Кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -ти век ---> век ; козметични промени |
м →Първи кръстоносен поход (1095 – 1099): replaced: Отевил → Отвил редактирано с AWB |
||
Ред 51:
Папа Урбан II (1088 – 1099) е този, който на практика дава живот на кръстоносната идея. В предпоследния ден на [[Клермонски събор|Клермонския събор]] във [[Франция]], на 27 ноември 1095 г., четвъртък, папата отправя призива ''„Dieu lo volti“'' („Бог го желае!)<ref>Според различните източници и лингвистични транскрипции – ''Deus Vult, Deus lo Vult, Deus le volt, God wills it''. Трудно е да не направим паралел между това изказване и сакралното посредничество между [[Шаман|жрец]] и [[божество]] в езическите култури...</ref>, като има предвид организиране на т.нар. ''кръстоносен поход'' за завладяване на [[Йерусалим]] обратно за християнството“.<ref>''„Подемете това пътуване в името на нетленната слава на Царството небесно!“'' – Урбан II, римски папа</ref>
[[Файл: PetrPoustevník.jpg|мини|300px|Пиер Пустинника проповядва кръстоносните походи до хората, ''гравюра, авт.: [[Гюстав Доре]]'']]
Проповедта на Урбан II подтиква първо неорганизирана маса от обикновени хора, поведени от проповедника [[Пиер Отшелника|Пиер Пустинника]]. Тази група оформя така наречения [[Народен кръстоносен поход]], подобен на по-късния [[Детски кръстоносен поход]]. Неорганизирани и безперспективни, те се отправят на изток, грабейки по пътя си из [[Европа]]. При пристигането им във Византия през 1096 г. ромейският [[василевс]] бърза да ги пропусне в [[Азия]]. Непредпазливо навлизат на турска територия и там биват окончателно разбити ([[Битка при Херсек]]). Оцелелите, начело с Пиер Пустинника, изчакват пред стените на Константинопол много по-добре организирания [[Първи кръстоносен поход|Поход на принцовете]], пристигнал там през 1097 г. Той се състои от добре въоръжени групи на феодалното войнство на [[барон]]ите, събрани най-вече от [[Франция]], [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и норманското [[Кралство Сицилия]]. Походът на бароните се води от аристократите с княжеско достойнство [[Годфрид дьо Буйон|Годфрид Лотарингски]], [[Раймонд дьо Сен-Жил, граф на Тулуза|Раймонд Тулузки]], [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Тарентски]] и [[Танкред Галилейски|Танкред де
От Византия се отправят към [[Сирия]] и [[Палестина]], прекосявайки селджукската територия на Мала Азия и постигайки серия [[Битка при Дорилеон|изненадващи победи]]. Завладян е град [[Антиохия]] – след 7-месечна обсада, но не е отстъпен на Византийската империя, а Боемунд създава за себе си [[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]]. През юни 1099 г. пристигат пред стените на Йерусалим, който превземат с щурм на [[15 юли]] [[1099]] г.
| |||