Кричим: Разлика между версии

Град Кричим е разположен на около 20 км. югозападно от областния център град Пловдив. Градът е разположен върху площ от 54,9 хектара. Община Кричим по брой на населението, което живее на територията ѝѝ, е сред най-малките в Област Пловдив. По данни на Областното статистическо бюро към 31.12.2003 г. в общината са живели 8 698 души. При територия на общината от 54 895 дка площ средната гъстота на населението е 158,44 души/кв. км. Населението на град Кричим при преброяването на 01.02.2011 е 8 409 жители, което дава плътност от 153,18 души/кв. км.

[[FileФайл:Krichim-war-memorial-2.jpg|thumbмини|Паметник на падналите през войните]]

[[FileФайл:Krichim-soil-monument.jpg|thumbмини|Пръст от паметните места от боевете на Първа българска армия през Отечествената война]]

Кричим е древно селище от [[Византийска империя|ранновизантийско]] време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни се намират останките от двете средновековни крепости играли ключова роля в охраната на този важен планински проход.

Областта е част от Първото българско царство до падането му под византийска власт. Освободена е при похода на Цар [[Иван Асен I|Асен I]] в [[1190]] г. През 1198 година Кричимската крепост е в ръцете на [[Иванко]]. Същата година крепостта е превзета от византийския [[севастократор]] [[Георги Палеолог]], който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.

Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е [[Кричимски надпис|Камъка на Цар Асен]], на който е изсечен изключително цененния за историята ''Кричимски надпис'', отлично запазен и днес. Той гласи: ''”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“''. Смята се, че, както е имало обичай да се ознаменуват победоносните походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена, става въпрос за похода на Цар [[Иван Асен I|Асен I]] в [[1190]] г. или на цар [[Иван Асен II]] около 1230 г. когато царския български суверенитет над крепостта е възстановен след междуособиците и териториалните загуби настъпили с убийството на [[Калоян|Цар Калоян]].

[[FileФайл:JoanAsenDeed.jpg|thumbмини|300px|[[Дубровнишка грамота|Дубровнишката грамота]] на цар Иван Асен II]]

[[FileФайл:Krichim-church-Kozma-and-Damyan-2.jpg|leftляво|thumbмини|Църквата „Козма и Дамян“]]

Градът се характеризира с голямото си етнокултурно и религиозно разнообразие. Населението изповядва [[християнство|християнската]] или [[ислям|мюсюлманската]] вяра, а [[църква (сграда)|църквацърквата]]та ''Св. Св. Козма и Дамян'' и [[джамия]]та съжителстват мирно от 2-те страни на реката.

[[FileФайл:Krichim-municipality-1.jpg|thumbмини|Сградата на община Кричим]]

[[FileФайл:Krichim-post-office-war-memorial.jpg|thumbмини|Сградата на пощата]]

За величието на Кричим, за будно население и силни хора със запазена вяра и традиция, говорят и 2-та манастира – „Св.Богородица“ и „Св.Врач“, основани през Средновековието в долината на р. Въча при Кричим в подножието на родопския връх Клисура. Кричимските манастири са стари духовни, културно-народностни и просветителски средища. В тях са създавани и съхранявани културни ценности, опазвани са вяра, духовност и народност. Разрушавани в размирни времена и въздигани отново, светите кричимски обители са били не само божи храмове, но и училища на народа за богоугоден и християнски живот, за опазване на българския дух. На по малко от 5 км се намира Кричимски манастир „Успение Богородично“, на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастира е разрушен, но в края на 19в.19 век е реставриран.