, която кралицата одобрява, води до конфликти като Англо-зулуската война и втората Англо-афганистанска война. Според Виктория разширението на Британската империя е облагородяващо и цивилизоващо и предпазва местното население от по-агресивното управление на жестоки владетели.
 
На общите избори през [[1880]] г. печелят либералите. Гладстон не ръководи Либералната партия от четири години и кралицата натоварва нейния лидер в [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]] [[Спенсър Кавендиш]], маркиз на Хартингтън, да състави правителство. Той отказва с аргумента, че не може да има либерално правителство без Гладстон и че няма да служи под ничие друго ръководство. Кралицата няма голям избор и назначава Гладстон за министър-председател.
Ред 203:
 
== Последни години ==
[[КартинкаФайл:Royal_Family_In_1880.jpg|мини|300px|leftляво|Кралското семейство през 1880 г.]]
През [[1887]] г. Обединеното кралство празнува златния юбилей на Виктория. Тя отбелязва [[20 юни]] [[1887]] г., петдесетата годишнина от възкачването си на трона, с банкет, на който са поканени петдесет европейски крале и принцове. На следващия ден тя участва в процесия, която по думите на [[Марк Твен]] ''„се простираше, докъдето поглед стига, в двете посоки“''. По това време Виктория е извънредно популярен монарх. Скандалът с предпологаемата връзка със слугата и&#768;ѝ затихва след смъртта на Джон Браун през [[1883]] г., което дава възможност кралицата да бъде възприемана като символ на висок морал.
 
Виктория е принудена още веднъж да изтърпи правителство на Уилям Гладстон през [[1892]] г. След провала на последния му ''Законопроект за ирландско самоуправление'' той се оттегля през [[1894]] г., за да бъде заменен от либерала-империалист [[Арчибалд Роузбъри|лорд Роузбъри]]. През [[1895]] г. Роузбъри е заменен от Солсбъри, който остава на поста до края на управлението на Виктория.
Ред 210:
Към септември [[1896]] г. Виктория вече е управлявала повече от всеки друг английски, шотландски или британски монарх. По нейно искане всички публични тържества са отложени до [[1897]] г., диамантения юбилей на кралицата. Министърът на колониите [[Джоузеф Чембърлейн]] предлага юбилеят да бъде превърнат във фестивал на Британската империя. Заради това са поканени министър-председателите на всички самоуправляващи се колонии заедно с техните семейства. Процесията, в която участва и кралицата, включва войскови части от всяка британска колония или владение, както и войници, изпратени от индийските принцове, подчинени на Виктория като императрица на Индия. Празненствата на диамантения юбилей са повод за силни прояви на привързаност към седемдесетгодишната кралица, която вече е прикована към инвалидна количка.
 
През последните години на Виктория Обединеното кралство е въвлечено в [[Англо-бурска война|Англо-бурската война]], която получава ентусиазираната подкрепа на кралицата. Личният и&#768;ѝ живот е свързан с много трагедии, включително смъртта на сина и&#768;ѝ, [[Алфред фон Сакс-Кобург-Гота|Алфред]], фаталното заболяване на дъщеря и&#768;ѝ, императрицата на Германия, и смъртта на двама от внуците и&#768;ѝ. Последната и&#768;ѝ публична церемония е през [[1899]] г., когато поставя основния камък на музей на изящните изкуства, станал по-късно известен като [[Музей Виктория и Алберт]].
 
Следвайки навика, придобит след овдовяването си, Виктория прекарва [[Коледа]] на [[1900]] г. във вилата ''Осбърн хаус'' на остров [[Уайт]], проектирана от принц Алберт. Тя умира там на [[22 януари]] [[1901]] г., след като е управлявала 63 години, 7 месеца и 2 дни – повече от всеки друг британски монарх дотогава. Погребението и&#768;ѝ се провежда на [[2 февруари]]. След двудневно поклонение тя е погребана в ''Мавзолея Фрогмор'' (Уиндзор) до своя съпруг.
 
Виктория е наследена на трона от своя син, който управлява като [[Едуард VII (Обединено кралство)|Едуард VII]]. Смъртта на кралицата прекъсва управлението на [[Хановерска династия|Хановерската династия]] в Обединеното кралство. Едуард VII, също като баща си, принц Алберт, принадлежи към династията [[Сакс-Кобург и Гота]]. Синът и наследник на Едуард VII, [[Джордж V (Обединено кралство)|Джордж V]], променя името на династията на [[Уиндзор (династия)|Уиндзор]] по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], тъй като Сакс-Кобург и Гота звучи твърде германско – това е един от ранните примери за [[политическа коректност]].
 
== Наследство ==
[[КартинкаФайл:Victoria statue.jpg|мини|200px|Статуя на кралица Виктория в центъра на [[Бристол]], [[Англия]]]]
Осем от деветте деца на Виктория се женят за членове на европейски кралски семейства, а деветото, принцеса [[Луиза]] – за шотландски херцог. Много от останалите и&#768;ѝ наследници също се женят в кралските фамилии на Европа, спечелвайки на Виктория името ''бабата на Европа''. Към [[2004]] г. европейските действащи и бивши монарси, потомци на Виктория, са: [[Елизабет II (Обединено кралство)|кралицата на Обединеното кралство]], [[Харалд V (Норвегия)|кралят на Норвегия]], [[Карл XVI Густаф|кралят на Швеция]], [[Маргрете II|кралицата на Дания]], [[Хуан Карлос I|кралят на Испания]], [[Константин II (Гърция)|бившият крал на Гърция]] и [[Михай I (Румъния)|бившият крал на Румъния]].
 
На името на Виктория са наречени различни места по света: [[Виктория (щат)|Виктория]] – щат в [[Австралия]], [[Виктория (Канада)|Виктория]] – столицата на [[Британска Колумбия]] и [[Риджайна]] – столицата на [[Саскачеван (провинция)|Саскачеван]] в [[Канада]], [[Виктория (Сейшелски острови)|Порт Виктория]] – столицата на [[Сейшелски острови|Сейшелските острови]], [[Виктория (езеро)|Виктория]] – най-голямото езеро в Африка и [[Виктория (водопад)|Виктория]] – най-големият в света водопад с непрекъсната водна завеса.
Ред 274:
 
{{пост начало}}
{{пост|[[FileФайл:Royal Coat of Arms of the United Kingdom.svg|centerцентър|50px]][[Кралица на Обединеното кралство]]|[[1837]]|[[1901]]|[[Уилям IV (Обединено кралство)|Уилям IV]]|[[Едуард VII (Обединено кралство)|Едуард VII]]|}}
{{пост край}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Виктория“.