Уикипедия

Джеймс Кук: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Починали от туберкулоза, ползвайки HotCat
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 37:
 
== Околосветски експедиции (1768 – 1779) ==
[[FileФайл:Cook Three Voyages 59.png|thumbмини|600px|Първа (червен цвят), втора (зелен) и трета (син) експедиции на Дж. Кук]]
 
=== Първа околосветска експедиция (1768 – 1771) ===
През 1768 година Британското адмиралтейство пристъпва към организация на южна тихоокеанска експедиция, като поводът за нея става наблюдението на преминаването на планетата Венера пред диска на Слънцето на 3 юни 1769 година. През май 1768 г. от околосветско плаване се завръща [[Самюъл Уолис]], който препоръчва наблюдението да се проведе на остров [[Таити]]. Наблюдението на Венера е само повод, а истинските причини за организирането на експедицията са откриването на т.н. „Южен континент“ и присъединяването на нови територии към [[Британската империя]]. След Седемгодишната война Англия господства над атлантическите пътища и заема здрави позиции в [[Индийския океан]]. [[Франция]] обаче не се счита за окончателно победена по моретата. Остава Тихия океан, където през 1767 е изпратена френска експедиция под ръководството на [[Луи Антоан дьо Бугенвил]] и английското правителство е особено разтревожено от този факт. В същия район започват да проявяват активност и [[испанците]], съюзници на [[Французи|французитефранцузи]]те. Британското адмиралтейство се стреми да възпрепятства завоюването на нови земи от други морски държави и се опитва да създаде по тихоокеанските пътища английски опорни пунктове, които да способстват за установяване на британски контрол и над този океан. Несъмнено, известна роля играе и надеждата за откриване на населен Южен континент или други обитаеми земи в умерената и тропическата зона на Тихия океан. Там се надяват да намерят [[злато]], [[Суровина|суровини]] и продукти, с които да се търгува в Англия или в нейните [[Колония|колонии]].
 
След известно колебание от страна на Адмиралтейството кандидатурата на Джеймс Кук се приема без условия и той е назначен за капитан на тримачтовия кораб „Индевър“ (375 т.). Екипажът първоначално се състои от 98 човека, в т.ч. 13 войници. В експедицията се включват двама художника и учени: [[Чарлз Грийн]], астроном; [[Джоузеф Банкс]], млад, много богат човек, впоследствие основател на Британското африканско дружество и председател на Кралското географско дружество; шведския натуралист [[Даниел Соландер|Даниел Карл Соландер]], библиотекар на [[Британски музей|Британския музей]]. „Индевър“ е снабден с продоволствия за година и половина и въоръжен с 22 оръдия.
Ред 49:
На 3 юни 1769 година при изключително благоприятни условия Чарлз Грийн провежда астрономически наблюдения на фазите на преминаването на Венера пред Слънцето. От 26 юни до 1 юли Кук заедно с Банкс с лодка обикалят и картират бреговете на целия остров Таити. На 9 юли Кук напуска Таити, като взема със себе си таитянина Тупия, който му оказва неоценими услуги по време на плаването му в [[Океания]]. От 16 юли до 6 август вторично открива в Дружествените о-ви островите [[Хуахине]], [[Раиатеа]], [[Тахаа]], [[Бора Бора]] и [[Маупити]]. На 13 август в о-вите [[Тубуай]] Кук открива остров [[Руруту]] ({{coord|22|27|S|151|20|W|}}, 32,75 км<sup>2</sup>).
 
Кук търси първоначално Южния континент на юг от Таити до 40° 22` ю.ш. и ненамирайки и признак на суша на 2 септември завива на запад и преминава над 2 5002500 км, преди на 8 октомври 1769 да достигне до земя на 38° 15 ю.ш. и 178° и.д. – източното крайбрежие на [[Северен остров (Нова Зеландия)|Северния остров]] на [[Нова Зеландия]].
 
От 8 октомври 1769 до 31 март 1770 година Кук изследва бреговете на Нова Зеландия и доказва, че тя е съставена от два острова. На 11 октомври 1769 година открива залива [[Поверти]] на източния бряг на Северния остров, на 38º 45` ю.ш., а на 39º 10` ю.ш. – полуостров [[Махия]], на 12 октомври, на 39º 15` ю.ш. – залива [[Хокс]]. На 16 октомври достига до нос [[Тернагейн]] (40º 30` ю.ш.) и тръгва обратно. От 16 октомври 1769 до средата на януари 1770 година капитан Кук изследва бреговете на Северния остров, като от 17 до 30 октомври изследва североизточното крайбрежие, а от 30 октомври до 30 декември – северното крайбрежие. На 4 ноември на {{coord|36|38|S|175|50|E|}} открива островите [[Меркюри (острови)|Меркюри]] и залива [[Меркюри (залив)|Меркюри]] на югозапад от тях, а на 15 ноември официално обявява присъединяването на тази страна към британските владения. На 19 ноември открива дълбоко врязващият се в сушата залив [[Хаураки]] ({{coord|36|40|S|175|05|E|}}) и заграждащите го от към океана острови [[Грейт Бариер]] и [[Литъл Бариер]]. На 19 декември Кук открива нос [[Северен (нос)|Северен]], на 25 декември достига до островите [[Три Кингс]] и започва да предполага, а след като на 30 декември заобикаля нос [[Мария ван Димен]] ({{coord|34|29|S|172|39|E|}}), окончателно установява, че това е откритата от [[Абел Тасман]] през 1643 земя, която Кук нарича Нова Зеландия.
Ред 57:
От 9 февруари до 1 април Кук обикаля [[Южен остров (Нова Зеландия)|Южния остров]] на Нова Зеландия. На 16 и 17 февруари открива полуостров [[Банкс (полуостров)|Банкс]] ({{coord|43|45|S|172|50|E|}}), който приема за остров, а на 6 март, на {{coord|46|46|S|168|30|E|}} – остров [[Раупуке]]. На 14 март открива залива [[Дъски Саунд]] ({{coord|45|45|S|166|30|E|}}) на югозападното крайбрежие на Южния остров с остров [[Резолюшън (остров)|Резолюшън]] в него. За половин година „Индевър“ описва гигантска, около 4500 км, осморка около двата големи острова на Нова Зеландия. По този начин Кук открива земя по-голяма от [[Великобритания]] и неин [[антипод]].
 
[[ImageФайл:Australia discoveries by Europeans before 1813 de.png|thumbмини|300px|Пътищата на изследователите на Австралия: [[Вилем Янсзон]] – 1606 (черно); [[Абел Тасман]] – 1642 и 1644 (кафяво); [[Уилям Дампир]] – 1699 (тъмно синьо); Джеймс Кук – 1770 (виолетово); [[Матю Флиндърс]] – 1798 – 1799 (синьо-червено) и 1801 – 1803 (червено)]]
 
==== Източно крайбрежие на Австралия ====
Ред 73:
 
==== Резултати от плаването ====
Резултатите от първата експедиция на Кук са огромни. В отчета за работата на експедицията влизат наблюденията и изследванията на учените, съпровождащи Кук в неговото плаване, таблици за [[Приливи и отливи|приливите и отливите]] в южната част на Тихия океан, резултати от [[Хидрография|хидрографските]] и [[Топография|топографските]] дейности. Всички това позволява да се уточни картата на [[Океан|океанитеокеан]]ите, значително да се разшири географската представа за тази част на земното кълбо. Кук отхвърля убеждението, затвърдило се след плаването на [[Абел Тасман]], че Нова Зеландия е северният край на Южния континент, и предполага, че този континент е разположен в непосредствена близост да [[южния полюс]] и е покрит с ледове, в което твърдение се оказва напълно прав.
 
Резултатите от първото плаване на Кук предизвикват ожесточени дебати в Британското адмиралтейство и в Кралското географско дружество. Те се успокояват едва тогава, когато крал [[Джордж III]] подписва декрет за подготовка на морска експедиция за търсене на Южния континент и организацията и осъществяването на тази експедиция отново е възложено на Джеймс Кук.
Ред 81:
 
==== Търсене на Южния континент (1772) ====
На 13 юли 1772 корабите напускат [[Плимут]] и на 29 октомври акостират в [[Кейптаун]]. Там Кук научава, че осем месеца по-рано френският мореплавател [[Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек]] на [[Меридиан|меридианамеридиан]]а на остров [[Мавриций]], на 48° 30` ю.ш. е открил някаква земя. На 22 ноември напуска Кейптаун и се отправя на юг.
 
След щателно търсене в 50º [[Южна ширина|ю. ш.]], и след като не намира никакъв признак на земя, Кук се устремява на юг и на 17 януари 1773 в [[Индийския океан]] Кук достига до 67º 15` ю.ш., ставайки първият европеец пресякъл Южната полярна окръжност. Придвижването по на юг е невъзможно поради тежките ледове покрили океана и Кук поема на североизток към Нова Зеландия. На 1 февруари 1773 корабите пресичат меридиана на остров [[Мавриций]] на указаната ширина, но не намират никакви признаци от земята открита от френския мореплавател (в действителност архипелага [[Кергелен]] се намира на 12° на изток от меридиана на Мавриций). На 8 февруари при тихо време и гъста мъгла двата кораба се изгубват. На 26 март, след 117 дни и изминати 13 хил. мили от Кейптаун, без да види и късче земя „Резолюшън“ достига до Нова Зеландия (залива Дъски Саунд), където престоява до 11 май, след което заобикаля от север Южния остров и се насочва към протока Кук, където е уговорената среща с капитан Фюрно.
 
==== Изследвания на Океания (1773) ====
На 7 юни Кук продължава на изток и до 15 юли 1773 изследва „бялото петно“ между 39° и 47° ю.ш. на изток от Нова Зеландия до 133° 30` з.д., като изминава 5 6005600 km без да срещне никаква земя. От там завива на северозапад, преминава покрай остров [[Питкерн]] и в началото на август същата година открива в архипелага [[Туамоту]] атолите [[Тауере]] (12 август, вторично), [[Текокота]] (12 август, {{coord|17|19|S|142|37|W|}}), [[Мотутунга]] (13 август, {{coord|17|06|S|144|22|W|}}) и [[Марутеа Северен]] (13 август, {{coord|17|02|S|143|10|W|}}). На 17 август достига Таити, където престоява две седмици.
 
По пътя към архипелага [[Тонга]] на 22 септември, на {{coord|19|16|S|158|56|W|}} открива атола [[Мануае]] (Харви) в [[острови Кук|Южните Куковите о-ви]]. В архипелага Тонга двата кораба престояват до 7 октомври и след това се отправят отново към Нова Зеландия. На 30 октомври край бреговете на Нова Зеландия двата кораба отново се загубват един друг, но този път окончателно и не се срещат до края на плаването, въпреки че Кук чака Фюрно до 24 ноември на уговореното място за среща.
Ред 110:
 
==== Резултати от второто плаване ====
Второто плаване на Кук става едно от най-важните събития в историята на географските открития и изследвания във втората половина на [[18 век|XVIII век]]. Експедицията в лицето на Кук и съпровождащите го учени извършва огромна работа по уточняването картата на [[Океания]] и островите в южната част на Атлантическия океан, изучаването на [[геологията]], флората, фауната и [[Етнография|етнографиятаетнография]]та на посетените острови. Самият Кук обобщавайки резултатите от своето плаване пише:
 
:''„Аз обиколих сега Южния океан във високите ширини и го пресякох по този начин, че не остана пространство, където би могъл да се намира континент, освен близо до полюса, в места недостъпни за плаване. Два пъти посетих тропическите води на Тихия океан и не само уточних някои предишни открития, но направих и много нови… По този начин аз си давам сметка, че поставените ми задачи съм ги изпълнил напълно; южното полукълбо е достатъчно изследвано и е сложен край на по-нататъшните търсения на Южния континент, който в протежение на две столетия нееднократно е привличал вниманието на морските държави и все още привлича вниманието на географите. Аз няма да отричам, че близо до полюса може да се намира континент или земя със значителни размери. Напротив, аз държа на мнението си, че такава земя там има и вероятно ние сме видели част от нея. Ужасните студове, множеството айсберги и обширното пространство плаващи ледове – всичко това е доказателство, че земя на юг трябва да има и че тази южна земя трябва да се намира или простира далеч на юг. Ако някой има необходимата решителност и упорство, за да разреши този въпрос и проникне далеч на юг повече от мен, аз няма да завиждам на славата му за неговите открития. Но трябва да кажа, че откриването на тази земя няма да допринесе голяма полза на човечеството.“''
Ред 126:
 
==== Откриване на Хавайските острови ====
По пътя на север, в изпълнение на конкретната задача, търсенето на Северозападния проход, на 24 декември в о-вите [[Лайн]], на {{coord|1|53|N|157|24|W|}} Кук вторично открива остров [[Рождество (остров)|Рождество]] (Киритимати, 322 km<sup>2</sup>). От 18 до 28 януари 1778 експедицията открива и изследва [[Хавайски острови|Хавайските о-ви]], включително островите [[Оаху]] (18 януари, {{coord|21|26|N|157|59|W|}}), [[Кауаи]] (18 януари, {{coord|22|05|N|159|30|W|}}), [[Ниихау]] (19 януари, {{coord|21|54|N|160|10|W|}}), [[Лехуа]] (19 януари, {{coord|22|01|N|160|06|W|}}) и [[Каула]] (28 януари, {{coord|21|39|N|160|32|W|}}). На 19 януари става и първата среща с хавайците. Всички те са със смугли лица и яко телосложение. Държат се мирно и културно за разлика от другите [[Полинезия|полинезийци]]. Кук отбелязва в своите записки, че хавайците за разлика от останалите народи в Тихия океан познават [[Желязо|желязотожелязо]]то, което идва да покаже, че преди него други мореплаватели са посещавали островите, вероятно испанци или още по-вероятно [[японци]].
 
==== Плаване край Аляска и гибел ====
Англичаните пребивават на островите 15 дни и на 2 февруари продължават плаването си на североизток. От 7 март до 19 април корабите плават покрай западното крайбрежие на [[Северна Америка]] от 44º 30` с.ш. до 49º 30` с.ш. От 29 март до 26 април Кук пребивава в залива [[Нутка (остров)|Нутка]], на 12 май открива залива Принц Уилям, а на 15 май – остров [[Монтагю (Сандвичеви осторви)|Монтагю]]. След това изследва бреговете на залива [[Аляска (залив)|Аляска]] и на 26 май открива [[Куков залив|Куковия залив]] със залива [[Тернагейн Арм]] ({{coord|61|00|N|150|00|W|}}). На 2 юни корабите се отправят на юг и на следващия ден когато мъглата се разсейва моряците виждат вулкана [[Илиамна]] (3075 m). На 28 юни влизат в залив на северния бряг на остров [[Уналашка]], където попълват запасите си от прясна вода и престояват до 2 юли. Мореплавателите продължават покрай северния бряг на п-ов [[Аляска (полуостров)|Аляска]], изследват [[Бристълски залив|Бристълския залив]], на 64º с.ш. и 163º з.д. откриват залива [[Нортън (залив)|Нортън]], а на 16 юли нос [[Нюенем]] ({{coord|58|40|N|162|05|W|}}), ограждащ го от северозапад.
 
[[файлФайл:'Death of Captain James Cook', oil on canvas by George Carter, 1783.jpg|мини|300п|'Смъртта на капитан Джеймс Кук', Джордж Картър, 1783]]
От нос Нюенем корабите завиват на запад и две седмици плават в мъгла до остров [[Свети Матвей (остров)|Свети Матвей]]. От там Кук завива на североизток и на 9 август навлиза в [[Берингов проток|Беринговия проток]], а от там в [[Чукотско море]], като се придвижва бавно на север-североизток покрай американския бряг. На 17 август корабите достигат до нос [[Айси Кейп]] ({{coord|70|20|N|161|50|W|}}), където пътят им е преграден от ледове и завиват обратно на югозапад, като на 21 август достигат до нос Лисбърн. От там експедицията продължава на запад покрай леденото поле и на 29 август достига до северния бряг на [[Чукотка]] (нос Шмид, 179° 30` з.д.), където отново е спряна от ледовете. Корабите завиват на югоизток, покрай чукотския бряг, преминават Беринговия проток, този път от север на юг и продължават на юг. На 19 септември Кук изследва крайбрежието на залива Нортън и на южния му бряг открива наличието на множество плитчини и сладка вода, от което прави правилен извод, че там се влива голяма река ([[Юкон]]).
 
От залива корабите се насочват на юг, на 2 октомври пристигат на остров [[Уналашка]] и престояват там до 26 октомври. През този период Кук се среща с руския мореплавател [[Герасим Измайлов]] и от него получава много ценна информация са бреговата линия в района. Измайлов поправя редица грешки в съставените от Кук карти и внася множество поправки. От него Кук узнава, че в [[Петропавловск Камчатски]], където капитана възнамерява да зимува няма необходимите провизии, а и са много скъпи и поради това експедицията се отправя на юг към Хавайските о-ви.
 
На 26 ноември е открит остров [[Мауи]] ({{coord|20|48|N|156|20|W|}}, 1 8851885 km<sup>2</sup>), а на 2 декември – остров [[Хавай]] ({{coord|19|34|N|155|30|W|}}) от [[Хавайски острови|Хавайските о-ви]], където между моряците и туземците възниква стълкновение, при което Джеймс Кук е убит – на [[14 февруари]] [[1779]] г. На този ден хавайците открадват една лодка от експедицията. Кук вероятно е искал да вземе заложници, докато лодката не бъде върната. Капитанът слиза на брега и започва спор с местните жители. Те се разгневяват от неговата настоятелност, а когато разбират, че британците са убили един от техните вождове, започват да ги атакуват с копия и камъни. От лодките са произведени изстрели, но британците са принудени да се оттеглят. Кук е ударен в главата от хавайците и после наръган с [[Кама (нож)|кама]]. Хавайците имат култ към божеството [[Лоно (божетсво)|Лоно]] и се оказва грешка, че експедицията се завръща на Хаваите тогава, когато сезонът на почит към Лоно (респективно период на мир) вече е завършил. Смята се, че тялото на капитан Кук е изядено от туземците, макар този въпрос да остава спорен. Вероятно по-късно, по настояване на екипажа, е извършено формално погребение.
 
След смъртта на Кук експедицията се оглавява от капитан Чарлз Клерк, който на 23 февруари отплава от Хавайските о-ви и прави нов опит да открие западния вход на Северозападния проход, но умира край бреговете на [[Камчатка]] на 22 август 1779 (вероятно от [[туберкулоза]]). Капитан [[Джон Гор]] поема командването и под негово ръководство, на 7 октомври 1780, корабите „Резолюшън" и „Дискавъри“ се завръщат във Великобритания.
Ред 146:
На името на Кук са наречени повече от 20 географски обекта, сред които:
* [[връх Кук]] ({{coord|67|55|S|56|28|E|}}) на [[Земя Ендърби]], [[Антарктида]];
* връх Маунт Кук ({{coord|43|36|S|170|08|E|}}, 3 7543754 m) на [[Южен остров (Нова Зеландия)|Южния остров]] в [[Нова Зеландия]], най-високата точка на страната;
* залив Кук ({{coord|60|20|N|151|23|W|}}) на [[Тихия океан]], на южното крайбрежие на [[Аляска]];
* залив Кук ({{coord|55|10|S|70|10|W|}}) на Тихия океан, в района на [[Магеланов проток|Магелановия проток]];
Ред 166:
 
== Съчинения ==
* “''The Journals of captain James Cook; the voyage of Endeavour 1768 – 1771''", [[Кеймбридж|Cambridge]], 1955.
* „''The Journals of captain James Cook; the voyage of the Resolution and Adventure 1772 – 1775''“, Cambridge, 1961.
* „''A voyage to the Pasific ocean…''“, [[Лондон|London]], 1784, v. I–III.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Джеймс_Кук“.