Ирански езици: Разлика между версии

Терминът ''ирански'' (нперс. ايراني /iråni/, относително прилагателно към ايران /irån/ "Иран") произлиза от думата ''arya''- – самоназвание на древни племена, заселили се през периода 2-1 хилядолетие преди Христа в равнините на Северна Индия и [[Иранско плато|Иранското плато]]. В това значение терминът е засвидетелстван в най-стария паметник на индийската литература – сборникът от химни "Ригведа". В същото значение ''arya''- е засвидетелстван в староперсийските клинописни надписи, в сборника от химни "Авеста", в бактрийските надписи с гръцка азбука и в състава на староирански лични имена и племенни названия. С името ''arya''- се самоназовават персийските владетели от ахеменидската династия (6-4 в.век пр. Хр.): ''adam dārayavauš xšāyaθiya vazrka xšāyaθiya xšāyaθiyānām … vištāspahyā puça haxāmaniš pārsa pārsahyā puça ariya ariyačiça'' "аз, Дарий, велик цар, цар на царете, … син на Вищасп, Ахеменид, персиец, син на персиец, ариец, от арийски род" (DNa, 8-15). От формата на родителен падеж в множествено число ''āryānām'' в староперсийски (дало *''ayrānām'' > *''ērān'', Ἀριάνη у Ератостен (около 276-194 г.пр. Хр.)) в словосъчетанието ''āryānām xšaθram'' "страна на арийците" произлизат средноперсийската ''ērānšahr'' и новоперсийската форма ايران /irån/.

** [[староперсийски език]], познат от монументалните [[клинопис]]ни надписи (6-4 в.век пр. Хр.) в областта Парс в югозападен [[Иран]]. Тези надписи са изсечени по поръчка на ахеменидските владетели и прославят тяхното управление. Езикът на клинописните надписи се характеризира с повтарящи се стандартни формули по вавилонски образец и не е особено богат. В клинописни текстове от [[Елам]] и [[Вавилон]], както и в деловоството на ахеменидската канцелария, водено на еламски език, са запазени голям брой староперсийски лични имена и военно-административни понятия.