Хасково: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м °C |
м пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени |
||
Ред 16:
| площ = 95.182
}}
'''
През Хасково минава най-бързият и пряк път, свързващ [[Европа]] с [[Азия]] и [[Близкия изток]]. Недалеч от границите с [[Турция]] и [[Гърция]], Хасково се е превърнал в център на международен, търговски и културен обмен. Наличието на тези показатели превръщат Хасково и региона в привлекателна дестинация за развитието на [[промишленост]], в сферата на [[строителство]] и [[машиностроене]] за [[Хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусовата промишленост]], [[химическа промишленост]], [[винопроизводство]], производството на храни, напитки и [[тютюневи изделия]], шивашка и текстилна индустрия.
Ред 26:
== География ==
=== Местоположение ===
[[
Община Хасково се намира в хълмистите равнини на Югоизточна България и заема най-западната част на Хасковска област. Разположена е стратегически между [[Родопите]] и [[Стара планина]]. Намира се недалеч от границите с Турция и Гърция. През територията на Област Хасково минава най-бързият и пряк път, свързващ Европа с Азия и Близкия изток.
Ред 53:
=== Климат ===
Южното географско положение на Хасково и близостта му до [[Бяло море]], от което го отделят сравнително ниските склонове на [[Източните Родопи]], както и лесното проникване на по-топъл въздух по долината на р. [[Марица]], обуславят преходен [[климат]] между континенталното влияние от север и средиземноморското от юг. Средногодишната температура на Източнородопското предпланинско стъпало е 12,6
=== Релеф ===
Ред 85:
Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm | заглавие = „Cities of Bulgaria“| достъп_дата = 17 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref></small>
* [[Преброяване на населението в Княжество България (1887)|1887]] – 14 191 души
* [[Преброяване на населението в Царство България (1910)|1910]] – 15 067 души
{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване
Ред 126:
=== Религии ===
[[
Хасково е град на етническата и религиозна толерантност. Най-разпространената религия е [[православие|православното християнство]], тя се изповядва от около 78% от населението на града. [[Ислям]] изповядват около 12%, а 10% от населението изповядва други религии.
Ред 135:
* '''Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“''' е построена през 1861 г. от гърчеещи се българи. Тя е втората по ред в града и е известна като гръцката църква или църквата на богатите. Представлява трикорабна [[базилика]] с голяма, сравнително ниска полукръгла [[абсида]] и широк П-образен [[нартекс]].
* '''Църквата „Свети Димитър“''' – на 14 юли 1896 г. се полагат основите ѝ. Строежът продължава две години и през есента на 1898, на [[Кръстовден]] (14 септември), храмът е осветен от Пловдивския митрополит Натанаил. Храмът „Свети Димитър“ е граден с ломен камък и вар.
* '''Църквата "Свети Георги"''' в кв. Овчарски (на ул. "Драгоман").
* '''Арменската църква „Сурп Степаннос“.''' В първите десетилетия на 20 век хасковската арменска общност постепенно се развива и укрепва. Главната им цел сега е да си създадат Богослужебно място. На едно събиране се взема решение двете стаи, намиращи се в дворно място, закупено от общността, да бъдат преустроени в [[параклис]].
* '''Параклисът „Света Петка Българска“''' е разположен в южната част на парка в кв. Македонски, източно по ул. Днепър в град Хасково.
Ред 197:
=== Международни отношения ===
[[
Хасково е побратимен град или в сътрудничество с:<ref>[http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls Списък на побратимени градове]</ref><ref>[http://www.hs.government.bg/hs/foreign.html Международно сътрудничество]</ref><ref>[http://www.haskovo.bg/images/upload/documents/plan_2007_2013/application_1.xls Хасково план 2007 – 2013]</ref>
Ред 212:
== Икономика и инфраструктура ==
[[
=== Икономическа характеристика ===
Ред 284:
=== Образцово народно читалище „Заря 1858“ ===
{{основна|Образцово народно читалище „Заря 1858“ - Хасково}}
[[
Образцовото народно читалище „Заря 1858“ в Хасково е създадено преди [[Освобождението]] – през [[1858]] г. от [[Христодул Шишманов|Христодул Вълчев Шишманов]], [[Иванчо Минчев]], [[Христо Златаров]] (баща на [[Асен Златаров]]) и други будни граждани.
Ред 301:
* Народно читалище „Иван Вазов - 1978“
* Народно читалище „Кадрие Лятифова - 2000“
* Народно читалище „Тракия - 2008“
* Народно читалище „Република - 1971“
* Народно читалище „Петко Рачов Славейков - 1978“
Ред 327:
=== Музеи ===
==== Регионален исторически музей – Хасково (РИМ – Хасково) ====
Историческият музей Хасково е един от най-богатите и активни музеи в България. Първият музей в града е основан още през 1927 при читалище „Заря“, като през 1935 събраните в него материали се предават на местното Археологическо дружество. През 1952 г. е създаден държавен музей. В обхвата на неговата дейност се включва не само събиране на отделни материали, но и регистрация и опазване на недвижими паметници на културата в региона. Фондовете на музея бързо нарастват и сега той притежава над 120 000 [[
Уникални колекции от праисторически, антични и средновековни материали от [[керамика]], [[камък]], [[желязо]] и [[стъкло]] оформят част от богатия фонд на музея. Сред най-интересните експонати са две от рядко срещаните в България чаши „Троянски тип“, датирани от [[1 век пр. Хр.|I век пр. Хр.]], едната от които е и символ на музея. Тук може да бъде видяна и изключително ценна колекция от антични и средновековни монети, наброяващи повече от 22 000 броя.
През 2016 г. Регионалният исторически музей<ref>http://fix.haskovomuseum.com/</ref> в Хасково открива обновената археологическа експозиция. Тя е разположена в нова модерна зала на два етажа и съхранява материални свидетелства за историята на региона от [[Новокаменна епоха|новокаменната епоха]] (VII-V хил. пр. Хр.) до периода на късното [[Средновековие]].
Ред 371:
{{основна|Александровска гробница}}
На 17 декември 2000 г., в могилата „Рошавата чука“ край [[Александрово (Област Хасково)|Александрово]], екип от археолози, ръководен от д-р [[Георги Китов]], открива уникална тракийска гробница от [[4 век пр.н.е.|4 век пр. Хр.]] с изключителни високо-художествени [[стенопис]]и.
Постройката, играла ролята на [[храм]] и [[мавзолей]], е един от най-забележителните паметници на тракийската култура. Предназначението ѝ е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име е неизвестно. Със своите архитектура и стенописи тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи и се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити досега. Уникална обаче я правят нейните стенописи. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса.
Ред 385:
==== Парк „Ямача“ ====
[[
Парк „Ямача“ е създаден в периода 1958 – 1970 г. Определените за парк 500 дка се намират в южната част на Хасково, на едно от първите възвишения на Източните Родопи. В началото на парка се намира монументът „Света Богородица“ и параклисът към него. Във вътрешността на парка има и втори параклис – „Св. Възнесение“. Непосредствено до монумента се издига новопостроената камбанария, висока 29 м. Тя има площадки на три последователни нива за посещения.
| |||