Уикипедия

Операция „Барбароса“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Липсващ затварящ таг
мРедакция без резюме
Ред 23:
'''Операция Барбароса''' ({{Lang-de|Unternehmen Barbarossa}}) е [[кодово име]], избрано от [[ОКВ|германското върховно командване]] за нападението над [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] през 1941 г.{{hrf|Higgins|1966|11 – 59, 98 – 151}}<ref>Bryan I. Fugate. Strategy and tactics on the Eastern Front, 1941. Novato: Presidio Press, 1984.</ref>, с което започва [[Германо-съветска война|Германо-съветската война]].
 
През ноември [[1940]] г. са начертани плановете и одобрени от [[Адолф Хитлер]] в директива №21, датираща от [[18 декември]] 1940 г. озаглавена Операция Барбароса. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до [[15 май]] [[1941]] г., а до есента немците трябва да напреднат до линията, минаваща от [[Архангелск]] до [[Астрахан]] на [[Волга]].
 
Необходимостта [[Германия]] да се намеси на [[Балканите]] срещу [[Гърция]] и [[Югославия]] забавя нападението със 7 седмици. На [[22 юни]] 1941 г., 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона мъже с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900 километров фронт<ref>World War II Chronicle, 2007. Legacy/ Publications International, Ltd. Page 146.</ref>, най-голямото нахлуване във военната история. Немските войски образуват три основни групировки – [[Група армии Север]] трябва да нападне от Източна [[Прусия]] до [[Ленинград]] за един месец; [[Група армии Център]] трябва да предприеме двупосочно настъпление през [[Минск]] и [[Смоленск]] към [[Москва]]; [[Група армии Юг]] трябва да превземе [[Киев]], басейна на река [[Дон (река)|Дон]] и Черноморското крайбрежие. Амбициозната операция за завладяване на източните територии ознаменува началото на ключовата фаза за решаване на победата във войната. Германското нашествие в Съветския съюз води до 95% от всички германски жертви от 1941 до 1944 г.
 
Операция „Барбароса“ е наименувана в чест на [[Фридрих I Барбароса]], средновековният германски владетел, който според мита ще спаси Германия в нейния час на нужда. Планирането за операцията започва на 18 декември 1940; самата операция продължава от юни до декември 1941. [[Червената армия]] отблъсква най-силния удар на [[Вермахт]]а и [[Адолф Хитлер]] не постига очакваната победа, но ситуацията на Съветския също остава бедствена. Тактически германците постигат големи победи и окупират някои от най-важните региони на Съветския съюз, главно в [[Украйна]].<ref>[[A.J.P Taylor]] & Colonel D. M Proektor, p. 106</ref> Въпреки тези успехи, през декември германците [[Битка при Москва|са отблъснати при Москва]] през декември и не съумяват отново да организират едновременна офанзива по целия стратегически Германогермано-съветски фронт.<ref>[[A.J.P. Taylor]] & Colonel D. M Proektor 1974, p. 107</ref>
 
Операция „Барбароса“ е най-голямата военна операция в човешката история в численост на войските и в жертви.<ref>Peter Antill, Peter Dennis. ''Stalingrad 1942''. Osprey Publishing, 2007, ISBN 1-84603-028-5, ISBN 978-1-84603-028-4. p. 7.</ref> Тя открива [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], на който са разположени повече войски от който и да е [[Театър на военни действия|военен театър]] в световната история. Региони, покрити от операцията стават място на някои от най-големите битки, с най-голям брой жертви и най-ужасни условия, както за руснаците, така и за германците.
 
Операцията се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият [[Хитлер]] се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу [[Москва]], след като [[Ленинград]] вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за [[битка при Киев (1941)|обкръжението на Киев]], като по този начин облекчава защитата на [[Москва]]. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.
Ред 82:
Германците започват да събират войски пред съветската граница още преди [[Балканска кампания (Втора световна война)|кампанията на Балканите]] да е завършила. До третата седмица на февруари 1941, 680 000 германски войски са разположени на румънско-съветската граница.{{hrf|Shirer|1990|822}} В подготовка на настъплението Хитлер придвижва 3.2 милиона германски войници и около 500 000 войници на Оста на съветската граница, изпраща множество разузнавателни мисии над съветска територия и натрупва припаси на Изток. При все това руснаците са изненадани, най-вече заради убеждението на [[Йосиф Сталин|Сталин]], че е малко вероятно Третият Райх да нападне само две години след подписването на Пакта [[Рибентроп-Молотов]]. Съветският лидер също вярва, че е по-вероятно германците да привършат войната си с Великобритания, преди да отворят нов фронт. Той отказва да повярва на поредица предупреждения от разузнавателните си служби за струпването на германски сили, страхувайки се, че докладите на британците са дезинформация с цел подклаждането на война между Германия и СССР.<ref>Whaley, Barton:_ ''Codeword BARBAROSSA'', Cambridge, London 1973, ISBN 0-262-73038-3, pp.1 – 10.</ref>
 
Шпионинът д-р [[Рихард Зорге]] съобщава точната дата на нападението, но тъй като той и други информатори (напр. Берлинската полиция) са давали преди това различни дати за нашествието, сигналите им са пренебрегнати. Няколко месеца преди 22 юни 1941 британското разузнаване, събиращо информация чрез [[криптоанализ]] [[Ултра (криптография)|Ултра]], също предупреждава Съветския съюз за предстоящо нападение.<ref name="Waller 1996, p. 192">Waller 1996, p. 192.</ref>
 
Германците започват операции за заблуждение от април 1941, за да добавят тежест към твърденията им, че Великобртитания е реалната цел: Операции [[операция Акула|Акула]] (Haifisch) и [[операция Харпун|Харпун]] (Harpune). Те симулират приготовления в Норвегия и брега на Ла Манша. Има поддържащи дейности като концентрации на кораби, разузнавателни полети и учения. Някои подробности за тези фалшиви планове за нашествие преднамерено са изпуснати.
 
Германските военни също разучават проваленото [[Френско-руска война (1812)|проваленото нашествие на Наполеон в Русия]]. Според техните предвиждания има малка вероятност от големомащабно отстъпление на съветската армия във вътрешността на Русия, тъй като тя не може да си позволи да предаде Балтийските страни, Украйна и Московския и Лениградския регион, защото всичките са жизненоважни за Червената армия за снабдяване и следователно ще трябва да бъдат отбранявани.<ref>Rich, Norman (1973). ''Hitler's War Aims: Ideology, the Nazi State, and the Course of Expansion'', 212. W. W. Norton & Company Inc., New York/London.</ref>
 
Стратегията, надодобрена която се съгласяватот Хитлер и неговите генерали, включва три отделни групи армии - Север, Център и Юг - със задача да превземат определени региони и градове на Съветския съюз. Основните германски нападения се провеждат по исторически пътища за настъпление. [[Група армии Север]] трябва да премине през [[Балтийски страни|Балтийските страни]] в северна Русия и да превземат или унищожат град [[обсада на Ленинград|Ленинград]] (днес [[Санкт Петербург]]). [[Група армии Център]] ще напредне към [[Смоленск]] и след това [[Москва]], преминавайки през [[Беларус]] и западните централни региони на самата Русия. [[Група армии Юг]] трябва да нападне гъсто населената земеделска централна област Украйна, да превземе [[Киев]] преди да продължи на изток през [[степ]]ите на южния СССР към [[Волга]] с цел контрол над богатия на петрол [[Кавказ]].
 
Хитлер, [[ОКВ]] и различните висши командвания не сепостигат съгласяватсъгласие относно каква да бъде основната цел. Подготвяйки се за Барбароса, повечето от ОКВ се застъпва за праводиректно нападение към Москва, но Хитлер продължава да налага намерението си да превземе богатата на ресурси Украйна и Прибалтика преди да се концентрират върху съветската столица. Първоначалното отлагане на Барбароса от средата на май до 22 юни може да е било незначително, особено след като рускияруският кален сезон идва къснозакъснява през тази година. Повече време се губи обаче в различни критически моменти, когато Хитлер и ОКВ забавят операциите, за да спорят върху стратегическите цели.
 
Германците също решават да докарат ариергардни сили (най-вече части на [[Вафен-СС]] и [[Айнзацгрупен]]) в завладените териториим, за да се противопоставят на активносттадействията на [[съветски партизани]], какватокаквито очакват да избухнеизбухнат в зоните, които контролират.<ref name="Hartmann" />
 
== Съветска подготовка ==
Въпреки оценките на Хитлер и други в германското висше командване, [[Съветският съюз]] не е никак слаб. Бързата индустриализация през 1930-те води до индустриално производство предшествано само от това на [[САЩ]] и равно на Германия. Производството на военно оборудване расте стабилно и в предвоенните години икономиката става прогресивно по-ориентирана към военно производство. В началото на 30-те години е развита много модерна операционна доктрина за Червената армия, която е разпространена в полевите регулации от 1936.
 
На 5 май 1941 Сталин изнася реч пред випускниците на военните академии в Москва, заявявайки: „Войната с Германия е неизбежна. Ако [[Вячеслав Молотов|другарядругарят Молотов]] може да успее да отложи войната с два или три месеца, това ще бъде за наше щастие, но самите вие трябва да отидете и да вземете мерки за повишаване на боеготовността на нашите сили“.<ref>N. Lyashchenko, 'O vystuplenii I. V. Stalina v Kremle, 5 maya 1941', Volkogonov Papers, reel no.8, p.1.</ref>
 
{| class="wikitable" align="right" style="margin: 1em auto 1.5em 2.5em"
Ред 120:
Според Тейлър и Проктър (1974), съветските въоръжени сили в западните окръзи са с по-малка численост, 2.6 милиона съветски войници срещу 3.9 милиона за Германия и съюзниците ѝ. Цялостният размер на съветските въоръжени сили в началото на юли 1941 обаче е малко повече от 5 милиона мъже, 2.6 милиона на запад, 1.8 милиона в Далечния изток, а останалите са разположени или се обучават другаде.<ref>A.J.P Taylor & D. M Proektor,p98</ref> Цифрата за съветската сила в западните окръзи обаче брои само Първия стратегически ешелон, който е стациониран на и зад западната съветска граница до дълбочина от 400 km; според други данни числеността на Първия стратегически ешелон е 2.9 милиона. Цифрата не включва по-малкия Втори стратегически ешелон, който на 22 юни 1941 е в процес на придвижване към границата; според съветския стратегически план, той трябва да бъде в позиция да подкрепи Първия стратегически ешелон до началото на юли. 3.3 милиона германски войски са определени за участие в Барбароса, но тази цифра включва резервим които не участват в първоначалното нападение. Още 600 000 войници от съюзниците на Германия също участват, но повечето след първоначалното нападение.
 
На 22 юни Германскиятгерманският Вермахт постига местно предимство в първоначалното си нападение (159 германски дивизии), включително 29 бронирани и моторизирани дивизии, над 90% от мобилните му сили, нападайки по 2900-километров фронт межди Балтийско море и Карпатите срещу погранични войски на [[НКВД]] и дивизиите на съветския Първи операционен ешелон (частта на Първия стратегически ешелон, стационирана непосредствено зад границата в трите западни специални военни окръзи), защото е завършил разгръщането си и е в готовност за нападение около две седмици преди планираното разгръщане на Втори стартегически ешелон на Червената армия. По онова време 41% от стационарните съветски бази са разположени в окръзи близкиблизо до границата, много от тях в 200-километровата ивица около границата; според директива на Червената армия там са концентрирани и гориво, оборудване, вагони и т. н.<ref>Meltyukhov 2000:414</ref>
 
При [[мобилизация]]та с продължение на войната Червената армия стабилно повишава броя си. Обще взето кампанията от 1941 се води с леко числено предимство на фронта за Германия. Според Михаил Мелтюков (2000:477), в началото на войната Червената армия наброява 5 774 211 войници: 4 605 321 сухопътни сили, 475 656 въздушни сили, 353 752 във флота, 167 582 гранични войски и 171 900 Вътрешни войски на [[НКВД]].
 
В някои ключови оръжейни системи обаче съветското числено превъзходство е значително. ВПри танковетанковете например Червената армия има голямо количествено предимство. Тя притежава 23 106 танка,<ref>N.P.Zolotov and S.I. Isayev, „Boyegotovy byli...“, ''Voenno-Istorichesskiy Zhurnal'', N° 11: 1993, p. 77</ref> от които около 12 782 са в Западните военни окръзи (три от които са директно изправени пред фронта на германсктогерманското нахлуване). Стандартите по поддръжка и готовност обаче са ниски; липсват боепропасибоеприпаси и радиарадиоапаратура и нав много части липсват камиони за презареждане отвъд основното зареждане с гориво и боеприпаси.
 
Също така от 1938 руснаците частично са разпръснали танковете си накъм пехотни дивизии за поддръжка на пехотата, но след изпитанията им в [[Зимната война]] и наблюдението им на германската кампания срещу Франция, започват да подражават на германците и да организират повечето си бронирани сили в големи бронирани дивизии и корпусакорпуси. Тази реорганизация е само частично въведена в действия в зората на Барбароса,<ref>''The Russian Front'' by [[James F. Dunnigan]], Arms & Armour Press 1978, p 82, 88 ISBN 0-85368-152-X</ref> тъй като не са налични достатъчни танкове, за да се докаратпопълнят механизираните корпуси до органичнанеобходимата сила.
 
Германският [[Вермахт]] има общо 5200 танка, от които 3350 са дислоцирани за операцията. Това дава баланс на непосредствено наличните танкове от около 4:1 в полза на Червената армия. Най-модерните съветски танкови модели обаче, [[Т-34]] и [[КВ-1]], не са налични в голям брой в началото на бойните действия и начисляват 7.2% от цялата съветска танкова сила.
Ред 144:
Непосредствено след германското нахлуване в СССР Адолф Хитлер излага тезата, че Червената армия е направила обширни приготовления за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този начин германското нападение като [[превантивна война|превантивен удар]].<ref name="undricks">Teddy J. Uldricks. The Icebreaker Controversy: Did Stalin Plan to Attack Hitler? ''Slavic Review'', Vol. 58, No. 3 (Autumn, 1999), pp. 626 – 643</ref> След войната това гледище е представено от някои лидери на Вермахта като [[Вилхелм Кайтел]].<ref>André Mineau. ''Operation Barbarossa: ideology and ethics against human dignity'' Rodopi, 2004. ISBN 978-90-420-1633-0</ref>
 
Тази теза е повторена през 1980-те години.<ref name="undricks" /> Открито е предложение, подадено от [[Георгий Жуков|Жуков]] и подписано от [[Александър Василевски|Василевски]] и [[Николай Ватутин|Ватутин]], предлагайкикоето предлага тайна [[мобилизация]] и дислоциране на войските на Червената армия на западната граница под прикритието на учения. Предложената цел на операцията е да се отреже Германия от съюзниците ѝ и особено от петролните полета на Румъния, от които се нуждае, за да води войната.
 
{{cquote|С оглед на факта, че Германия в настоящето държи армията си напълно мобилизирана с дислоцирани ариергардни служби, тя има капацитета да се разгърне преди нас и да удари внезапно. За да се предотврати това, считам за важно да не се остави операционната инициатива на Германскотогерманското командване при каквито и да е обстоятелства, а да се очаква врага и да се нападне германската армия когато е в процес на дислоциране и преди да има време да организира фронта си и координацията н различните си части.<ref name=Radzinsky>''Stalin: The First In-depth Biography Based on Explosive New Documents from Russia's Secret Archives'', Anchor, (1997) ISBN 0-385-47954-9, pages 454 – 459 </ref>}}
 
Според [[Виктор Суворов]] Сталин планира да използва Германия като свой заместник („[[Ледоразбивачът]]“) срещу Запада. Идеята на Сталин е да се захранват агресивните планове на Хитлер срещу Европа и СССР да направи своя удар едва след като страните са се били помежду си и са се изтощили до известна степен СССР да направи своя удар. По тази причина Сталин осигурява значителна материална и политическа подкрепа на Адолф Хитлер, докато в същото време подготвя Червената армия да „освободи“ цяла Европа от германската окупация. Суворов твърди, че Барбароса всъщност е превантивен удар, който капитализирасе върхувъзползва от съветските войскови концентрации непосредствено по границите от 1941. Някои други, коитоподдръжници подкрепятна идеята, че Сталин се е готвил да нападне, като [[Михаил Мелтюков]], отквърлятотхвърлят тази част от теорията на Суворов, твърдейки, че и двете страни са се готвели за нападение сами, не в отговор на приготовленията на другата страна.
 
Тази теза е привлякла вниманието на обществото в някои страни,<ref name="undricks" /> и е подкрепяна от някои историци (като Владимир Невежин, Борис Соколов, Валери Данилов, Йоаким Хофман и Марк Солонин). Тя не е приета от мнозинството западни историци.<ref name="undricks" /><ref>R. C. Raack Reviewed work(s):Was the USSR Planning to Attack Germany in 1941? by Joseph Bradley Source: Central European History, Vol. 32, No. 4 (1999), pp. 491 – 493</ref>
Ред 246:
Кулминацията на Операция Барбароса идва, когато на [[Група армии Център]], която е най-близо до Москва, но вече изпитва недостиг на припаси, ѝ е наредено да напредне към Москва. Когато на 1 декември 1941 предните части на 38-ми Панцерен пионерски батальон на [[2-ра танкова дивизия (Вермахт)|2-ра танкова дивизия]] (38PzPi.Abtl.)<ref>Strausß, Franz Joseph, '''Die Geschichte der 2.(Weiener)Panzer Division''', pg 337. DÖRFLER im NEBEL VERLAG, Eggolsheim DE.</ref>(бронирани инженери) достигат железопътната линия на град Лобня, на 16 km от Москва, те виждат в далечината кулите на [[Кремъл]]. В последвалата [[битка при Москва]] обаче съветските войски, добре запасени и подсилени със свежи дивизии от Сибир, отблъскват германците с напредването на зимата. Без подслон, с малко припаси, неадекватно зимно облекло, хроничен недостиг на храна, германците нямат друг избор освен да спрат сред замразената пустош. Те избягват разгрома, но дават много жертви не само в боевете, но и поради студа.
 
Резултатът отОперация Барбароса обаче нанася големи вреди на руснаците. Въпреки че германците не успяват да превземат Москва, те са завзели огромни области в западните части на Съветския съюз, включително целите днешни Беларус, Украйна и Балтийските страни, плюс част от Подмосковието, западно от Москва. Германците са напреднали 1690 km и поддържат фронт с линейна дължина от 3100 km.<ref>Glantz, David, ''The Soviet-German War 1941 – 45: Myths and Realities: A Survey Essay'', 11 October 2001, page 7</ref> В края на 1941 г. германците владеят територия от 1 300 000 km<sup>2</sup> с население от над 75 милиона души и превземат още 650 000 km<sup>2</sup>, преди да бъдат принудени да отстъпят при [[битка при Сталинград|Сталинград]] и [[битка при Курск|Курск]]. Окупацията на Вермахта е брутална според директивите на Хитлер, който цели да германизира завладените територии. Това настройва населението враждебно и анти-германските партизански операции се засилват, макар че в някои области (като Украйна) някои местни жители са готови да считат германците за освободители, помагайки им да се отърват от Сталин.
 
Войната на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] продължава четири години. Според оценка от 1994 г. съветските военни жертви са 8,7 милиона загинали в бой или в плен.<ref>Michael Ellman and S. Maksudov Soviet Deaths in the Great Patriotic War: A Note. ''Europe-Asia Studies'', Vol. 46, No. 4, Soviet and East European History (1994), pp. 671 – 680</ref> Най-скорошната германска оценка (Rüdiger Overmans) за германските жертви заключава, че в бой или съветски плен загиват около 4,3 милиона германци и 900 000 войници на Оста. Операция Барбароса е най-смъртоносната военна операция в световната история.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Операция_„Барбароса““.