Лютица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -ти век ---> век |
м пр.хр. --->пр. Хр. |
||
Ред 25:
== Исторически сведения ==
Находките от керамика, монети, накити, метални и костени предмети от бита, архитектурни детайли показват, че хълмът е бил обитаван от I хил.пр. Хр. Историческите свидетелства за района на Ивайловград показват, че тази територия става част от българската държава още в началото на IХ в., когато границата с [[Византия]] е минавала приблизително по същите места. Лютица е била център на епископия (IX – XVII в.) и архиепископия (XVII – XVIII в.). Основният градеж се датира още от IV – VI в. Лютица достига своя разцвет в ХIII-ХIV в., а твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа. След османското нашествие продължава да се използва църквата, а в подножието на хълма се изгражда малък манастир.
Крепостта Литица или Лютица е спомената от поне двама византийски автори. За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император [[Лъв VI Философ|Лъв VI]] (886–912). Упомената е и по–късно около 940 г<ref>[http://www.haskovo.com/bg/page_150_29.html Средновековната крепост Лютица, област Хасково]</ref>. В един от изворите е описана обсадата на [[Димотика]] от [[Калоян|цар Калоян]] през 1207 г. Според [[Никита Акрополит]] след като отстъпил назад, Калоян поел по долината на [[Арда]]. Съвременникът и участник в събитията-рицарят [[Жофроа дьо Вилардуен]] е свидетел на оттеглянето. Според него българският владетел настанява войските си „в една подвластна нему крепост“. Някои историци са на мнение, че това е крепостта Лютица.
| |||