Акадски език: Разлика между версии

'''Акадският език''' е [[семитски езици|семитски език]], говорен в древността в [[Двуречие]]то от асирийците и вавилонците. Името на езика произлиза от името на град [[Акад]], важен център на месопотамската цивилизация. Той е най-ранно засвидетелстваният семитски език.

 

Акадският език използва [[клинопис]]но писмо, което е взето от по-древния [[шумерски език]]. Видоизмененото клинописно писмо, използвано от акадските писари, използва:

 

Клинописът е сравнително неподходящ за акадския език, най-вече заради липсата на знаци за типичните семитски фонеми като ларингални експлозиви. Освен това клинописът е сричково писмо, изразяващо комбинация от съгласна и гласна, често неподходящо за записване на семитски думи, изградени от 3 съгласни звука без записване на гласни.

Акадският език бива преоткрит към края на 18 век, след като датчанинът Карстен Ниебур публикува откъси от клинописни текстове през 1767 г. Веднага започват безбройни опити за разшифроването им. Най-полезните ключове за разчитането на езика са двуезични текстове, например на акадски и [[староперсийски език]]. Тъй като в тези текстове се споменават доста царски имена, отначало се разчитат няколко знака (изследванията на [[Георг Фридрих Гротефенд]]). Още тогава се разбира, че акадският език е [[семитски езици|семитски]]. През 19 век езикът бива напълно разчетен и изучен.

 

* староакадски — 2500 – 1950 пр. Хр.

* староасирийски - 2000 - 1750 г.пр.н.е.

* късновавилонски - 600 г.пр.н.е. - християнската епоха

 

Граматиката е близка до тази на класическия [[арабски език]].

 

<!-- [[Категория:Двуречие]] -->

[[Категория:Семитски езици]]

[[Категория:Древни езици]]