Разлика между версии на „Дардански договор“

м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м
м (] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени)
След началото на войната с [[Римска република|Рим]] през [[89 г. пр.н.е.]] цар Митридад постига бързи и внушителни успехи като успява да постави под властта си цяла Западна [[Мала Азия]] и дори да пренесе военните действия в европейските владения на римляните като окупира важни гръцки острови като [[Делос]] и привлече за съюзници градове като [[Атина]].<ref name=Venning>Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 202</ref><ref name=Cambridge>„The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 151</ref> Въпреки това умелата съпротива на малобройните римски части в провинция [[Македония (римска провинция)|Македония]] под началството на [[Брутий Сура]] временно попречва на напредването на понтийците, а пристигането на консула [[Луций Корнелий Сула]] с пет [[легион]]а в [[Гърция]] през [[87 г. пр.н.е.]] се оказва решаващо за изхода на войната.
 
Сула действа целеустроумено и подлага [[Атина]] на обсада като я превзема с щурм през март [[86 г. пр.н.е.]], след което разбива главните понтийски армии първо в [[Битка при Херонея (86 пр.н.е.)|битка при Херонея]], а по-късно и в [[Битка при Орхомен|битка при Орхомен]]. Тези тежки поражения правят положението на Митридат и силите му в Европа неудържимо, но самият победител също изпада в сложно положение тъй като, докато Сула се бие в Гърция в Рим властта е овладяна от неговите врагове предвождани от [[Гай Марий]]. Докато Сула се намира в Беотия той приема да се срещне с победения от него понтийски генерал [[Архелай (генерал)|Архелай]], който започва предварителни преговори за мир, вероятно с благословията на цар Митридат.<ref name=Cambridge1>„The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 158</ref> Двамата изработват изчерпателни условия за мир, които са препратени за одобрение от Митридат, някои от които той не е склонен да приеме.
 
Скоро преди тези решителни времена на сцената се появавя и трети актьор, който оказва съществено влияние върху хода на събитията. Това е армията на [[Луций Валерий Флак (консул 86 пр.н.е.)|Луций Валерий Флак]], която е изпратена от [[Сенат]]а, за да поеме борбата с Митридат от Сула. Неиният командир Флак става жертва на бунт организиран от неговия подчинен [[Гай Флавий Фимбрия (легат)|Гай Флавий Фимбрия]], който узурпира командването. Макар да губи подкрепата на Сената той е твърдо решен да се покрие със слава като победи Митридат и бързо навлиза във Витиния, където подлага не опустошение множество градове и побеждава изпратени срещу него понтийски сили.<ref name=Cambridge2>„The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 160</ref> Самият Митридат е принуден да избяга от [[Пергам]] преследван по петите от Фимбрия до пристанището [[Питане]], където е обсаден. Царят успява да се изплъзне с лодка и с позволението на морския командир [[Лукул]], който също пристига с флот при града и като привърженик на Сула предпочита да отхвърли предложението на Фимбрия за съвместни действия.<ref name=Mayor> Adrienne Mayor, „The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Rome's Deadliest Enemy“, Princeton University Press, 2011. стр. 225</ref>
 
Намирайки се между чука и наковалнята Митридат предпочита да приеме мира предложен от Сула, който вече разполага и с флот способен да пренесе войските му в [[Азия (римска провинция)|Азия]].
== Сключване и условия на договора ==
[[Файл:Sulla Glyptothek Munich 309.jpg|мини|200px|Предполагаем скулптурен портрет на Сула.]]
Срещата между Луций Корнелий Сула и царя на [[Понтийско царство|Понт]] се състои през есента на [[85 г. пр.н.е.]] до град [[Дардан (град)|Дардан]] в областта [[Троада (Мала Азия)|Троада]] и е описана от историците [[Апиан]] и [[Плутарх]].<ref name=Mayor> Adrienne Mayor, „The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Rome's Deadliest Enemy“, Princeton University Press, 2011. стр. 225</ref> Митридат желае да направи силно впечатление и пристига с двеста кораби и придружен от 20 000 пехотинци и 6 0006000 кавалеристи. Сула от своя страна се представя с по-скромна група от придружители състояща се от 1000 [[легионер]]и и 200 кавалеристи. Пръв проговаря Митридат, който се оплаква от държанието на римляните преди войната, като стоварва вината за конфликта върху римските генерали и управители. Сула му отговаря със своя реч, в която подчертава пролятата от царя невинна кръв и катастрофата на митридатовата авантюра в Гърция довела до 160 000 жертви за понтийците.<ref name=Cambridge3>„The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 161</ref> Митридат прекъсва римлянина като обявява, че приема условията за мир договорени по-рано между Сула и [[Архелай (генерал)|Архелай]].<ref name=Mayor1> Adrienne Mayor, „The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Rome's Deadliest Enemy“, Princeton University Press, 2011. стр. 226</ref> Преговорите завършват и договорът е сключен пред събралото се множество съобразно традицията с прегръдка между двамата и целувка по бузите.<ref name=Mayor1> Adrienne Mayor, „The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Rome's Deadliest Enemy“, Princeton University Press, 2011. стр. 226</ref>
Приетите от Митридат VI условия на мирния договор включват:
 
* Завръщане към териториалното статукво от преди [[89 г. пр.н.е.]] и оттегляне на понтийците от римската провинция [[Азия (римска провинция)|Азия]], от спорната част на [[Пафлагония]], [[Витиния]] и [[Кападокия]].
* Възстановяване на [[Никомед IV Филопатор]] на трона на Витиния, а [[Ариобарзан I (Кападокия)|Ариобарзан I]] на трона на Кападокия, задача с която е натоварен легата Курион след като се справи с Фимбрия.
* Царят трябва да предаде 70 напълно оборудвани бойни кораби и 500 стрелци с лък.
* Военнопленниците се освобождават, а дезертьорите и избягалите роби се предават за наказание.
* Митридат трябва да плати 2000 [[талант]]а обезщетение.
== Източници ==
<references/>
 
== Вижте също ==
 
[[Категория:Митридатови войни]]