Разлика между версии на „Пауталия“

м
пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (-Валент +Валент))
м (пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени)
[[FileФайл:Pautalia.3.jpg|thumbмини|240px|Градската територия на Пауталия]]
'''Пауталия''' и още '''Улпия Пауталия''' е един от големите [[Античност|антични]] [[римски град]]ове в [[провинция]] [[Тракия (Римска провинция)|Тракия]] на мястото на днешния гр. [[Кюстендил]], наследник на [[траки]]йско селище и средище на [[дентелети]]те (V-IV в.пр. Хр.).
 
Към името му обичайно се прилага приставката ''Улпия'', т.е. нарича се ''Улпия Пауталия'', понеже император [[Траян]] дава на тракийското селище през 106 г. градски статут, а вероятно по това време то е и благостроено по римски образец.
 
''Улпия Пауталия'' е повсеместно известна в целия [[гръко-римски свят]] най-вече със своя [[Асклепион]] ([[Пауталийски асклепион]]).
 
== Наименование ==
Наименованието Пауталия в основата си е тракийско. То се среща в различни ортографски варианти в античните извори на [[старогръцки]] и [[латински]] език. Според някои изследователи наименованието Пауталия означава „изворен град", „бликащи извори" и се свързва с топлите [[Минерален извор|минерални извори]], които са били първопричината за създаване на тракийско селище и превръщането му в град през римската епоха. В писмени източници името е засвидетелствувано за пръв път през II век. От император [[Антонин Пий]] (138-161) до [[Каракала]] (198-217), докогато трае монетосеченето на града, името се среща върху опаката страна на монетите като Улпия Пауталия, а върху няколко емисии е поместен надпис Пауталиотон (на пауталийците). Историкът [[Птолемей]], по времето на император [[Марк Аврелий]] (161-180), споменава Пауталия в описанието на днешните български земи. В Певтингеровата карта Пауталия е станция на пътя [[София|Сердика]] — [[Скопие|Стоби]]. Споменава се от античните писатели от V-VI в.: Малх, Комес Марцелин, Хиерокъл, [[Прокопий Кесарийски]], Стефан Византийски. Последното споменаване на името Пауталия в писмени извори е от 553 г.
 
== История ==
До 270 г. Пауталия влиза в състава на провинция [[Тракия (Римска провинция)|Тракия]], а след административните реформи на император [[Аврелиан]] (270-275) - в провинция [[Вътрешна Дакия]] и е третият по големина град след [[София|Сердика]] и Наисус (дн.[[Ниш]]).
 
== Градска територия ==
Пространството на Пауталия, включва освен укрепената площ с близката околност и обширната градска територия. От II до VI в. градът се разпростирал в укрепената площ на градската крепостна стена от 29,30 ха, с форма на удължен многоъгълник. В късната античност (IV — VI в.) Пауталия разширява пространството си с втора крепост на хълма Хисарлъка, с площ 2,117 ха. Обширната градска територия на Пауталия не е установена с точност. Включвала е част от стратегията Дентелетика, вероятно в границите на Кюстендилското поле. По-късно в III в. територията и е увеличена, включва предишната територия на цялата Дентелетика с части от Медика, т.е. най-северните части от дн. [[Трън]]ско, [[Брезник|Брезнишко]] и [[Перник|Пернишко]], на изток дн. Дупнишко поле с [[Германея]] (дн. Сапарева баня), и на югоизток дн. [[Благоевград]]ско със [[Скаптопара]]. За границата между териториите на Сердика и Пауталия говорят пътните колони в Софийското поле при [[Волуяк]] и [[Голяновци]].
 
== Градоустройство и архитектура ==
Градоустройството на Пауталия е организирано по образеца на гръцките и малоазийски градове. Планировката и застройката е на принципите на т.н. правоъгълна (ортогонална) система, гръбнакът на която са главните улици с посоки изток-запад и север-юг. Градският площад (агора) е изнесен от геометричния център на кръстовището. Богатият и благоустроен през II в. град бил защитен с крепостна стена. Освен оригиналния градеж са разграничени още 3 строителни периода: след готските нашествия (270), в резултат на засилената строителна дейност на императорите [[Валентиниан I]] (364-375) и [[Валент (Римска империя)|Валент]] (375-378), и през ранновизантийската епоха. В късната античност Пауталия е имала втора крепост, на издигащия се от юг хълм. Изграждането на късноантичната крепостна стена на Хисарлъка се отнася към втората половина на IV в. с ремонти и преустройства след хунските нашествия (V в., VI в.) през ранновизантийската епоха и по време на император [[Юстиниан I]] (527-565). Крепостта е използвана и през [[Средновековие]]то, и вероятно по време на османското владичество, когато е съборена.
 
По отношение на своята архитектура Пауталия е благоустроен и добре уреден град. Освен документираните археологически останки от обществени сгради (части от архитектурни комплекси, базилики, бани) интересни данни дават изображенията върху пауталийски монети. Показани са: храмове на [[Асклепий]], [[Сабазий]], [[Зевс]], [[Хера]], [[Аполон]], [[Хермес]], [[Деметра]], [[Херакъл]] и др. Изображения върху монети показват, че градът бил украсен с копия от прочути статуи на произведения от [[Праксител]] ([[Хермес с детето Дионис]] и Сатир), на Навкид (Хермес Дискобол), статуи на [[Херакъл]], [[Афродита]] и др. Между забележителностите е и конната статуя на [[Луций Вер]], изобразена също върху монети.
 
== Обществено устройство ==
Пауталия има градски съвет ([[сенат]]), [[народно събрание]] и свои [[магистрат]]и, съдопроизводство и правото да сече монети за нуждите на местния пазар. Върховната власт е в ръцете на [[архонт]]и (вероятно 4) и градски [[сенатор]]и. Решенията на градския сенат били издавани от името на архонтите, градския съвет и на народа. Официален език - в административния, стопанския и културен живот бил [[гръцки]]ят.
 
== Икономическо и поселищно развитие ==
Икономическото развитие на Пауталия е свързано с плодородието и богатствата на Кюстендилското поле. Развити били земеделието, овощарството, лозарството, металообработването, бронзолеярството, железообработването и др. На базата на занаятите се развива и търговията. Израз на обществено-икономическото развитие на Пауталия е развитието на поселищния живот в територията и. Тук се намират редица [[кастел]]и, прераснали по-късно в градове (Германея при Сапарева баня) или по-малки селища, като Спортела (дн. [[Рила (град)|Рила]]), Спинопара (дн.с.[[Коняво]]), Каристорум (дн.с.[[Копиловци (Област Кюстендил)|Копиловци]]) и др.
 
== Езически период. Религиозни култове. ==
Пауталия има разнообразен религиозен живот. Официалният римски култ се изразява с почитането на [[Юпитер (бог)|Юпитер]] и [[Юнона]]. Почита се и императорският култ (император [[Септимий Север]] е изобразен в храм). От гръко-римския пантеон най-широко разпространение има бог [[Асклепий]], почитан като патрон на града и божествата [[Хигия]] и [[Телесфор]]. Почитат се още [[Аполон]], [[Дионис]], [[Херакъл]], [[Диана]], източните божества [[Митра]], [[Кибела]], Сарапис.
 
Християнството прониква в днешните български земи още през I-II в. Значението на Пауталия като важен градски център обуславя впоследствие, особено след признанието на християнството с [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] от 313 г. от император [[Константин I Велики]] (280-337), развитието на града и като важен християнски център. Започва усилено строителство на християнски храмове и на голяма епископска [[базилика]]. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия - [[диоцез]] на [[Кюстендилска епархия|Пауталийската епископия]].
 
До наши дни са достигнали имената на двама пауталийски [[епископ]]и : [[Евангел Пауталийски]], живял през V-VI век и [[Фока Пауталийски]], живял през VI век. През есента на 515 г. по нареждане на [[Император на Византия|византийския император]] [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]] (491-518) в [[Константинопол]] са привикани петима илирски [[епископ]]и: [[Лаврентий Лихнидски]] (Охридски), Домнион Сардикийски, Алкисон Никополски (от Епир), Гаян Нишки и [[Евангел Пауталийски]], които били в сферата на влияние на папския престол. Нишкият и Никополският епископ след дълъг арест починали в Константинопол, а останалите трима епископи били освободени, поради страха на императора от нови бунтове в техните епархии. През 553 г. при император [[Юстиниан I]] (527-565), в [[Константинопол]] е свикан "[[Вселенски събор|Петия вселенски събор]]". 156 делегати, сред които е и пауталийският епископ [[Фока Пауталийски]] (Phocas religiosissimus episcopus Potaliensis) осъждат възгледите на [[Ориген]] (185-254) и Евгарий (+ 399), а Теодор Мопсуетски е [[анатема|анатемосан]].
 
== Литература ==
* Русева-Слокоска, Людмила, ''Пауталия. Т.1 Топография, градоустройство и укрепителна система.'', София, 1989.
* Кацарова, Веселка, „Раннохристиянски базилики от Пауталия”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.VIII, 1997 г.
* Кацарова Веселка, ''Пауталия и найната територия I-VI век.'', Велико Търново, 2005.
* Кацарова, Веселка, „Границите на Пауталийската градска територия през IV-VI в. – една възможна реконструкция”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.Х, 2005 г.
* Прокопов, Иля, „Монетната циркулация в Пауталийския регион през втората половина на II и първата половина на I в. пр. Хр./”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.Х, 2005 г.
* Филипова, Светослава, „Монетна циркулация в Пауталия през късната античност. Монети от археологически разкопки.”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.Х, 2005 г.