Долни Вадин: Разлика между версии

Непосредствено под селото на Дунавския бряг са развалините на римския кастел Валериана. Ето как описва тези развалини граф Луиджи Марсили, когато минал оттук в края на XVII в.: “Тук до реката могат да се видят значителни останки от зидария, от която най-големият къс е навлязъл няколко стъпки във водата и има вид на паваж, направен от огромни дялани камъни. Остатъкът от зидарията е от тухли …” ('''Д. П. Димитров.''' Археологическите изследвания на граф Луиджи Марсили из българските земи в края на XVII в. – Годишник на Софийския университет, Историко-Философски факултет, т. 43, С., 1946, с. 21). Всъщност това което описва граф Марсили е северната стена на кастела. Тя е подмита в основата си от водите на Дунав и изцяло е паднала в реката. И сега си е там. В развалините на този кастел са намерени много предмети от римско време. От тях са публикувани една бронзова статуйка на богинята Венера, част от мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бога Митра, друга една плоча, на която е представена борба между бик и куче и др. ('''И. Велков.''' Известия на Археологическия институт, т. XIV, 1943, с. 273).

Открити са и две големи съкровища от римски сребърни републикански монети, сечени през II и I в.пр. Хр. ('''Т. Герасимов.''' Известия на Археологическия институт, т. XVII, 1950, с. 320 и Известия на Археологическия институт, т. XXII, 1959, с. 357). Тези две монетни съкровища показват, че преди римското господство в района на днешното село Долни Вадин е имало тракийско селище с богати хора. При някаква голяма опасност те са поверили своето сребро на земята. Тогава банки не е имало. Каква може да бъде тази голяма опасност, освен походът на римския пълководец Марк Лициний Крас в 28 г.пр. Хр. срещу племената бастарни. Притежателите на тези монетни съкровища са били отвлечени в плен или убити.

 

Село Долни Вадин, което до 1900 г., се нарича Стар Вадин или само Вадин, се среща в османски регистри от 1617 и 1632 г. под името Остовадин ('''РСт,''' 1, с. 400). Това означава, че селото със сигурност е заварено от османските поробители в края на XIV в. с днешното си име. Крайдунавските села са имали много превратна съдба по време на владичеството. Често са били обезлюдявани до човек. Оцелелите се спасявали във Влашко, но когато преметнела опасността пак се завръщали. Да вземем само едно сведение, това на Хаджи Калфа, който е минал от тук през средата на XVII в. В своя пътепис той сочи, че Оряховският край представлява същинска пустиня ('''Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа.''' – Румелия и Босна. – Сп. Архив за поселищни проучвания, кн. 2, 1938, с. 92). Всъщност самото селищно име Вадин е доста старинно и сочи датата на своето образуване преди XIV в. Името Вадин произхожда от изчезналото вече от обращение лично име на човек Вадин. То е образувано от ''Вадо'' и ''–ин'', подобно на Ваклин, Вълкашин и др. Личното име Вадо пък е съкращение от изчезналото вече име ''Вадомир'' или ''Вадимир'', което означава “да бъде прочут обвинител, да укорява и съди” ('''Й. Заимов.''' Български именник. С., 1988, с. 42).