Имеон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени
Ред 15:
| карта-файл2 =
}}
[[ImageФайл:Mount-Imeon.PNG|thumbмини|290px|<small>Районът на планината Имеон със земите на народността ''булхи'', съгласно реконструкцията на акад. Сурен Еремян по текста на „Ашхарацуйц“</small>]]
'''Имеон''' е древно име на [[Централна Азия|централноазиатската]] система от планински вериги включваща днешните планини [[Хиндукуш]], [[Памир]] и [[Тяншан]], която се простира от планината [[Планина Загрос|Загрос]] на югозапад до [[Алтай]] на североизток, свързана с [[Кунлун]], [[Каракорум]] и [[Хималаи]]те на югоизток.
 
Ред 39:
„Ашхарацуйц“ поставя в близост до планината Емавон народът ''булх''. Според възстановката на Еремян, обитаваната от него територия е в земите в горното течение на река Оксус (днешна [[Амударя]]) край северните склонове на Хиндукуш, западните склонове на Памир и южните склонове на Алайския хребет. Западните и северните подножия на планината Имеон северно от българските земи са показани в картата на ‘Ашхарацуйц’ като населени от съседните народи [[скити|саки]], [[масагети]] и [[хефталити]].<ref>{{cite web | last = Eremjan| first = S. T.| authorlink = Сурен Еремян| url = http://www.kroraina.com/armen_ca/map_casia_b.jpg| title = Central Asia according to „Ashharacujc“ (VII c. AD)| format = JPG| accessdate = 23 януари| accessyear = 2008}}</ref> Ширакаци използва същия етноним и за българите, които по негово време обитават долините на [[Кавказ|Северен Кавказ]], а преди това са заселили и арменското княжество [[Вананд]].<ref name="Dobrev">Добрев, Петър. ''Непознатата древна България''. София: Издателство Иван Вазов, 2001. 158 стр. ISBN 9546041211</ref>
 
Петър Добрев свързва името ''булх'' с предполагаемото [[Царство Балхара]] от около 7&nbsp;век&nbsp;пр. Хр.<ref name="Dobrev"></ref> и го разглежда като форма на думата ''булг(ар)''.<ref>{{cite book | last = Добрев | first = Петър | authorlink = Петър Добрев | year = 2002 | title = Името българи – ключ към древната българска история | location = София | pages = 54, 150}}</ref> Според други автори то е вариант на ''Бахл'', [[староперсийски език|персийска]] транскрипция на гръцкото име [[Балх|Бактра]],<ref>{{cite book | last = Тер-Мкртичян | first = Л. Х. | title = Армянские источники о Средней Азии V-VII вв | location = Москва | pages = 38 – 40, 44}}</ref> като свързването му с българите е резултат на повърхностна фонетична аналогия.<ref>{{cite book | year = 2003 | title = История на Българите. Т.I. От древността до XVI век | location = София | pages = 19}}</ref> П.Добрев прави една съществена грешка. „Ашхарацуйц“ се опира основно на трудовете на Птолемей. При сравняване картата на Птолемей с тази от „Ашхарацуйц“ ясно се вижда че „народа булх“ отговаря на посочените от Птолемей „билти“ (biltae), които са [[дарди]]те „балти“ дали и едно от съвр. названия на областта – Балтистан.
 
Единственият писмен източник, свързващ пряко българите с Имеон, е сравнително късната хроника на Михаил Сирийски. Според неговия разказ трима братя (Хазар(ик), Булгари(иос) и трети с неизвестно име) се заселват в Европа, идвайки от клисурите на планината Имеон. Липсата на потвърждение в други византийски източници за тези сведения, както и за твърдението, че българите се заселват на Балканите със съгласието на император [[Маврикий (Византийска империя)|Маврикий]], а не насилствено, дават основание на някои автори да оспорват тяхната достоверност. Според [[Рашо Рашев]] текстът има за цел да обоснове византийските претенции към българските земи на Балканите.<ref>{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | year = 2003 | title = Легендата за Булгар. // България, българите и техните съседи през вековете | location = Велико Търново | pages = 380 – 381}}</ref>