Уикипедия

Дебър: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 25:
 
== География ==
Градът се намира в [[Дебърско поле|Дебърското поле]], на брега на изкуственото [[Дебърско езеро]], между реките [[Черни Дрин]] (Църн Дрим) и притока ѝѝ [[Радика]] близо до границата с [[Албания]]. Градът е обкръжен от планините [[Дешат]], [[Стогово]] и [[Ябланица (планина)|Ябланица]]. Надморска височина: 625 метра.
 
Дебър се слави и с изобилните си минерални богатства. До село Райчица има гипс. На други места се срещат мрамор и желязна руда. На пет километра от града, до село [[Банище (община Дебър)|Банище]], са прочутите [[Дебърски бани]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/02/zapadna-makedonija.html К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 32-33.]</ref>
Ред 37:
 
=== В Османската империя ===
[[FileФайл:Ucenici od albansko uciliste, Debar.jpg|мини|250п|Студенти от албанското училище в Дебър, 1909 г.]]
[[Феликс Петанчич]] нарича през 1502 година града Дибри (Dibri). В началото на XIX век има размирици срещу [[султан]]а. По това време [[град]]ът има 4200 жители и 64 [[дюкян]]а. В края на века населението възлиза на 15&nbsp;500 жители.
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дебър е посочен като град с 4 6004600 домакинства, като жителите му са 7 0607060 албанци и 3 8003800 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 170-171.</ref>
 
[[КартинкаФайл:JosephBulgarianExarchDebarCelebration.jpg|мини|ляво|240п|Юбилей на Негово Блаженство българския екзарх [[Йосиф I (екзарх)|Йосиф I.]], Дебър, 1902]]
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Дебър има 15 500 жители, от които 4 5004500 [[българи]] [[християнство|християни]], 10 500 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]] и 500 [[цигани]].<ref>{{МЕС|259|Дебърска Каза (Горни Дебъръ)}}</ref>
 
Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Дебър има 70 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Към 1905 година цялото християнско население на Дебър е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в града има 3 1203120 българи екзархисти и функционират едно прогимназиално и три основни български училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 152-153.</ref> В началото на 1909 година е избран български епархийски съвет в състав иконом [[Търпе Симоновски]] (председател), поп Спас Поптасев, поп Атанас, Тодор Т. Бояджиев (търговец), Толе Чочков (шивач), Стрезо Наумов (шивач), Нестор Трайов (шивач), Теофил Алексов (шивач), Аврам Петков (бивш кмет) и Аврам Серафимов (кмет на [[Галичник]]).<ref>Дебърски глас, година 1, брой 9, 31 май 1909, стр. 4.</ref> Енорийски свещеник е отец Търпе Тошев.<ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 427.</ref>
 
През 1910 година официалната турска власт дава разрешение за строителство на училище за българските деца в българския квартал Варош.<ref>[http://www.devletarsivleri.gov.tr/source.cms.docs/devletarsivleri.gov.tr.ce/docs/balkanlarda_osmanli.pdf „Exhibition of Ottoman civilization in the Balkans“, стр.36]</ref> В 1910 година по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]] всички мъже българи са събрани в църковния двор в махалата Вароша и кметът Блаже Стоянов е изтезаван публично.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.</ref>
Ред 52:
Според статистика на вестник „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ в 1911 година в Дебър има 420 български екзархийски къщи, 6 български патриаршистки, от които 1 от 1910, а другите 5 – отдавна, и 3000 арнаутски къщи. Сърбоманите имат училище с 1 учителка и 6 ученици.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref>
 
[[FileФайл:Bulgarian School in Debar 1911.jpg|мини|250п|Българското училище в Дебър, завършено в 1911 г.]]
През ХІХ и началото на ХХ в. основният поминък за жителите на Дебър е било занаятчийството. В града са се произвеждали различни по вид огнестрелни оръжия, като особено са се славили със своето майсторство албанците. От останалите занаяти преимуществено са били застъпени терзийството, куюмджийството, казанджийството. Дебрани са се славили като добри майстори-строители, резбари и иконописци. От земеделието най-значим дял заема производството на тютюн, а в по-слаба степен-лозарството и овощарството<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/02/zapadna-makedonija.html К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 32.]</ref>.
 
Ред 60:
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година градът остава в Сърбия, срещу което населението възстава в [[Охридско-Дебърско въстание|Охридско-Дебърското въстание]]. Населението на Дебър драстично намалява след [[Първа световна война|Първата световна война]].
 
[[FileФайл:Skenderbeg-Debar-monument.jpg|мини|250п|Паметник на [[Скендербег]] в Дебър]]
Според преброяването от 2002 година Дебър има 14 561 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
 
Ред 68:
|-
| [[македонци]]
| 1 0541054 (7,24%)
|-
| [[албанци]]
Ред 74:
|-
| [[турци]]
| 1 4151415
|-
| [[роми]]
| 1 0791079
|-
| [[власи]]
Ред 99:
 
== Дебрани ==
[[FileФайл:IMARO cheti in Debar 1908.jpg|мини|250п|Посрещането на дебърските чети на ВМРО в града по време на Младотурската революция.]]
{{основна|Дебрани}}
В 19 и началото на XX век Дебър е със смесено българо-албанско население, последното голямо българско селище в западна посока. След големите миграционни вълни на изток, 75% от населението на града са албанци. Един от най-известните българи дебрани е професор доктор [[Живко Ошавков]], основателят на социологическата наука в България. Друг известен дебранин е [[Наум Бояджиев]], деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Сред албанците дебрани се открояват имената на [[Саид Найдени]] – водеща фигура на албанското Възраждане в XIX век, [[Фикри Дине]], министър-председател на албанското колаборационистко правителство през Втората световна война, и [[Екрем Баша]], популярен съвременен косовски писател.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дебър“.