Българско влияние в румънския език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м в.--->век |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
Във Влахия тогава има плътно българско население, което налага своя език като официaлен.<ref>[http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_1.htm#15 Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура, Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость, СбНУНК, кн. IX, Държавна печатница, София 1893, Издава Министерството на Народното просвещение, стр.263]</ref> Автор като [[Първите влашки господари|Гавраил Занетов]] сочи, че със сигурност поне до [[15 век|ХV вek]] преобладаващият етнос във Влашко е българския, това се потвърждава и от изключително живият народен български език, говорен от влашките войводи като майчин,<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_3.htm Любомир Милетич, Българи и Румъни ..., стр. 121, 129-133]</ref> който е запазен в техните писма и други документи, сред които най-забележителни са [[Влахо-български грамоти|Влахо-българските и влахо-молдовски грамоти]].
Наличието на български книжовни паметници от [[Средновековие]]то в румънските земи е значително. Още от обособяването им в [[14 век|ХІV]] до ХVІІ век среднобългарският език и писменост са единствените (официални) език и писменост в княжеските канцеларии във Влашко и Молдова и на православната църква по тези земи, а на румънски език също се пише на кирилица. Влашките и молдовските домашни извори, като владетелски грамоти, църковни писания и частни документи столетия са съставяни само на среднобългарски език. Според [[Григорий Илински]] известните влахо-български и влахо-молдовските грамоти и в частост най-вече влашките по език, стил и калиграфска техника са копие на българските. [[Стефан Бобчев]] развива това като посочва живия български език на влахо-българските грамоти и последвалите ги влахо-молдовските грамоти са еволюция на българските царски грамоти от XIII-
[[Среднобългарски език|Среднобългарският]] и [[български език|новобългарския език]] имат значимо участие и във формирането на румънския книжовен език. Въпреки че България като държавно-политическо образувание вече не съществува, в периода XV-XVI век са зафиксирани паралелни румъно-[[Български език|български]] текстове. Едва през XVI век се появяват първите румънски преводни текстове, но все още не може да се говори за литературен език, като дотогава единственият такъв език е българският. Среднобългарският език оказва най-силно влияние в лексикалния фонд на румънския език – битова, земеделска, църковна терминология, феодални и културни понятия и др.
| |||