Войнягово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м месец |
м в.сл. -->век сл. |
||
Ред 36:
# Черковището на „Рошава могила“ или още „Св. Георги“ — намира се на запад от селото зад селските гробища, под средногорския връх „Чатала“. Служило се на деня на Св. Георги — 6 май върху камък, на който е издялан соларен кръг (войняговци го наричат "воденичен камък", поради приликата му с такъв) — т.е. върху езическо светилище. Службите и тук спират, когато и на другите черковища — средата на ХХ в.
# Черковището „Димитрова черква“ — стара ранносредновековна църква, многократно разрушавана и възстановявана — била е селска църква до 1794 г., когато е ограбена и изгорена от кърджалиите и никога повече не е възстановена, днес дори основите и не личат над земята. Намира се на около 500 метра от западния край на селото в посока [[Средна гора]] и в самите ѝ поли.
# Черковище „Пресвята“ — стара римско-византийска църква от V–VI
# Храмът „Св.вмчк Димитрий Солунски“ е построен през годините 1852/53 г. по подбуда на някоя си баба Мария от [[Сопот]], която увещала войняговците Петър Иванов Буюклиев и дядо Ралю (основателя на Ралювският род) да започнат да уговарят съселяните си за съграждане на Божи храм. Войняговци не чакали да ги увещават много-много, и главили една тайфа брациговски майстори с баш майстор Костадин Динев, и за две години храмът бил въздигнат, а след това и осветен от пловдивския владика и гонител на българщината Хрисант (1850/58 г.), който обаче не посмял да направи на войняговци никакви спънки заради това, че иконите и богослужебните книги били на църковнославянски, а не на гръцки. Предупреден за буйния нрав на войняговци и лошите последствия за себе си, ако би си позволил нещо подобно, той мирно и кротко извършил освещаването на храма. Църквата „Св. вмчк Димитрий Солунски“ — е умалено копие на църквата „Св. апостоли Петър и Павел“ в гр. [[Сопот]] и е един от най-добрите образци на брациговската строителна школа. Обявена е за паметник на културата от местно значение.
|