Хелиоцентрична система: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел1 с references
м пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени
Ред 1:
[[КартинкаФайл:Heliocentric.jpg|мини|250px|Художествено представяне на хелиоцентричния модел]]
 
'''Хелиоцентризмът''' е теория за строежа на [[Вселена]]та, според която [[Слънцето]] се намира в центъра на Вселената, а [[Земя]]та и другите планети обикалят около него. Идва от гръцкото "Хелиос" - Слънце и "Кентрон" - център. <!-- Ще съм благодарен на всеки, който го напише на гръцки. PetaRZ -->. Съвременното разбиране за хелиоцентризма започва от [[Николай Коперник]], който излага първоначален негов вариант в книгата си ''[[За въртенето на небесните сфери]]'' (''De Revolutionibus Orbium Coelestium''). Древногръцкият астроном [[Аристарх Самоски]], изглежда, първи в историята, е изказал хипотезата, че Слънцето е в центъра на системата.
 
В първоначалната теория, предложена от Коперник, [[Слънцето]] се намира в центъра на Вселената, а [[Земя]]та и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. (В тази епоха е било още твърде смело да се твърди, че съществуват и други слънца. Защитавайки тезата, че другите звезди всъщност са далечни слънца, [[Италия|италианецът]] [[Джордано Бруно]] е изгорен на клада.) Този модел е усъвършенстван от [[Йохан Кеплер]], който открива, че планетите всъщност обикалят по [[елипса|елипси]], а Слънцето се намира в един от двата &#768;ѝи фокуса. [[Исак Нютон]] извежда дотогава чисто емпиричните закони на Кеплер като следствие от неговия [[Гравитация|Закон за всемирното привличане]].
 
С развитието на космологията се разбира, че освен други звезди съществуват и други галактики, а не само [[Млечният път]]. Съвременният [[космологичен принцип]] гласи, че [[Вселена]]та е еднородна и изотропна, т.е. тя няма център, и изглежда по един и същ начин за всеки наблюдател.
Ред 9:
=== Хронология на установяването на хелиоцентричната теория ===
 
==== Науката преди Коперник ====
* [[Аристарх Самоски]] изглежда е първият, който предлага хелиоцентрична теория.
* Геоцентризмът господства в западната наука от [[12 век|12]] до [[15 век]].
* [[Парменид]], [[Платон]] и [[Аристотел]] са предполагали, че Земята е [[сфера|сферична]].
* [[Ератостен]] изчислява с голяма точност радиуса на [[Земя]]та.
* [[Птолемей]], древногръцки географ и астроном, предлага геоцентричната система. Съставената от него книга „[[Алмагест]]“, която обобщава в голяма степен знанието за епохата, влияе дълго на арабската, а по-късно и на западната наука, включително на Коперник.
* [[Марко Поло]] и неговото произведение "Пътешествията на Марко Поло"(Il Milione)
* Великите географски открития на [[Вашку да Гама]], [[Христофор Колумб]] и [[Магелан]] и откриването на нови земи в [[Азия]] и [[Близкия изток]], които имат огромно значение за [[Европа]], се осъзнава във всички слоеве на населението, че Земята е кръгла.
 
==== Установяването на хелиоцентричната теория ====
* Първият учен, който предполага, че Слънцето е в центъра на системата, а не Земята, е, изглежда [[Аристарх Самоски]], през IV век пр. Хр.<ref name="Encre">Fabienne Casoli and Thérèse Encrenaz, [http://www.springerlink.com/content/t6636254715k6665/?p=830a399e765a4065bfed304f95186fb9&pi=2 The New Worlds - What do we learn from our own solar system?], Spinger New York, 2007, ISBN978-0-387-44906-7 (Print) 978-0-387-44907-4 (Online) </ref>
* В началото на [[XV век]], [[Николай Кузански]] предлага теория, близка до хелиоцентризма. <ref name="Encre"/>
* [[1515]] [[Николай Коперник]]: пише краткото съчинение, посветено на папата "De Hypothesibus Motuum Coelestium a se Contitutis Commentariolus". Коперник твърди, че Земята описва определена траектория около Слънцето. Всички привидни движения, които наблюдаваме по небосвода, са вследствие на движението на Земята, а не на небесната сфера.
* [[1530]]-[[1543]]: Николай Коперник пише втори трактат [[De Revolutionibus Orbium Coelestium]] (За въртенето на небесните сфери), публикуван в Нюрнберг от лутерански издател на [[24 май]] [[1543]], малко преди смъртта му.
* [[1618]]: [[Йохан Кеплер]] формулира третия [[Закони на Кеплер|закон на Кеплер]] за движението на планетите.
* [[1600]]: [[Джордано Бруно]] е осъден от Инквизицията да гори на клада за своите теологически възгледи, които се приемат за ерес, както и за неговите неколкократни нападки срещу църковния догматизъм. Всъщност той е осъден, защото се основава на възгледите на Коперник при развитие на философската си система за безкрайната Вселена, населена с идентични светове.
* [[1640]]: Избухването на [[свръхнова]]та [[SN 1604]] хвърля в смут умовете на хората относно представите за „сферата на неподвижните звезди“.
* [[1624]]: [[Галилей]] е приет на аудиенция от папа [[Урбан VIII]], който го съветва да продължи своя писмен анализ и сравняване на значителните астрономични системи. Коперниковият модел би могъл да се има предвид според него, но само от гледната точка на математиката.
* [[1632]]: Галилей публикува ''„Dialogo sopra i due massimi sistemi del mondo“'', (''„Диалог за двете значителни системи на мирозданието“'') - съчинение, в което беседват трима философи. Единият от тях - аристотелианецът Симплицио, е осмян.
* [[1632]]: Започва процесът срещу Галилей.
* [[22 юни]] [[1633]]: Галилей е осъден от Инквизицията за съчинението "Dialogo sopra i due massimi sistemi del mondo".
* [[1634]] [[Декарт]] получава от приятеля си Бекмън произведението на Галилей "Диалог за двете значителни системи на мирозданието". Декарт спира да пише своето произведение: [[Трактат за Вселената и светлината]], и насочва научните си интереси към философията.
* [[1687]]: Нютон формулира класическата теория на гравитацията.
* [[1690]]: [[Джон Лок]] публикува есе за човешкото разбиране. В по-ново време това е първият философски трактат за познанието и човешката мисъл.
* [[1741]]: След оптичното доказателството за траекторията на Земята папа [[Бенедикт XIV]] позволява отпечатването на произведенията на Галилей.
* [[1757]]: Папа Бенедикт XIV премахва забраната за произведения, отнасящи се до хелиоцентризма.
* [[1781]]: [[Имануел Кант]] публикува "Критика на чистия разум" - произведение, в което преразглежда основите на [[метафизика]]та.
 
== Бележки ==