Кносос: Разлика между версии

}}

 

 

В [[гръцка митология|гръцката митология]] Кносос се свързва с името на легендарния цар [[Минос]]. Според легендата в околностите на двореца му имало [[лабиринт]], дело на [[Дедал]], в който живеел [[Минотавър]] (вероятно, под лабиринт се е разбирал самият дворец). В епохата на класическата античност тук е средоточието на култа към [[Зевс]].

Първият дворец-храм на това място е бил построен [[2000 пр.н.е.]] и е разрушен около [[1700 пр.н.е.]] вероятно от земетресение (т.нар. ''период на старите дворци'' на минойската цивилизация. Преди него тук е имало селище от неолита. Вторият дворец, силно приличащ на [[лабиринт]], е построен веднага след този в ''периода на новите дворци'' и останките от него са достигнали до съвременността. Периодът 1700 – 1450 г. пр.н.е. е времето на най-голям разцвет на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]] и особено на Кносос. Дворецът е разрушен между 1628 и 1500 г. от земетресение и цунами след изригването на [[вулкан]]а на о.[[Санторини]], а силен пожар около 1450 г. пр.н.е. го унищожава окончателно. Това прекъсва и развитието на [[минойска цивилизация|минойската култура и цивилизация]], защото силни пожари с неизяснена причина унищожават и другите подобни дворци на Крит. След това на Крит се заселват микенците и преустройват двореца за свои нужди – така се появява ''Тронната зала''. След залеза на тяхната цивилизация, настъпил след [[Дорийско преселение|Дорийското преселение]], мястото не е застроявано. Въпреки това градът-държава Кносос продължава да съществува до ранно-византийския период. Тук са родени философът Епименид (VII—VI в. пр.н.е.), архитектът [[Херсифрон]] (VI в. пр.н.е.) и философът-скептик Енесидем (I в. пр.н.е.)

 

 

Наименованието Кносос е известно по [[Древна Гърция|древногръцките]] споменавания на главния град на Крит. На римски [[монети]], намерени в околността на разкопките и по хълма Кефала, има надпис Кносос или Кносион на лицевата страна и изображение на Минотавъра или лабиринт на реверса. И двете изображения са свързани с мита за цар Минос. Тук е имало римско селище Colonia Julia Nobilis Cnossus, а [[Римска колония|римската колония]] е включвала хълма Кефала<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://antiquatedantiquarian.blogspot.bg/2015/04/the-minoans-aegean-decline-and-bronze.html | заглавие=The Minoans: Aegean Decline and the Bronze Age Collapse |достъп_дата = 23 септември 2017|език= en}}</ref>.

* Малкият дворец – намира се на запад от големия дворец и има всички черти на дворцова [[архитектура]].

* Царската вила

* Кервансарай – разположен е на юг от двореца и се приема, че има приемна зала и странноприемница. Някои от стаите са с бани и украсени със стенописи.

* Гробницата -

 

== Дворецът ==

Терминът „дворец“ е малко подвеждащ, защото обичайно се отнася до резиденцията на високопоставена личност, например владетел. Разкритото тук е конгломерат от над 1300 помещения, взаимно свързани с коридори с различни размери и посоки, което го отличава значително от други дворци. Някои от помещенията са служели като работилници, други като складове или помещения, свързани с изхранването (например преси за вино). Установено е, че мястото е служело за централно хранилище, както и като религиозен и административен център, както и за работилница. Без съмнение тук е обитавал владетел, но тук се и извършвала и административна дейност.

 

Едно от най-забележителните открития в комплекса в Кносос са големите стенни [[фреска|фрески]]. Запазени са само частично и тези, които се виждат днес, са реставрирани. Има сцени на жени и мъже, свързани с дейности като риболов и събиране на цветя, както и атлетически състезания, в които младежи изпълват рисковани акробатични упражнения върху гърбовете на бикове.

Централната част на двореца е ''Тронната зала''. В това помещение се намира стол (трон?), вграден в стената, обърнат към редица от пейки. В тази зала има резервоар, за който се предполага, че е използван като [[аквариум]].