Битка при Термопилите: Разлика между версии

'''Битката при [[Термопили|Термóпили]]''' е сражението, с което започва [[Гръко-персийски войни|Втората гръко-персийска война]]. <ref>'' Първата гръко-персийска война между войските на [[Дарий I]] водени от [[Мардоний]] и гръцките полиси започва с инвазията на персите по бреговете на [[Беломорска Тракия]] 12 години преди битката при Термопилите през 480 г. пр. Хр. и завършва с тежко поражение за [[Персийска империя|Персия]] в [[Битка при Маратон|битката при Маратон]] на [[10 септември]] [[492 пр.н.е.|492 г. пр. Хр.]]''</ref> По съвременни изследвания и анализ на археологически първоизточници, битката на Термóпили се води от [[11 август|11]] до [[13 август]] [[480 пр.н.е.|480 г. пр. Хр.]] След тридневна офанзива нашественическата персийска армия надделява над силите на защитниците и проходът пада. Самоотверженото поведение и тактиката на защитниците на Термóпили често се използват като пример за доброто използване на терена и съоръженията (както и добрата лична военна подготовка) като фактори, помагащи на малобройна част да удържи натиска на многократно превъзхождащи я сили<ref name=usarmy>{{cite journal | last=Eikenberry | first=Lt. Gen. Karl W. | title=Take No Casualties | journal=Parameters: US Army War College Quarterly | volume=XXVI | issue=2 | pages=pages 109 – 118 | date=Summer 1996 | url=http://www.carlisle.army.mil/usawc/Parameters/96summer/eiken.htm | accessdate=2007-10-17}}</ref> и е станало символ на кураж срещу изключително надмощие на противника.

„Ако преди 10 г. [[Дарий I|Дарий]] изпратил просто една вълна, то Ксеркс водил океан!“ – така Херодот сравнява в размер ''тази'' експедиция с ''[[Гръко-персийски войни|предишната]]''. В същото време войските на Ксеркс, събрани в Северозападна [[Мала Азия]], започват да преминават [[Хелеспонт]]а в началото на месец юни [[480 пр.н.е.|480 г. пр. Хр.]], като използват [[Понтонен мост|понтонни мостове]]. Тези войски са събрани в продължение на 4 години „от всички краища на познатия свят“ измежду стотиците народи в пределите на персийските владения. Отнема повече от 6 дни на всичките им войски да преминат в Европа. Този път царят на Персия е решен да не повтаря грешката на баща си. Никакви средства не се спестяват; цялата мощ на ''най-великата империя в света'' се стоварва върху малката и разпокъсана Гърция. Флотата от 1200 кораба охранява сухопътните операции и подпомага снабдяването на войските, които наброяват към 400&nbsp;000 редовна войска, 600&nbsp;000 наемници и роби и около 100&nbsp;000 от личната гвардия на царя-бог, а според Херодот били 2 милиона и половина, без подкрепленията, а [[Симонид]] споменава дори 4 милиона. „Те били толкова многочислени, че разклащали земята с маршируването си, изпивали реките до пресушаване, а когато лагерували през нощта, огньовете им били повече от звездите на небето!“. Без съмнение това е най-голямата войска, която светът трябва да е виждал до този момент.

Гръцките воини укрепяват теснините на Коринтския провлак, за да предотвратят настъплението на персите в Пеолопонес. Около една година след битката при Термóпили, през [[479 пр.н.е.|479 г. пр. Хр.]] в [[Платея]] (на север от [[Коринт]]ския провлак) [[Спарта]] и съюзниците ѝ разгромяват останалите персийски ешелони; по думите на Херодот [[перси]]те ''наброявали стотици хиляди''. Там казват, че участва [[Аристодем]] – единственият останал жив от 300^та спартанци на Леонид (човекът, който разказал и историята на битката). Десетки години след това гърците се споразумяват с персите да върнат тялото на Леонид и да го погребат като герой, заедно с всички други загинали в защита на родината си. Тристате спартанци и Леонид са познати в цял свят като ''символ на отчаяна смелост – в лицето на непосилно превъзходство на противника''. Образите им са намерили място в популярната култура, чрез филми, например: „300-те спартанци“ (1962 г.), „300“ (2007 г.) и други. В българската литература например [[Иван Вазов]] прибягва до [[алюзия]]та със спартанците на Леонид в стиха "... кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса..." в стихотворението си „[[Опълченците на Шипка]]“, описвайки така героичния подвиг на българските опълченци. По думите на историографите Леонид е най-известният от всички царе на [[Спарта]]. Още в античността подвигът на защитниците на прохода е увековечен от от поета [[Симонид]] в епитафа, издълбан по-късно на плочата върху общия гроб на тези герои: