Въча: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.16.41.197 (б.): https://opoznai.bg/view/izvorite-na-reka-vacha-meandrite-na-buinovska-reka
Етикет: Отмяна
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 3:
| име = Въча
| картинка = VachaKrichim.jpg
| картинка-описание = [[Ждрело]]то на река Въча при навлизането ѝѝ в язовир „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“
| местоположение = '''[[България]]''' {{Br}} '''[[Област Смолян]]'''{{Br}} [[Община Борино]] {{Br}} [[Община Девин]] {{Br}} '''[[Област Пазарджик]]'''{{Br}}[[Община Батак]]{{Br}}[[Община Брацигово]]{{Br}}'''[[Област Пловдив]]'''{{Br}}[[Община Кричим]]{{Br}}[[Община Стамболийски]]{{Br}}[[Община Родопи]]
| дължина = '''112'''
Ред 21:
| карта-описание =
}}
[[Файл:Bujnovo-river.jpg|thumbмини|260px|меандрите на река Буйновска]]
 
'''Въча''' е [[река]] в [[Южна България]] – [[Област Смолян]], общини [[община Борино|Борино]] и [[община Девин|Девин]], [[област Пазарджик]], общини [[община Батак|Батак]] и [[община Брацигово|Брацигово]] и [[област Пловдив]], общини [[община Кричим|Кричим]], [[община Стамболийски|Стамболийски]] и [[община Родопи|Родопи]], десен приток на река [[Марица]]. Дължината и&#768;ѝ е 112 km<ref name="EB">Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817</ref>, която и&#768;ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в [[Родопите]] след [[Арда]]. Отводнява големи части от [[Баташка планина]], [[Велийшко-Виденишки дял]], [[Переликско-Преспански дял]] и рида [[Чернатица]] на [[Западните Родопи]].
 
== Географска характеристика ==
Ред 29:
Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и [[Чаирдере]] (дясна съставяща) на 847 m н.в., на {{coord|41|40|19|N|24|21|12|E|}} в село [[Тешел]], [[община Девин]]. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на [[Западните Родопи]] от 1558 m н.в., на 3,4 km югоизточно от село [[Кожари]], [[община Борино]], в непосредствена близост до българо-гръцката граница.
 
В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]] реката завива на север и чак до излизането си от [[Родопите]] при град [[Кричим]] протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на [[Западните Родопи]]. Изключение от това правило са малките долинни разширения около [[Тешел]], [[Грохотно]], [[Девин]] и [[Михалково]]. При град [[Кричим]] Въча навлиза в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], където течението и&#768;ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено във водозащитни диги.
 
Влива се отдясно в река [[Марица]] на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село [[Кадиево]], [[община Родопи]].
 
=== Водосборен басейн, притоци ===
Площта на водосборният басейн на реката е 1 6451645 km<sup>2</sup>, което представлява 3,1% от водосборния басейн на [[Марица]], а границите на басейна и&#768;ѝ са следните:
* на изток – с водосборните басейни на [[Първенецка река]] и [[Чепеларска река]], десни притоци на [[Марица]];
* на югоизток – с водосборния басейн на река [[Арда]], десен приток на [[Марица]];
Ред 81:
 
== Стопанско значение, природни забележителности ==
Водите на реката и притоците и&#768;ѝ се използват за електродобив (каскада „Доспат-Въча“). По течението на самата река са изградени язовирите „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“, „[[Въча (язовир)|Въча]]“, „[[Цанков камък]]“ и „Тешел“, които служат за генериране на електроенергия, напояване в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и осигуряват част от питейната вода на град [[Пловдив]]. Стената на язовир „[[Въча (язовир)|Въча]]““ е най-високата в България – 144,5 m.
 
В долинните разширения около [[Кожари]], [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]], [[Тешел]], [[Грохотно]], [[Девин]] и [[Михалково]] и в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] водите и&#768;ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.
 
По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа: