Опидум: Разлика между версии

Опидумите са примитивни градове, разположени покрай важни търговски пътища или близо до находища на полезни изкопаеми, като желязна руда, златоносен пясък, графит, сол и т.н. Това са икономически центрове, в които са съсредоточени различни производства на художествените занаяти, търговски центрове, вероятно тук е и седалището на гарнизоните, религиозните и административните институции на околността. Конфигурацията и планировката на опидума зависят от [[ландшафт]]а, в който е разположен. В древността това определение най-често се прилага към укрепените [[Келти|келтски]] градове. Първите келтски опидуми започват да се издигат през 5-6 в. пр. н.е. Отличават се от по-старите селища по това, че предлагат възможност за по-сигурна защита на населението при вражеска заплаха и бързо се превръщат в центрове на [[търговия]]та и [[занаят]]чийството. Опидумите са разпространени из цяла Западна и Средна Европа. На територията на едно племе има по няколко опида.

Понятието се използва за първи път в труда ''[[De Bello Gallico]]'' на [[Гай Юлий Цезар]]. Той съдържа точни данни за броя на градовете „опида“, намиращи се в земите на ''хелвети''те - на територия от 60 хил. кв.км има 12 града и 400 села. Едно от тези опида винаги е било седалище на племенния вожд. ''Хойнебург'' (дн. [[Германия]]) и ''Антремон'' (дн. [[Франция]]), възникнали през 6 в. пр. н.е., се състоят от [[крал]]ска резиденция, заобиколена от отделни укрепени квартали, светилище и улици, на които са разположени занаятчийски работилници и търговски средища, като всичко е устроено зад укрепени градски стени<ref>Елис, Питър Бересфорд. Кратка история на келтите. Унискорп. София, 2008. стр. 170.</ref>.