Разлика между версии на „Вируси“

м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м (Премахната редакция 8351787 на BotNinja (б.))
Етикет: Връщане
м (] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени)
 
== История на изследванията ==
[[FileФайл:Mwb in lab.JPG|мини|[[Мартинус Бейеринк]] в лабораторията си през 1921 г.]]
През [[1884]] г. френският [[Микробиология|микробиолог]] [[Шарл Шамберлан]] изобретява филтър, чиито пори са по-малки от размера на бактериите. С него той успява да премахне бактериите напълно от разтвор, първоначално съдържащ бактерии.{{hrf|Shors|2008|76 – 77}} През [[1892]] г. руският [[Биология|биолог]] [[Дмитрий Ивановски]] използва такъв филтър, за да изследва патогена, известен днес като [[Вирус на тютюнева мозайка|вирус на тютюневата мозайка]]. Експериментите му показват, че раздробени извлек от листа на инфектирани [[Тютюневи изделия|тютюневи растения]] остават заразни и след филтриране. Ивановски предполага, че [[инфекция]]та може да е причинена от [[токсин]], произвеждан от бактерията, но не доразвива тази идея.{{hrf|Collier|1998|3}} По това време се смята, че всички патогени могат да бъдат задържани от филтър и отглеждани в хранителна среда.{{hrf|Dimmock|2007|4}}
 
Първите изображения на вируси са получени след изобретяването на електронния микроскоп от германските инженери [[Ернст Руска]] и [[Макс Кнол]] през 1931 г. През [[1935]] г. Уендъл Стенли изследва вируса на тютюневата мозайка и установява, че той е изграден главно от [[белтък|протеини]].{{hrf|Stanley|1936|85}} Малко по-късно вирусът е разделен на две части – протеин и РНК.{{hrf|Stanley|1939|345 – 347}} Вирусът на тютюневата мозайка става първият, който е кристализиран и чиято структура е изяснена в подробности. Първите изображения чрез рентгеноструктурен анализ са получени през [[1941]] г. Въз основа на такива снимки, през [[1955]] г. англичанката [[Розалинд Франклин]] разкрива пълната ДНК структура на вируса.{{hrf|Creager|2008|239 – 272}} През същата година американците [[Хайнц Франкел-Конрат]] и [[Робли Уилямс]] демонстрират, че отделената РНК на вируса на тютюневата мозайка и нейната протеинова обвивка могат да се съберат сами и да образуват функциониращ вирус. Те предполагат, че този прост механизъм е начинът, по който вирусите се образуват в клетките гостоприемници.{{hrf|Dimmock|2007|12}}
 
Втората половина на 20 век се превръща в златен век за откриването на вируси – по това време са открити над 2 0002000 вида животински, растителни и бактериални вируси.{{hrf|Norrby|2008|1109 – 1123}}{{hrf|Murphy}} През [[1963]] г. американецът [[Барух Блумберг]] открива вируса на [[хепатит B]],{{hrf|Collier|1998|745}} а през [[1965]] г. [[Хауърд Темин]] описва първия [[Ретровируси|ретровирус]]. [[Обратна транскриптаза|Обратната транскриптаза]], ключов [[ензим]] при транслирането на РНК в ДНК от ретровирусите, е описан за пръв път през [[1970]] г. независимо от Хауърд Темин и [[Дейвид Балтимор]].{{hrf|Temin|1972|129 – 186}} През [[1983]] г. екипът на французина [[Люк Монтание]] успява да изолира ретровируса, известен днес като [[ХИВ]].{{hrf|Barré-Sinoussi|1983|868 – 871}}
 
== Морфология на вирусите ==
 
=== Форма ===
[[FileФайл:Icosahedral Adenoviruses.jpg|мини|Икосаедрална форма на аденовирус]]
Според този параметър вирусите се делят на:
* Сферични (мономорфни)
 
=== Структура ===
[[FileФайл:Viral Tegument.svg|мини|Схематична структура на вирус]]
Първите достоверни данни за устройството на вирусите са получени през [[1956]] г., когато с електронен микроскоп е направена първата снимка на вируса на мозаечната болест по тютюна (ВМБТ). Макар и малки по размери вирусите притежават сложна структура. Основните принципи, на които те са изградени са симетричната форма и [[Кристалография|кристалографското]] устройство. Представляват геометрични образувания както като цяло, така и за отделните части изграждащи вируса. Кристалографската структура на вирионите се обуславя от малките по размери нуклеинова киселина и от идентичността на капсомерите изграждащи капсида.
 
 
=== Класификация на Балтимор ===
[[FileФайл:Virus Baltimore Classification.svg|мини|Схема на групите по класификацията на Балтимор]]
[[Нобелов лауреат|Нобеловият лауреат]], биологът [[Дейвид Балтимор]] предлага своя схема за класификацията на вирусите. Тя се базира на различията в механизма на продукция на [[Информационна РНК|иРНК]]. Тази система включва седем основни групи:<ref name="pmid4377923">{{cite journal
|author=Baltimore D
 
== Възпроизводство на вирусите ==
[[FileФайл:Virus Replication.svg|мини|Схема на вирусната репликация]]
Вирусната обвивка съдържа няколко копия от белтък, който се свързва – абсорбира специфично от отделни клетъчни [[рецептори]] на клетката гостоприемник. Дадена клетка може да бъде инфектирана от определен вирус само ако има рецептори за него. След прикрепването на вируса към клетката при някои вируси в цитоплазмата навлиза само вирусната НК (както е при фагите), в други случаи навлизат и белтъци от вътрешната обвивка на вируса. От цитоплазмата вирусната НК се пренася в ядрото, където с помощта на клетъчни ензими се транскрибира. Новосинтезираната вирусна иРНК отива в [[цитозол]]а и се транслира от [[Рибозома|рибозомите]] на клетката. Вирусните белтъци, които се синтезират от клетката гостоприемник, се делят на три категории: инхибиторни белтъци, които спират синтезата на клетъчната ДНК, РНК и белтъци специфични вирусни ензими, които осигуряват вирусната [[репликация]], и структурни вирусни белтъци, които изграждат нови вирусни частици. Последователните етапи на адсорбция, проникване, репликация на вирусната нуклеинова киселина, синтез и сглобяване на вирусните частици и напускане на клетката се означават като вирусен литичен цикъл или за краткост „репликация“ на вируса.
 
 
=== Начален период ===
[[FileФайл:Phage.jpg|мини|Адсорбция на множество вируси върху клетка]]
 
==== Адсорбция ====
 
=== Среден (еклипс) период ===
Процесът е температурно и енергийно зависим. Нарича се еклипс (затъмнение) период поради това, че вирусът не може да се установи в клетката. Протича в рамките на десетина минути при вируса на грипа и до няколко часа при реовирусите. Изисква температура от 37 до 39&nbsp;°C и енергия около 70 cal/mol.
 
==== Реорганизация на клетката ====