Грузинска писменост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени |
||
Ред 2:
== История ==
[[
От далечни предания разбираме, че създател на първата грузинска писменост, наречена Асомтаврули е цар Парнаваз Първи цар на Иверия (Кавказка Иберия) през 3 век пр.н.е. Точна дата за създаването и обаче не се знае и до днес. Грузинският историк Леонти Мровели, живял през 11 век, счита, че азбуката е създадена от цар Парнавас Първи. Подобна е и хипотезата на професор Барамидзе, сочейки историческото произведение „Картлис цховреба“ – сборник с документи, обобщени от историк, който е бил съвременник на царя. Според някои учени първите запазени документи и текстове, които използват древната грузинска писменост са от 4 – 5 век. Категорични останки от документи, доказващи по-ранно създаване на писменост в Грузия не са намирани. Най-древната известна ни грузинска творба, достигнала до нас е „Мъченичеството на царица Шушаник“ от Яков Цуртавели, написана през пети век. Тя красноречиво доказва, че много преди написването на този текст е имало изключително силно развита писмена култура в региона. Професорът Ревас Барамидзе през 1990 година доказва, че в „Битие Грузинско“ има описание на „Житие Парнавас“ – това само по себе си е доказателство, че по това време е имало писменост, макар и този факт да не доказва напълно съществуването и. През 1940 г., при археологични разкопки в град Мцхета-Армази са намерени няколко антични писмени творби. Надписите са изписани на гръцки, както и още един древнописмен графически стил. Няколко от знаците били изписани на трудно разпознаваем правопис, които според предположение на професор Павле Ингороква са най-древните примери за използването на Асомтаврули. Първите открития сочат, че грузинската азбука е създадена около трети-четвърти век, но не е било категорично доказано. Наскоро открит надпис на Асомтаврули от 4 век гласи „Даватската Стела“, също така е открит и подобен надпис в град Булнизи, където е построен Сионският манастир, там надписите датират от 492 – 493 г. През 1990 – 2000 година, под ръководството на Академик Леван Чилашвили се провеждат изследвания и са намерени документи, които дават възможност да се предполага, че грузинската азбука е създадена по-рано от трети век пр. Хр.
Грузинската писменост се състои три вида системи, като Асомтаврули е в основата им. Църковната религиозна писменост се образува от събирането на Асомтаврули с „духовното лице“ (хуци), от което се получила Хуцури-Асомтаврули, от която също произлизат Мргвловани, известна като обла или кръгова писменост, както и Мтаврули. Следващата е Нусхури (тя обединява Хуцури, Нусха-Хуцури, Котховани) и третата е Мхедрули. Всяка от трите писмени системи има свой характерен графически стил, но графичните знаци на писменост Нусхури са производни от развитието на Асомтаврули, а Мхедрули произхожда от Нусхури. Тези промени от своя страна произхождат от стремежа на езиковедите към опростяване на правописа.
Като най-първична и най-древна Асомтаврули е сред известните грузински писмености. Съществуват ръкописи на грузински език съхранени на стените на църквата във Витлеем от 430 г.пр. Хр. и „Болниси Сиони“ – храм от четвърти, пети век пр. Хр. Друг древен надпис съществува на „Давадската Стела“ от 367 г., както и надписите в град Бакури, известни са и строителният надпис от град Болниси върху Сионският манастир през 493 – 494 година както и надписа в Гри-Ормизиди. През пети и шести век са открити ръкописи, както и надписи в Джварският манастир в град Мцхета. До единадесети век срещаме ръкописи, които изцяло използват Асомтаврулска писменост, като след това Асомтаврули е използвана най-вече за надгробни надписи, също така в кратки ръкописи, за заглавия, както и за ръкописи, съставени само от главни букви. Затова е и наричена Асомтаврули, което в превод означава главни букви. Независимо от това, че наричат символите също и мргвловани (кръгли, заоблени). Смята се, че отначало Асомтаврули се е доразвила под влиянието на гръцката църква и поради липсата на писменост за преписа на библейските завети. Средновековната култура на Грузия е силно повлияна от християнството, възприето около 330 година. Грузинската православна църква популяризира и често финансира създаването на произведения с религиозна тематика. Като типаж и близки прилики Асомтаврули се доближава към писмености, които са създадени в ранният период на разпространение на християнството – такива писмености са арменска, коптурска и др.
Графичната система на Асомтаврули се състои от елементарни геометрични елементи – кръгове и прави линии, често преплитащи се. Всички букви са на една височина и тяхното написване е сложно изпълнимо от няколко движения на ръката с много повдигания от повърхноста за писане, което прави процеса на писане неудобен и бавен. Свързването на съставните елементи се осъществява чрез наклонена черта под ъгъл. Единственото изключение е кръстосаната буква „ДЖ“ която проф. Елена Мачавариани смята за монограм на Исус Христос и че налагането и е възникнало след разпространяването на християнството. Според професор Елена Мачивалиани буквата „ДЖ“ е създадена от кръстосването на инициалите на Исус Христос.
| |||