Пунически войни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 40x нов ред, 16x тире, 8x кавички, 3x тире-числа, 2x точка, 24 интервала (ползвайки Advisor) |
м пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени |
||
Ред 1:
{{без източници}}
:виж също [[закана на Александър Македонски към Картаген]]
[[
[[
'''Пуническите войни''' са три войни между [[Древен Рим]] и [[Картаген]], състояли се в периода 264 –[[146 пр.н.е.]] Наричат се пунически, защото римляните наричали картагенците [[пуни]]. Поводът бил борбата за сфери на влияние между Римската република и Картаген. Рим имал претенции към големите острови в Средиземно море и преди всичко към [[Сицилия]], която попадала в сферата на влияние на Картаген. До [[264 г. пр.н.е.]] между двете държави царял мир. Имали подписани междудържавни договори както в областта на търговията, така и в политиката. И двете държави се разраствали бързо. Римската република покорявала [[Апенини]]те, а Картаген – Северна Африка. В Южна Италия и [[Средиземно море]] обаче интересите им вече се пресекли.
* [[Първа пуническа война]] ([[264 пр.н.е.]] – [[241 пр.н.е.]]). Военните действия се водели както на остров Сицилия, така и в днешното тунизийско крайбрежие на Африка. Войната коствала много и на двете страни, но Рим победил – завладял остров Сицилия. Решителната битка била дадена при [[Егатски острови|Егатските острови]] през 241 пр.н.е. Сключен бил мир. И двете страни знаели, че мирът е само отдих преди новия сблъсък Картаген трябвало да заплати и тежка контрибуция, както и да върне римските пленници. Той бил толкова отслабен от войната, че малко по-късно римляните завладели и други два картагенски острова – Сардиния и Корсика
* [[Втора пуническа война]] ([[218 пр.н.е.]] – [[202 пр.н.е.]]). Известна е с недостижимия подвиг на предвожданата от [[Ханибал]] [[картагенска армия]], която преминава от [[Испания]] в [[Италия]] през [[Алпите]]. Загубите на Ханибал били огромни. В [[Битка при Кана|битката при Кана]] почти два пъти по-малката армия на Ханибал побеждава римляните. Ханибал успял да привлече за съюзници македонския цар [[Филип V]], [[Сиракуза]] и някои гръцки градове. През [[202 пр.н.е.]] се състояла [[битка при Зама|битката при Зама]], която Картаген загубил.
* [[Трета пуническа война]] – ([[149 пр.н.е.]] – [[146 пр.н.е.]]). Римската армия се съсредоточила около град Картаген. Римляните обсадили и отрязали Картаген от външния свят както по море, така и по суша. През 146 пр.н.е. след щурм Картаген бил превзет и опожарен.
Резултатът от войните било унищожението на Картаген. Рим също така придобил три нови провинции – Сицилия, Сардиния и Капитолия.
Ред 43:
Хамилкар Барка ръководил картагенците в Испания от 236 г. пр. Хр. до 228 г. пр. Хр. Сменил го зет му Хаздрубал, който бил убит през 221 г. пр. Хр. Тогава армията избрала за свой началник Ханибал – син на Хамилкар.
Ханибал (247 г.пр. Хр. – 183 г.пр. Хр.) е една от най-харизматичните личности в световната история. Той командва картагенските сили срещу Рим във Втората пуническа война (218 г.пр.Хр – 201 г.пр.Хр). В ранна възраст е заведен от баща си в Испания и възпитан в дух на непоколебима омраза към Рим. Целия си живот Ханибал посвещава на борбата срещу врага си. Той израства сред войниците. Започва като пехотинец и постепенно спечелва любовта им. Те го припознават не като син на главнокомандващ, а като един от тях. Бъдещият лидер изучава езиците на множество народности, чиито представители са наемници при баща му. Опознава психологията на наемника и манталитета на всяко племе. Воден от интуицията си Ханибал изгражда в съзнанието си образът на командир, уважаван дори от разнородната наемническа войска. Изучава класическите трудове на елинските военни теоретици и практиката на античните пълководци. Учи литература, философия, право. Още като младеж спечелва симпатиите на различните етноси. За балеарците той е отличен прашкар, за нумидийците – кавалерист, равен на техния предводител Махарбал. Галите шумно се хвалят, че като тях сече с широк келтски меч. Елините с възхищение говорят за неговия чист гръцки, за изключителните му познания по гръцка философия, литература и военно дело. Иберите го считат за син на своята страна. Ханибал се превръща в неделима част от множеството жестоки и смели мъже. Командирските заповеди, суровата служба и близостта с войниците формират характера на юношата и определят по сетнешната му съдба. Армията го избира за главнокомандващ котаго той е на 26-годишна възраст.
Римският сенат не пречел на домогваниятя на Картаген в Испания – смятал, че така Картаген няма да има проблеми с изплащането на контрибуциите. Но Хамилкар и приемниците му се ръководели без съмнение и от мисълта за реванш. Превръщали Испания от икономическа във военна база срещу Рим. Испанските племена били известни със своята войнственост. Постепенно, било чрез военни походи, било по дипломатически път те ставали васали и съюзници на Картаген. Веднага след като поел командването Ханибал започнал да се готви за нахлуване в Италия.
| |||