Разлика между версии на „Богиня-майка“

м
пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени
м (Защити „Богиня-майка“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 15:35, 20 март 2018 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 15:35, 20 март 2018 (UTC))))
м (пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени)
[[FileФайл:Venus of Willendorf frontview.jpg|мини|Вилендорфската Венера, една от най-древните статуетки на богиня-майка]]
'''Богиня-майка''' е основно божество в много [[митология|митологии]] и [[религия|религии]]. Тя е покровителка на [[плодовитост]]та и [[плодородие]]то, на жените [[майка|майки]] и стопанки, но и на девиците, пазителка е на култа към Слънцето и живия огън, както и покровителка на животните и [[лов]]а. В тракийската религия се счита, че Тя е изначалното божество, Тя е Всичкото, Космосът. Богинята самозачева (т.нар. партеногенеза) и ражда сина си – Богът, който е виждан като [[Слънце]]и Огън. По този начин се постига космическото равновесие, обяснен е природният цикъл и кръговратът на [[живот]]а и [[смърт]]та. Древното митологично мислене схваща Вселената (макро и микрокосмоса) като рожба на женското начало, което се идентифицира по правило със земята. Такова мислене допуска земята да самозачене, за да създаде останалия свят, но често я свързва и с мъжкото начало, което се идентифицира с небето (Слънцето).
 
Нейната основна функция е да дарява живот, но тя е също тази, която очаква своите рожби на края на земния им път в своята утроба. В каменния век съществува широко разпространен култ към Богинята. На много места по света археолозите откриват статуетки на жени с подчертани полови белези, направени от [[камък]] или [[кост]] с общи характеристики – големи гърди и бедра и често с липсваща глава.
 
Образът на богинята-майка е главното женско божество в повечето митологии в света и един от най-ранните култове, които олицетворява почитането на женското творчество и съзидателно начало в природата. Включването на богинята - майка в кръга на митологическите представи за вечното възраждане е било причина тя да се приема като източник на жизнена сила и на безсмъртието като негова най-висша изява. Това обяснява и свързването на такива богини и различни тайни култове, при които адептите се надяват да получат вечен живот, когото те имали силата да даряват. Друга важна функция на този кръг богини ги прави покровителки на градовете, а също така и на законите и тайните знания. Този аспект на богинята - майка иконографски е изразен чрез крепостна корона на главата й.
 
В древногръцкия [[пантеон]] [[прототип]] на богинята - майка е фригийската [[Кибела]] - тя е Великата майка на боговете и планинска богиня, която е равна или сродна на други подобни богини - майки като персийско-анатолийската Дае Сирия, киликийската [[Артемида]], критско-микенската [[Рея (митология)|Рея]], наричана и с имената Диндимена и Кубеба.<ref>H.Graillot. Le culte de Cybele mere des Dieux, Paris, 1912, c.9</ref>
 
== Енеолит ==
[[FileФайл:Ankara Muzeum B19-36 whitebckgrd.jpg|thumbмини|Сатуетка изобразяваща Богинята - майка от [[Чаталхьоюк]]]]
През късната [[Енеолит]]на епоха богинята - майка е едно от повсеместно почитаните божества на територията на днешните български земи. Свидетелство за това са многобройните антропоморфни глинени статуетки открити по време на археологически разкопки от 1950-те години насам. Позите, в които са представени екземплярите от глина са твърде разнообразни - изправени и седнали, раждащи, кърмящи или само държащи в ръцете си деца, с разперени или скръстени ръце, бременни и др. Като правило лицата им не са портретирани - факт, показващ липсата на необходимост от индивидуализация на образа и достатъчност на означаване на идеята за почитта към майката даваща живот на всичко. С течение на хилядолетията образът на богината-майка започва да се свързва и с представата за плодородието във всичките му аспекти. Образа на богинята - майка е включвал в себе си идеята не само за продължението на рода, но и за плодородието изобщо. Като според проф.[[Ана Радунчева]], това е и причината изображенията на въпросното божество да се срещат във всяко селище и то по много екземпляри.<ref>А. Радунчева. Религиозната структура през късния енеолит. ГАИМ, II, 2002. 78-112</ref>
 
== Анатолия ==
Многобройни женски фигурки датиращи от неолитното селище Чатал Хююк в Анадола са интерпретирани като доказателство за култа към богинята - майка (датиращ от 7500 г.пр. Хр.). Джеймс Меларт, който ръководи разкопките на обекта през 1960 години, защитава тезата, че фигурките представляват Великата богиня, която е начело на пантеона на една по същество матриархална култура. Откритата фигурка на жена седяща на трон със две лъвици седящи от двете ѝ страни, открита в кош за зърно според Меларт е поставена там като тотем за защита на реколтата и зърното. В по-късните изследвания, фигурката е интерпретирана като прототип на Кибела. Според данните от последните разкопки на обекта свидетелстват, че матриархалната култура доминираща това древно селище е почитала Богинята - майка.<ref>Mellaart, James (1967). Catal Huyuk: A Neolithic Town in Anatolia. McGraw-Hill. p. 181</ref><ref>Hodder, Ian (2005). "New finds and new interpretations at Çatalhöyük". Çatalhöyük 2005 Archive Report. Catalhoyuk Research Project, Institute of Archaeology</ref>
 
== Тракийска религия ==
 
'''Великата богиня майка''' е основното божество в тракийската религия. Тракийското митологично мислене възприема самозачатието на Великата богиня - майка, която ражда сина си, [[Слънцето]]. Този акт урежда космическото равновесие, природния цикъл и кръговрата живот - смърт, защото след него богинята - майка започва да се съединява перриодично със сина си. Към тази проява впоследствие се добавят други образи на Великата богиня - майка, всеки от които персонифицира една от главните ѝ функции, произтичащи от задачите женското начало. Такива персонификации се обособяват през епохата на ранната писана история на [[Тракия]] (VIII - VI в.пр. Хр.) и са документирани от паметниците на тракийската култура. По правило образите на Великата богиня - майка са анонимни, но тя носи и локални наименования като [[Бендида]], [[Котито]], [[Брауро]], [[Зеринтия]] и др., които се свързват с култа към женското начало. Анонимността на главното тракийско божество сред самите траки е естествено състояние за една [[религия]], развита в безкнижовна и мистериална среда.
 
С помощта на старогръцки наименования, използвани от наблюдатели и пътешественици из Тракия, както и на иконографски решения върху плочи и изделия на [[торевтика]]та, днес е съди, че пердонифицираните на Великата богиня - майка в Тракия са: покровителка на животните и на лова, на плодовитостта и на плодородието, пазителка на култа към Слънцето и на живия свещен огън, на жените майки и стопанки, но и на девиците, хранителка на обредите, с които избраници се посвещават във вярата към нея и на онези, с които се извършва инициациqта ([[сакрално]]то въвеждане в [[сан]]) на владетеля.
 
През Римската епоха в Тракия представата за Великата богиня - майка се синкретизира и избледнява, но в някои области на Балканския полуостров ([[Странджа]], [[Родопите]], Северна [[Елад]]а), където тракийското субстратно културно наследство се съхранява в благоприятна за него културна среда. Тя се запазва като езическа следа в традиционните народни вярвания и обичаи.<ref>Фол А., "История на Българските земи в древността", Част I, София, 1981 г.</ref><ref>Фол А., "Тракийският Орфизъм", София, 1986 г.</ref>
== Източници ==
{{reflist}}
 
 
[[Категория:Богини]]