Отваря главното меню

Промени

12 байта изтрити ,  преди 1 година
м
в.пр. -->век пр.; козметични промени
В града има неидентифицирани праисторически останки, но първите известни обитатели са едомците, които живеели тук около 1000 г.пр.н.е. Според Библията те били потомци на Исав, а препратките в Битие към място наречено Села, почти сигурно се отнасят за Петра („камък“ на гръцки). Едомците били победени от Юдейския цар Амасия, който наредил 10 000 пленници да бъдат убити, като ги хвърлят от върха на скала. Предполага се, че гробницата на Мойсеевия брат Аарон се намира на хълма над Петра.
 
Към IV в.век пр.н.е Петра е населявана от набатеите, арабско племе, което изсича много от фасадите на сградите от пясъчник и живее в множество пещери из града. Мястото е естествена крепост. Благодарение на мрежа от канали и тръбопроводи, градът е постоянно снабден с изворна вода. Набатеите първоначално били овчари и били известни с честността си. Бързо обаче се приспособили към нова роля – на охранители на кервани и търговци, а таксите, които налагали на минаващите пътници, спомогнали за преуспяването. Петра се превърнала в голям търговски център, а гръцките пътешественици разнасяли легенди за богатството и разкоша ѝѝ.
 
С упадъка на държавите на [[Птолемеи]]те и [[Селевкиди]]те в края на [[2 век пр.н.е.]] държавата на [[набатеи]]те възвръща самостоятелността си. При [[Аретас III|Аретас III Филелин]] (ок. [[85 пр.н.е.]] – [[60 пр.н.е.]]) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при [[Аретас IV|Аретас IV Филопатър]] ([[9 пр.н.е.]] – [[40]]).
 
== Архитектура ==
Главната улица с колонади, която може да се види и днес, е успоредна на речното русло на Вади Муса, а някога от двете ѝѝ страни е имало магазини. Полукръглите каменни редове в театъра, построен от набатеите, предлагат места за 4000 зрители.
 
Най-емблематичната сграда безспорно е Каснех ал-Фарун (Съкровищницата на фараона). Фасадата от дялан камък е наистина впечатляваща. Името ѝѝ се дължи на древно вярване, че съкровището на фараона (вероятно Рамзес III, който владеел мините в Петра) било скрито в урна на върха на монумента. Местните хора стреляли по урната, опитвайки се да я разбият и да видят съкровището, но тя оставала невредима. Предполага се, че съкровищницата вероятно датира от втори век.
 
Докато отвън много от сградите са с прецизно изваяни колони, [[фриз]]ове и спирални резби, вътрешността им съвсем не е толкова изпипана.
Тук обичайната украса са ярките цветове и наслояването на пясъчника – който често изглежда като моарирана коприна.
 
Самият Буркхарт не видял нито един от интериорите на Петра, нито пък от великолепните ѝѝ сгради. Бил в града под фалшива самоличност и когато водачът му станал подозрителен, трябвало да си тръгне.
 
[[ImageФайл:Roemischeprovinzentrajan.png|мини|300px|Карта на римските провинции]]
 
== Побратимени градове ==
[[ImageФайл:Flag of Bulgaria.svg|20px]] [[Пловдив]], [[България]]
 
== Външни препратки ==
{{commons|Petra}}
{{wikivoyage|Petra}}
* [http://www.isidore-of-seville.com/petra/ Петра на isidore-of-seville.com] (на английски)
* [http://www.raingod.com/angus/Gallery/Photos/MiddleEast/Jordan/Petra/index.html Сайт на Ангъс Макинтайър, посветен на Петра] (на английски)
 
{{Превод от|en|Petra|14115076}}