Галичица: Разлика между версии

3 байта изтрити ,  преди 3 години
м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м (Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}})
м (] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени)
| част-от =
| връх = [[Магаро]]
| височина = 2 2542254
| вид =
| възраст =
}}
 
[[ImageФайл:Galicica-viewfromKorita.JPG|thumbмини|250п|Галичица, гледана от „Корита“]]
'''Галичица''' е [[планина]] в югозападната част на [[Република Македония]] и в Източна [[Албания]], която се издига като [[хребет]] между [[Охридско езеро|Охридското]] и [[Преспанско езеро|Преспанското]] езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22&nbsp;750 [[хектар]]а от македонската част на Галичица са обявени за [[Галичица (национален парк)|национален парк Галичица]].<ref name="moe.mk">Природно наследство на Република Македония - [http://www.moe.gov.mk/prirodnonasledstvo/Galicica.htm Национален парк ГАЛИЧИЦА]</ref>
 
 
== География ==
Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината [[Сува гора|Сува (Суха) гора]]. Най-високи [[връх|върхвърхове]]ове са [[Магаро]] (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера<ref name="orbel">Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - [http://orbel.pirin-np.com/site_orbel_8_2_3/galishica.htm Национален парк "Галичица"]</ref>.
 
Образувана е през [[терциер]]а и е съставена от [[мезозой]]ски [[Варовик|варовици]] с дебелина 500-550 м върху основа от [[палеозой]]ски [[метаморфни скали|метаморфни]] [[силикат]]и<ref name="ohrid-galicica">Ohrid na dlanka - [http://www.ohrid.org.mk/mk/galicica/galicica.htm Национален парк Галичица]</ref> ([[кристалинни шисти]]).
Галичица се отличава с много богат [[Растения|растителен]] и [[Животни|животински]] свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Република Македония, а други са местни [[ендемичен вид|ендемични видове]].
 
Според описанието на националния парк <ref name="moe.mk"/>, в него се допират [[ареал]]ите на различни [[вид (биология)|видвидове]]ове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.
 
Животинското царство е представено от 1644 вида [[пеперуда|пеперуди]], 30 вида [[земноводни]] и [[влечуги]], 266 вида [[птици]] и 51 вида [[бозайници]]. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Република Македония.
== Други ==
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името Бугарска чука.
[[КартинкаФайл:Галичица, поглед на две езера, 2011.jpg|700px|мини|център|Панорамен изглед от Галичица с Охридското и Преспанското езеро]]
 
== Литература ==
* Евгений Динчев, Петър Атанасов, ''Високите планини на Република Македония'', Пътеводител, София, 1998.
 
 
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Планини в Република Македония]]
[[Категория:Национални паркове в Република Македония]]