Разлика между версии на „Оструша“

м
пр.хр. --->пр. Хр.
м (без запетая между месец и година)
м (пр.хр. --->пр. Хр.)
[[Файл:Ostrusha.JPG|250px|мини|Изглед към централна камера]]
 
Гробнично-култовият комплекс '''Оструша''' е открит под едноименната могила край гр.[[Шипка (град)|Шипка]] ([[Област Стара Загора]]) през април месец, 1993 г. от българския археолог доц.[[Георги Китов]]. Комплексът е изграден в средата на IV в.пр. Хр. и е функционирал като храм на тракийския бог на безсмъртието [[Сабазий]] до IV в. сл. Хр. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред едно от най-забележителните архитектурни постижения в [[Тракия]] и [[Долината на тракийските владетели]] (заедно с [[Голяма Косматка]], [[Шушманец]] и [[Голяма Арсеналка]]).<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.698712&lon=25.358076&z=15&m=b&show=/13295647/The-Temple-in-the-“Ostrusha”-Mound&search=оструша wikimapia.org Оструша]</ref><ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/189/Grobnica_Ostrusha_gr_Shipka bulgariatravel.org – Гробницата в могилата Оструша – град Шипка]</ref>
 
== Описание и особености ==
Пред входа на гробницата археолозите откриват символичен саркофагоподобен гроб, а пред него в права линия са разхвърляни шест каменни аркотерия с пластична украса от палмети. Някои от тях са били боядисани в бледосиньо и бледорозово, като според Георги Китов, без съмнение са украсявали фронтона на сградата. Изглежда, че когато съоръжението служило в древността за храм посветен на [[Сабазий]], част от архитектурните детайли и инвентара са били демонтирани и подредени на юг от постройката, което явление от пределите все още е трудно обяснимо за траколозите.<ref>Фол, А. „Тракийският Дионис.Книга втора. Сабазий“, София 1994, НБУ</ref>
 
Храмът, изграден в началото на IV в.пр. Хр. е използван до третата четвърт на същото столетие, като е бил доизграждан на няколко етапа – издълбаване и монтиране на централната камера, изоставяне и засипване на съоръжението. Етапите са маркирани от сребърен аполонийски обол и две монети на Филип II Македонски, както и сребърни украси за конска амуниция и части метални съдове.
 
През ранната Византийска епоха могилата е ползвана за християнски некропол. Според Китов византийците правейки аналогии със собствената си сакрална архитектура са потърсили крипта под погребалната камера и прокопавайки тунел са попаднали в централната камера. Археолозите откриват няколко десетки монети от времето на Константин Велики, части от гребенчата керамика, габъри от обувки и рядка персийка сребърна монета. Вероятно след като са проникнали в централната камера, подмамени от златните инкрустации по изображенията и подтикнати от собствената си религиозна нетърпимост към човешки изображения са унищожили голяма част от тях.