Селище Лесичарка се споменава за първи път в описа на [[Пири Карамани]] от [[Никополския санджак]] през 1550 г.(XVIвекXVI век). Махала Лесичарка край село Габрова се споменава в османски документ от 1757 г. Колибите: [[Смоленца]], Лесичарка, [[Чумаци]] и [[Карали]] се споменават в данъчни тефтери от началото на XIXвек., които се съхраняват в [[РИМ - Габрово]]. В един от тях са записани селата и махалите от този район във връзка със събирането на данък [[бирт]] от 1810 г. По това време данъкоплатците в тези селища са били съответно: за [[Смоленца]] – 108 души, за Лесичарка – 90 души, за [[Чумаци]] – 129 души. Може да се предположи колко души са живели по това време в селата и колко големи са били те. В този тефтер от турско време се виждат и колибите [[Смоленца]]. Това са колиби, които са съществували до средата на XIXвек., защото след това време [[Смоленца]] вече отсъства от данъчните тефтерите. По кое време и къде са се изселили жителите не се знае? Защо е изоставено селището след като не е било малко? За местонахождението на колибите се предполага само по останките на височината Смоленца. На самият връх обрасъл с храсти и полски бурени все още личат зидове, улица и иманярски изкопи. Може да се предположи, че изворът от които са ползвали вода е пресъхнал и това е принудило хората да се заселят в Лесичарка и околните колиби.
Историческата съдба на Лесичарските селца е много близка. Скътани в дебрите на [[Предбалкана]], защитени от неприятелски погледи, те не са преживявали и претърпявали сериозни катаклизми, като кържалийски нападения, опожарявания и т.н. По време на Априлското въстание населението е спокойно и въпреки близостта на селото до историческия [[Дряновски манастир]], то не е пострадало.<ref>Мария Стефанова Иванова – Дипломна работа за село Лесичарка – „Бит, култура и традиции“ от 1968 г.</ref>
Ред 47:
== Източници ==
* Тотю Минчев – -"История„История на село Лесичарка"Лесичарка“ издадена 2001 г.- – Издателство „Сириус 4“ – -Велико Търново 7904/2005 г.
* Мария Стефанова Иванова – Дипломна работа за село Лесичарка – „Бит, култура и традиция“ – 1968 г.
