Тукидид: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пр. н.е. --->пр.н.е.; козметични промени
Ред 32:
Основните данни за живота на Тукидид черпим от собствената му „История“, както и от две биографии, едната дело на [[Амиан Марцелин|Марцелин]], а другата от неизвестен автор. Сведенията за живота му са оскъдни и дори годината на раждането му не е известна с достатъчна точност.
 
Тукидид е роден в [[Атина]] между [[460 пр.н.е.|460]] и [[454 пр.н.е.|454]] г. пр. н.е. в знатно семейство, потомък на атинските държавници [[Милтиад Младши|Милтиад]] и [[Кимон]] и на тракийски царски род. Произхожда от богата трако-елинска атинска аристократическа фамилия, която била родствено свързана със знатни семейства от Южна Тракия (откъдето е било потеклото както на баща му, така и на майка му), където фамилията имала собствени златни рудници в Тракия. Бащата на Тукидид Олор носи името на тракийския цар Олор, за чиято дъщеря Хегезипила се омъжил [[Милтиад Младши|Милтиад]]. Хегезипила било името и на майката на Тукидид. От бащиния си род или чрез съпругата си, която била тракийка, Тукидид притежавал златни рудници в местността Скаптесиле в планината [[Пангей|Кушница (Пангей]]).
 
Тукидид получил отлично за времето си образование, като за негови учители се сочат философът [[Анаксагор]] и ораторът [[Антифонт]]. Според речника [[Суда]] и една от биографиите, като дете Тукидид слушал [[Херодот]] да чете откъси от историята си на Олимпийските игри и се разплакал от вълнение. Херодот се впечатлил и казал на баща му: „''Блазе ти, Олоре, за чудесното дете! В душата на сина ти бушува страстта към познанието.''“<ref>Суда, под думата Θουκυδίδης.</ref>
 
Като стратег и член на Върховната военна колегия Тукидид е бил непосредствен свидетел на процеса на изострянето на политическите противоречия между Атина и Спарта и е взел и непосредствено участие в избухналата по този повод през 431 г. пр. Хр. Пелопонеска война. Според думите на самия Тукидид той започнал работата над историята си веднага след избухването на [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]] (431 г. пр. н.е.).<ref>Тукидид, I, 1, 1.</ref> През 430 г. пр. н.е. преживява в Атина голямата чумна епидемия, за чието разпространение и симптоми прави подробно описание.<ref>Тукидид, II, 47 – 54.</ref> През 424 г. пр. н.е. Тукидид, поради връзките и влиянието си в Тракия, е избран за стратег и изпратен начело на 7 кораба към тракийското крайбрежие при остров Тасос. В края на есента или началото на зимата е повикан, за да предотврати превземането на град [[Амфиполис]] от спартанския военачалник [[Брасид]], но пристига вечерта на същия ден, в който градът се предава, и успява да спаси само тържището Ейон, отстоящо на около 5 км от [[Амфиполис]].<ref>Тукидид, IV, 104 – 107.</ref> След този неуспех Тукидид е осъден на изгнание (или става изгнаник доброволно, за да избегне по-сурово наказание), и се посвещава изцяло на своята ''История''. като се оттегля в тракийското имение в Скаптесиле на баба си тракийката Хегесапила и се издържа с приходите от златната мина в планината Кушница (Пангей), която баба му донесла като зестра. Предполага се, че през този период той е предприел няколко пътувания, включително до [[Сицилия]], за да събира материали за книгата си. През 406 г. пр. н.е. навярно посещава македонския цар [[Архелай]] в [[Пела]], където написва епитафия за починалия там трагик [[Еврипид]].<ref>Запазена в ''Палатинската антология'', VII, 45.</ref> Изгнанието на Тукидид според собствените му думи продължило 20 години<ref>Тукидид, V, 26, 5.</ref>, т. е. до 404/3 г. пр. н.е., когато след края на [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]] била гласувана амнистия и той вероятно се завърнал в Атина, където продължил да работи върху книгата си, но не можал да я довърши и починал, като успял да опише само събитията до 411 г. пр. Хр., а самото издаване на книгата било осъществено едва след смъртта му.
 
За датата на смъртта му липсват точни сведения (според [[Амиан Марцелин|Марцелин]] е „умрял на възраст над петдесет години“<ref>Марцелин, § 34.</ref>), но по косвени данни тя може да се постави между 404 и 396 г. пр. н.е.: Тукидид доживява края на войната (404 г. пр. н.е.), за който пише на няколко пъти в съчинението си; от друга страна в ''История на Пелопонеската война'' се споменават три изригвания на вулкана [[Етна]], последното през 425 г. пр. н.е., което показва, че Тукидид вече е бил покойник по време на изригването от 396 г. пр. н.е.
 
Различните източници си противоречат за мястото на смъртта му – едни я поставят в [[Тракия]], други – в Атина, а изобразената върху надгробния паметник на Тукидид мачта породила легендата, че е загинал при корабокрушение. Според [[Плутарх]]<ref>Плутарх, ''Кимон'', 4.</ref> Тукидид бил убит в Скаптесиле, а според [[Павзаний]]<ref>Павзаний, I, 23.</ref> станал жертва на престъпление скоро след завръщането си в Атина. Тукидид бил погребан в семейното гробище на Кимоновия род близо до Мелитската порта в северозападната част на [[Атина]], редом със сестрата на [[Кимон]] Елпиника. Скромният надпис върху надгробната му плоча гласял „''Тукидид, син на Олор, от [[Дем (Гърция)|демдема]]а Халимунт''“.
 
== История на Пелопонеската война ==
[[FileФайл:Thucydides, Florence, Plut. 69.2.jpg|мини|Най-стария познат ни ръкопис на Тукидидовата История (Codex C). Флоренция, Biblioteca Medicea Laurenziana, Plut. 69.2, fol. 513v (първата половина на 10. век)]]
Трудът на Тукидид се състои от осем книги, като самото негово разделяне на книги, глави и параграфи е било направено не от него, а от издателите. Замисълът му е бил много обширен и е бил насочен преди всичко към изследването на съвременността, и най-вече на Пелопонеската война. По-голямата част от събитията са описани на базата на неговите непосредствени наблюдения и впечатления, а останалите – върху основата на допълнително събрани от него свидетелства и документи. Девет десети от обема на съчинението е посветен изключително на описанието на войната, и само една десета (I, 2 – 19) – на историческото развитие на Елада и на земите в Източното Средиземноморие преди Пелопонеската война. При това тази една десета част от обема на трактата е била подчинена на строго определената цел – чрез съпоставка на пространства и събития да покаже събитията преди войната и нейното историческото значение.
 
Ред 59:
</ref>. Особено внимание заслужава и аксиоматично и имплицитно поднесената от Тукидид ''теза за повторяемост на съдбата на отделните личности и на отделните народи'', позовавайки се на неизменността на свойствата на човешката натура. Във връзка с това той е фиксирал любопитни гледни точки, при които е представил като неразривно и дълбоко свързани събития, които често пъти са напълно отчетливо ясно времево и пространствено отдалечени едно от друго, при което тези събития са представени като притежаващи една обща, обединителна точка или причинен център, макар и въобще необяснени от него.
 
[[FileФайл:Bayerische Staatsbibliothek Statue des Thukydides Muenchen-3.jpg|мини|вляволяво|Статуя на Тукидид на главния вход на Баварската държавна библиотека в [[Мюнхен]].]]
Съществено важно научно достойнство на историческия труд на Тукидид е ''авторовото безпристрастие при описанието'', поне що се отнася до външнополитическите събития. Така, тъй като той не скрива тъмните страни на атинската политика и отдава дължимото уважение на достойнствата на своите военни противници, [[Карл Попър]] пише, че „''когато четем Тукидид, винаги трябва да помним, че той не симпатизира на Атина, родния си град, и че със сигурност не е приятел нито на атинския народ, демоса, който го осъжда на изгнание, нито на неговата империалистическа политика''“.<ref>'''Попър, К.'''<span style=„font-family: 'Trebuchet MS', Trebuchet, Verdana, sans-serif; line-height: normal; text-align: justify; background-color: rgb(246, 246, 246);“>, Отвореното общество и неговите врагове, превод от английски, С., 1993, Том 1, с. 205.</span><br>
</ref>
Ред 67:
</ref> поради което във встъпителния очерк относно по-стария период от гръцката история той се ограничава само до реконструиране на най-общата картина на развитието, без да гарантира достоверността на отделните сведения.
 
[[FileФайл:Thomas Hobbes (portrait).jpg|мини|[[Томас Хобс]].]]
През ХVII в. английският политически философ [[Томас Хобс]], чиито творба „[[Левиатан (Томас Хобс)|Левиатан]]“ застъпва абсолютната монархия, се възхищава на Тукидид и през 1628 г. за пръв път превежда творбите му от гръцки на английски. Тукидид, Хобс и [[Макиавели]] са смятани за бащите на [[политическия реализъм]], според които държавната политика трябва да се съсредоточи основно върху необходимостта от поддържане на военна и икономическа мощ, а не от идеалите или етиката. Позитивистите на IX в. в лицата на немските философи [[Фридрих Шелинг]], [[Фридрих Шлегел]] и [[Фридрих Ницше]] твърдят, че Тукидид е изобразен „като човек, който в културата с най-безпристрастно познаване на света, намира своето последно славно цвете“. За [[Едуард Майер]], [[Томас Маколи]] и [[Леополд фон Ранке]], които са инициатори на модерния източник на историческото писане<ref>Антъни Грефтън, ''The Footnote, A Curious History''
(<span style=„font-size: 12px; line-height: 17.265625px; background-color: rgb(255, 255, 255);“>Cambridge Mass: Harvard University Press, 1999)</span>
</ref>, Тукидид отново е исторически модел.<ref>Момиляно, стр. 50.</ref>
 
Поради преждевременната му смърт „''История на Пелопонеската война''“ остава незавършена и прекъсва внезапно насред разказа за събитията от 411 г. пр. н.е. Освен това в последната, осма книга на Тукидид се забелязват някои различия в сравнение с останалите книги, затова са се изказвали мнения, че тя е написана от дъщеря му или от историка [[Ксенофонт]]. Тези предположения обаче са отхвърлени още в античността, като различията спрямо предишните книги са отдадени на факта, че книгата не е била завършена и редактирана. За издаването и популяризирането на Историята на Тукидид след смъртта му се погрижил [[Ксенофонт]]. Ксенофонт продължил съчинението на Тукидид в своята „''Гръцка история''“, чиито първи изречения – без никакво предисловие – довършват разказа, започнат в последните изречения на Тукидидовата История; друг продължител на Тукидид е [[Теопомп]].
 
== Източници ==
Ред 80:
 
{{Нормативен контрол}}
 
[[Категория:Древногръцки историци]]
[[Категория:Древногръцки пълководци]]