Разлика между версии на „Цицерон“

м
пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени
(махам твърдения без източник)
м (пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени)
 
== Политически виждания ==
В творчеството на Цицерон от гледна точка на политологичната проблематика се открояват три теоретични трактата, написани през периода от 55 до 51 г.пр. Хр.: „За оратора“ („De oratore“), „За държавата“ („De republica“) и „За законите“ („De legibus“). И трите трактата са написани по маниера на диалозите на Платон и Аристотел. Трактатът „За оратора“, посветен на теорията на красноречието, е завършен през есента на 55 година пр. Хр. (Цицерон съобщава това в едно от писмата си до Атик). Трактатът „За държавата“ е започнат през 54 година пр. Хр., малко преди заминаването на Цицерон за Киликия. След него се появява трактатът „За законите“. И в този случай Цицерон използва метода на Платон, който допълва своята „Държава“ (диалог на идеалната държава) е написан от по-практични позиции труд – „Законите“.
 
Може би най-известният диалог на Цицерон е „За държавата“, станал широко известен още на съвременниците му. Един от тях – Марк Целий Руф, пише на Цицерон в Киликия през 51 пр.н.е.: „Твоите книги за държавата се ценят високо от всички“.
=== Заговора на Катилина ===
През 63 г. пр.н.е. Цицерон е избран за [[Консул (Древен Рим)|консул]]. За неговото избиране помага факта, че неговият съперник, [[Катилина]], открито говори за [[революция|революционни промени]], в случай че бъде избран за консул. Това силно обезпокоило римляните и те отдават предпочитанията си на кандидатурата на Цицерон.
[[КартинкаФайл:Maccari-Cicero.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Цицерон произнася [[речи против Катилина|реч срещу Катилина]]]]
 
След поражението на изборите, Катилина започва заговор с цел получаване на властта. Този заговор е разкрит от Цицерон. Четирите [[речи против Катилина|сенатски речи на Цицерон срещу Катилина]], считащи се за образец на [[оратор]]ското изкуство ([[реторика]]), принуждават Катилина да избяга в [[Етрурия]]. В последващите заседания на [[Сенат]]а, който Цицерон ръководи, е решено да бъдат арестувани и убити без съд тези заговорници, които са останали в Рим, тъй като представляват заплаха за държавата и обичайните при такива случаи мерки – домашен арест или изгнание – няма да са достатъчно ефективни. [[Юлий Цезар]], който присъства на заседанието, се изказва против смъртното наказание и само [[Марк Порций Катон Младши]] в своята реч, не толкова говорещ за вината на заговорниците, а прехвърляйки подозренията за участие в заговора на самия Цезар, успява да убеди сенаторите в необходимостта от [[смъртна присъда]].
 
== Издания ==
[[FileФайл:Marci Tullii Ciceronis Opera Omnia.tif|thumbмини|''Opera omnia'', 1566]]
* Марк Тулий Цицерон. Избрани писма. С., НК, 1983 (Библиотека за антична литература „Хермес“).
* Марк Тулий Цицерон. Избрани речи. С., Наука и изкуство, 1983 (Велики оратори).